Средната месечна заплата в България продължава да расте, но темпото вече не е онова, което наблюдавахме в предишните години
Според предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) през второто тримесечие на 2025 г. тя е достигнала 2572 лева, което представлява увеличение от 12% спрямо същия период на миналата година и 5,3% спрямо предходното тримесечие.
За сравнение точно преди година, във второто тримесечие на 2024 г., средната заплата е била 2296 лв., а ръстът й тогава е бил по-внушителен - 17,3% на годишна база. Сегашното забавяне в темпа може да се разглежда като знак за известна стабилизация на пазара, но и като отражение на по-широки икономически процеси в страната и региона.
Разбивката по месеци също показва леки колебания. През април 2025 г. заплатата е била 2588 лв., през май 2582 лв., а през юни 2547 лв. И макар цифрите да сочат растеж, това вече не е галопиращото увеличение от предходни години.
Къде са най-високите и най-ниските възнаграждения
Не всички професионални сектори усещат ръста по един и същи начин. През второто тримесечие на 2025 г. най-голямо увеличение на тримесечна база е регистрирано в сферата на образованието (21,2%), държавното управление (17,9%) и добивната промишленост (8,5%). На годишна база пък най-силен скок отбелязват „Култура, спорт и развлечения“ - 17,7%, както и „Доставяне на води и управление на отпадъци“ – 16 на сто.
Разликите в самите нива на заплащане между секторите остават съществени. Високо платените индустрии продължават да доминират класацията. Водеща е сферата „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, където средната заплата достига впечатляващите 5551 лв., следвана от финансовия сектор (3763 лв.) и енергетиката (3592 лв.).
На другия край на скалата остават традиционно по-нископлатените отрасли. В „Хотелиерство и ресторантьорство“ средната заплата е 1581 лв., а в „Селско и горско стопанство“ е 1688 лв. Това са стойности, които остават чувствително под националната средна.
Секторният контраст е видим и при сравнение между публичния и частния сектор. Ръстът в обществения сектор е 13,8% на годишна база, докато в частния е 11,4%.
Регионални различия, които не се стопяват
Докато средната заплата на национално ниво се движи нагоре, София продължава да играе в собствена лига.
Към края на юни 2025 г. средното възнаграждение в столицата вече е 3500 лева, спрямо 3386 лв. през първото тримесечие. Това не само затвърждава доминацията на столицата, но и подчертава пропастта спрямо останалата част от страната.
В нито една друга област заплатата не преминава прага от 3000 лв. Най-близо до него е Враца (2400 лв.), благодарение основно на присъствието на АЕЦ „Козлодуй“, както и София-област (2370 лв.), Варна (2361 лв.) и Пловдив (2197 лв.).
Варна изпревари за първи път Пловдив по заплати, защото в областта се намира Девня - лидер в момента по привличане на чужди инвеститори.
Все пак има и добри новини – във всички области се отчита повишение на заплатите спрямо края на март, макар и в диапазона от 50 до 150 лв. Но дъното остава ниско. Кюстендил (1779 лв.), Смолян (1801 лв.), Хасково (1820 лв.) и Видин (1818 лв.) са с най-ниски средни възнаграждения в страната.
На фона на тези данни броят на заетите също расте. Към края на юни 2025 г. те са 2,38 милиона души, което е с 1,3% повече от март. Най-голям ръст има в хотелиерството и ресторантьорството, където той е с цели 24,8%, а на годишна база най-значително се разширяват секторите строителство и здравеопазване.
Но както показват цифрите, макар ръстът на доходите да е реалност, неравенството по региони и сектори остава голямото предизвикателство за пазара на труда в България.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
