България има редкоземни минерали, те не са проучвани сериозно до момента, но това ще се промени и страната ни ще се заеме с разработването на тези така важни за световната икономика суровини. Това стана ясно от изказване на енергийния министър Жечо Станков по време на кръгла маса "Financing the Stone", която събра в София експерти, инвеститори, политици и дипломати от Западна, Централна и Източна Европа, САЩ, Южна Корея и др. страни.
Организатор на събитието бяха от американската неправителствена организация PRISM, а негов домакин - Националният комитет на България в Световния енергиен съвет. Партньори на форума бяха "Номад Енерджи", Българския енергиен холдинг (БЕХ) и ТЕЦ "Бобов дол".
Държавата подкрепя развитието на търсенето и проучването на редкоземни елементи, декларира Станков и отправи покана към всички инвеститори - както български, така и чужди - да погледнат към страната, като посочи, че чрез своето законодателство България е създала комфортна и устойчива среда за извършване на търсения и проучвания на територията й.
"Поемам пред вас ангажимент, че от административна гледна точка ще увеличим скоростта за разглеждане на такъв тип документи, за да могат такива търсения и проучвания, а впоследствие и концесии, да могат да се случват в краткосрочен план", каза още Станков.
„Няма как да не подкрепям това, но може да се случи стъпка по стъпка", обясни министърът. „Към днешна дата водим детайлни преговори чрез Българския енергиен холдинг България да стане част от търсенията и проучванията в дълбоко Черно море на петрол и газ, където в партньорство с "ОМВ Петром" и "НюМед" да имаме възможност да се включим и да създадем, изградим наново и доразвием капацитета на българската държава", каза още той.
Бъдещите инвеститори могат и да се възползват от натрупаната информация от проучвания през последните 100 години, съдържаща се в Националния геоложки фонд към Министерството на енергетиката. По темата в момента текат преговори. При постигане на съгласие между страните, Жечо Станков разясни, че от БЕХ ще започнат процес на привличане на кадри, с идеята към холдинга да се създаде първоначално дирекция, а впоследствие и компания, която да изгради капацитет от български геолози, геофизици, сондьори, инженери, подкрепяйки процесите по търсене, проучване и експлоатация на концесионни площи.
"Тук трябва да заявя, че всичко трябва да се случва ръка за ръка с всички екологични норми. Когато загубим обществото във връзка с дадена кауза, то ние сме се провалили. Затова проучванията на подземни богатства, включително и на редкоземни елементи, трябва да вървят ръка за ръка с екологичното законодателство", каза Станков и добави: "Сигурен съм, че Европа, в лицето на Югоизточна Европа, не сме само консуматори, а можем да бъдем и източник на ресурси, място за създаване на иновации."
Най-старите находища
България не само има традиции, а всъщност е била първата земя, която е имала такива редкоземни тогава метали“, каза пред медии главният изпълнителен директор на БЕХ Валентин Николов. Той напомни, че най-старото обработено злато в света е открито в България, като тук се намира и един от най-старите медни рудници.
Към днешно време, в „Минпроект“ ЕАД, част от БЕХ, има разработки от 70-те и 80-те години, засекретени тогава от Държавна сигурност, за разработка на такива метали в нашите „Мини Марица-изток“, призна Николов. Той посочи, че са били открити шест елемента, като германий и литий, но сондажите трябва да се продължат, „за да се види концентрацията и потенциалът“.
„Има огромни ползи – светът е различен, има маратон и най-бързо тичат страните, които имат технологии и редкоземни материали. Ние знаем, че тук има такива и мисля, че това ще даде голям тласък на България в развитието“, добави шефът на БЕХ.
Съкровищницата Марица-изток
Добивът на въглища остава водещ за държавното предприятие "Мини Марица-изток". Но установяването на количества от редкоземни елементи ще разкрие нови перспективи пред дружеството, обяви още енергийният министър пред участниците в събитието "Financing the Stone".
"Посещавайки "Мини Марица-изток" в петък, включително и ТЕЦ "Марица изток 2", видях огромните количества от глини и друг вид земни маси, иззети в дълбочина от 70 метра, преди да достигнем до въглищните пластове. Няма как в тези пластове да няма и други подземни богатства", убеден е Станков. По негова информация вече се работи и се развиват проекти за употребата на различната по вид иззета глина. Това, според него, може да доведе до разкриването на допълнителни икономически дейности в региона и работни места.
