Услугите формират 68,8% от добавената стойност, IT и аутсорсингът вече са структурен стълб, а не нишов сектор, казва Лъчезар Борисов, бивш министър на икономиката
Еврото ще действа като котва за стабилност
Строителството възвърна ролята си, секторът расте с 6,2% в реално изражение
Депозитите на домакинствата в края на 2025 г. са над 100 млрд. лв., нарастват с близо 16%.
Очаквам през 2026 г. растеж, близък до 3% - поне 1 процентен пункт над средното за ЕС
Голямата част от „опорките“ срещу еврото вече се разпаднаха
За да няма спекула, нарушителите трябва да бъдат санкционирани бързо и публично
През 2026 г. стартира Националната програма за енергийна ефективност II, ББР ще има централна роля
- Г-н Борисов, държавата е в евро, бюджетът – в лева. Нямаме правителство, нямаме актуална за еврозоната план-сметка за 2026 г. и сме на прага на нови избори. Как ще се справим след 1 януари 2026 г.?
- Преди всичко е важно да внесем яснота – България не навлиза в непозната икономическа територия. Ние сме във валутен борд от 1997 г., което означава, че де факто икономиката ни функционира като част от еврозоната вече близо три десетилетия.
Левът е фиксиран към еврото, паричната политика е ограничена, а фискалната дисциплина традиционно беше сред най-строгите в ЕС до приемането ни в банковия съюз и чакалнята за еврозоната. Имахме възможности да станем по-рано членове на клуба на богатите, но управляващите след 2021 г. пропуснаха тази възможност. В крайна сметка положените усилия през 2025 г. дадоха своя резултат.
Считам, че България успешно ще се справи при прехода към европейската валута, защото финансовите и търговски сделки в голяма степен и досега се осъществяваха в евро. С други думи, икономиката вече отдавна мисли и планира в евро. Затова преминаването към еврото е по-скоро технически и счетоводен процес, а не икономически шок. Липсата на редовно правителство и работата с удължителен бюджет са проблем, но не са нещо безпрецедентно в ЕС. Франция също посреща 2026 г. без приет бюджет. Подобни ситуации през годините са наблюдавани още в Белгия, Испания, Нидерландия и други държави в периоди на политическа нестабилност. Този механизъм осигурява базово функциониране на държавата – заплати, пенсии, социални плащания и обслужване на дълга.
- Какви капани поставя пред България удължителният бюджет?
- Трябва ясно да кажем и негативите, които бяха предизвикани от исканията на част от партиите, защото удължителният бюджет не е инструмент за развитие, той не позволява въвеждането на нови политики. Важни разходи и политики остават блокирани, като например политиките за младите лекари специализанти, които бяха част от протеста срещу бюджета. Редица социални плащания остават в старите си параметри, без актуализация спрямо инфлацията. Не може да бъде реализиран постигнатият консенсус между работодателите и синдикатите, договорен при подготовката на втората версия на бюджета. Това отново подкопава доверието в социалния диалог.
Под въпрос остават и инвестициите в отбрана, а именно по механизма SAFE. Замразяват се и някои общински инвестиционни проекти. Не се реализираха и мерките, предвидени в бюджета, за насърчаване на инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност от бизнеса, чрез данъчни стимули.
Затова можем да кажем, че процесът по плавно преминаване към еврото може да бъде управляем дори от служебно правителство, но същественият риск е в пропуснатите възможности, ако политическата несигурност и работата с удължителен бюджет се проточат твърде дълго.
- Според последните данни на ОИСР България е в топ 5 на европейските икономики с ръст от 3,2%. Ще се пренесе ли тази инерция и през 2026 г. или политическата нестабилност ще спъне икономиката?
- Този ръст не е случаен. Той е резултат от комбинация между инвестиции и вътрешно потребление. Данните за инвестициите в структурата на БВП (бруто капиталообразуване) сочат реален растеж от 10.9% на годишна база през третото тримесечие на 2025 г. За същия период на 2024 г. реалният растеж на инвестициите е 9,2%, докато през третото тримесечие на 2023 и 2022 г. на годишна база се наблюдава спад на инвестициите в реално изражение съответно от (-9%) и (-5,1%). Така се оказа, че през 2025 г. отново инвестициите намериха мястото си в БВП.
Преустановено беше и четиригодишното бездействие по инвестиране на средства от Плана за възстановяване и устойчивост и европейските програми. Потреблението продължи своята възходяща тенденция, достигайки реален годишен растеж от 7,9% през третото тримесечие.
Разбира се, политическата нестабилност винаги е риск и води до замразяване на инвестиционните процеси, но икономиката вече не е толкова зависима от дневния политически ред, колкото беше в началото на прехода. Частният сектор и европейските програми са водещи, предвид на това очаквам през 2026 г. растеж, близък до 3%, който да бъде с поне 1 процентен пункт над средното за ЕС. В този контекст членството в еврозоната ще действа като котва за стабилност, а не като спирачка, стига политическата нестабилност да не продължи твърде дълго и да не прекъсне натрупаната позитивна инерция от 2025 г.