В отговор на въпрос на за потенциала за обогатяване на рудите министър Станков отговори, че е практика металните полезни изкопаеми да напускат територията не само на България, но и на Европа заради химическия способ на извличане, който често не е позволен на територията на Европейския съюз. Затова по думите му се налага необогатените метали да достигнат първо до Африка и след като се обогатят, да се върнат на територията на Европа.
"Но е важно да се каже, че перспективите на Маришкия басейн са естествено добивът на въглища, където чрез регулирания пазар гарантираме поне 10 млн. тона въглища за обезпечение на домакинствата, а от друга страна възможността за редкоземни елементи, ако се установят на територията на мината, да дадат бъдещи перспективи пред комплекса", обобщи енергийният министър, припомняйки, че след 1 юли държавната енергетика ще е тази, която ще подсигурява с енергия българските домакинства.
Неодим, церий, лантан, итрий…
Според изнесената информация от Леонид Ганозлиев, ръководител на отдела за инвестиции в "Мини Марица-изток" и участник в кръглата маса, минали проучвания са установили наличието на елементи като неодим, церий, лантан и итрий. Те обаче са констатирани при единични геоложки проби и присъствието им и икономически потенциал не са достатъчно изследвани, защото фокусът е бил въгледобивът, посочи Ганозлиев.
“През 2011 и 2013 г. е финансирано изследване от Министерството на образованието и науката, проведено от Геологическия институт при БАН, което на единични проби са изследвани лантаноидите и тези редкоземни елементи, които са интересни на цялата аудитория. В различните глини се вижда концентрацията на лантаноидите и на редкоземните елементи, спрямо кларковото ниво за седиментни скали. Най-голяма е концентрацията на итрий, лантан, церий и естествено скандий", обясни той.
Според него черната и жълтата глина от комплекса се характеризират със значително по-високи концентрации на редкоземни елементи итрий и скандий от близо 2 до 3 пъти. "Това ги прави интересни като потенциален източник за добив на тези елементи", посочи Ганозлиев и отбеляза, че редица държави вече правят преоценка на затворени находища, на отработен материал и на отпадни продукти от добива, в търсене на концентрат на редкоземни и критични елементи.
Наред с посочените установени елементи при проучванията, в глините от комплекса са изолирани още и следните минерали с концентрация между 2 и 5 по Кларк и над 5 по Кларк: телур, сребро, рений, берилий, паладий, волфрам, молибден, галий, мед и цинк. Установени са и завишени концентрации на рений и телур и в пепелите от ТЕЦ "Марица изток 2" и на ТЕЦ "Брикел", добави още Леонид Ганозлиев.
Редкоземни и критични минерали се съдържат и в рудничните води. Във водата, където протичат интензивни окислителни процеси, са открити никел, молибден, ванадий, кобалт, берилий, галий, итрий, йод и германий. Високо съдържание при пробите е установено на литий. А в органичното вещество на въглищата са свързани следните елементи и примеси: германий, арсен, сребро, молибден. В неорганичното минерално вещество на въглищата - берилий, цирконий, олово, кобалт, скандий, цинк, манган, титан и други елементи.
Още добри новини
Директорът на Геоложкия институт към БАН проф. Светослав Георгиев обяви, че от тази година стартира петгодишна Национална научна програма за критичните суровини, която ще обедини 14 университета и научни организации. Нейният бюджет е 8,5 млн. лв. и тя разполага с общо 7 пакета, включително за находища на редкоземни материали, за българския потенциал за енергийни ресурси в зеления преход, за ефектите върху околната среда, за социални и икономически ефекти и др.
"Чрез програмата ще се финансират проучвателни дейности със стратегическо значение за страната. Целта на програмата е да проучи потенциала на България за устойчив добив, обработка и повторно използване на критични и стратегически материали“, отбеляза Георгиев.
Зеленият преход изисква в пъти повече редки елементи, отколкото класическите енергетика или автомобилостроене. Лошата новина е, че дори и големи находища понякога не могат да бъдат използвани, тъй като добивът е твърде скъп и рисков. Като цяло процедурата е бавна и трудна и изисква десетилетия за развитието. Той обърна внимание, че България например не е включена в стратегическите списъци на Евросъюза по отношение на полезните изкопаеми въпреки активния въгледобив, защото не са извършени проучвания. Именно заради липсата на проучвания страната остава извън фокуса на инвеститорите.
Добрата новина е, че правителството е осъзнало проблема и ще опита да навакса, стартирайки програма за анализ и проучвания на редкоземни елементи. Предвидено е финансиране от милиони левове, които ще бъдат вложени в такива дейности до 2029 година.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