- Много българи, особено възрастните в малките населени места, никога не са виждали евробанкноти. Каква е прогнозата Ви за влизането на България в еврозоната – ще бъде ли плавен процес или ни очакват сериозни предизвикателства в първите месеци?
- Днес, в началото на 2026 г., е много важно да си припомним не само какво предстои, но и какво се говореше в продължение на години. Голяма част от страховете и твърденията срещу еврото, просто не се оказаха верни. Говореше се, че България може да бъде принудена да влезе в еврозоната „по друг курс“, различен от 1,95583, и че спестяванията на хората ще бъдат редуцирани.
Днес това не е тема – фиксираният курс е запазен, а хората разполагат със спестяванията си. Нещо повече, депозитите на домакинствата в края на 2025 г. са над 100 млрд. лв., като нарастват с близо 16%. Имаше внушения, че след 1 януари средствата ще бъдат блокирани, орязани или че ще има проблеми с пенсии и заплати. Нищо от това не се случи. Банковата система функционира нормално и ежедневието на хората не е прекъснато. Това само показва колко далеч от реалността бяха част от тези заплахи.
Историческият опит показва, че в държавите, които последни се присъединиха към еврозоната над 90% от гражданите се адаптират в рамките на първите три месеца. Реалният инфлационен ефект от въвеждане на еврото е между 0,2 и 0,4 процентни пункта еднократно, което е далеч от апокалиптичните прогнози.
Преходът, който наблюдаваме е по-скоро психологически, отколкото финансов. Голямата част от „опорките“ срещу еврото вече се разпаднаха още в първите дни. Оттук нататък най-важното е спокойствие, търпение и ясна информация, за да може всеки български гражданин да се чувства сигурен в тази промяна.
- Нямаше сериозна разяснителна кампания за еврото. Какви са рисковете за финансовата система през първите месеци и какво трябва да направят институциите, за да гарантират спокойствие за гражданите и бизнеса?
- Рисковете не са системни, а поведенчески. Банковата система в България е изключително добре капитализирана – капиталовата адекватност е над 23%, при около 15% средно за ЕС. Ликвидността е висока, системите са адаптирани, депозитите и спестяванията са защитени. Рисковете са по-скоро психологически и такива свързани с дезинформация. Рискът е в дезинформацията и спекулативното покачване на цени, особено при дребни услуги. Физическото присъствие на институциите на терен е ключово, особено в малките населени места. Двойното обозначаване на цените трябва да продължи в законовите срокове, да бъде ясно и видимо, а нарушенията да бъдат санкционирани бързо и публично. Това е най-силният инструмент срещу спекулациите и правителството е редно да продължи координираната работа между КЗП и НАП, които вече извършиха десетки хиляди проверки. В този контекст преходът към въвеждането на еврото е технически подготвен процес, но е и социално чувствителен момент.
- Как ще се отрази приемането на еврото върху малките и средните предприятия? Очаквате ли затруднения в адаптацията или по-скоро ускоряване на инвестиционната активност?
- За малките и средните предприятия ефектът от въвеждането на еврото е структурно положителен и дългосрочен. На първо място отпада валутният риск и свързаните с него разходи, които досега възлизаха средно на около 0,5% от оборота – разход, често подценяван, но съществен за малкия бизнес. Фирмите вече окончателно ще планират, договарят и фактурират в една и съща валута, което значително улеснява управлението на паричните потоци, особено за компании с внос и износ в рамките на ЕС. Това автоматично подобрява и конкурентоспособността им спрямо партньори от еврозоната. Лихвените нива в дългосрочен план ще бъдат по-ниски, спрямо държавите, които не са членки на еврозоната, което означава по-евтини кредити, по-дълги срокове и по-голяма предвидимост. Вече, компании които се съсредоточават към финансиране от капиталовите пазари черпят ползите на облекченото финансиране. Отпадането на валутния риск при кредитите е особено важно за МСП. По-облекчен ще и достъпът до европейските вериги за доставки. Това отваря възможности за растеж и нови партньорства. Приемането на България в еврозоната вече дава своите позитиви, като международния бизнес в страната реинвестира близо 3.2 млрд. евро от печалбата си, което е с почти 1 млрд. евро повече спрямо същия период на предходната година. Разбира се, в краткосрочен план бизнесът направи разходи за адаптация – счетоводни системи, софтуер, касови апарати и обучение на персонала. Тези разходи обаче са еднократни и при добра организация се компенсират сравнително бързо от по-ниските лихви, по-малките разходи.
- Вие сте част от Надзорния съвет на Българската банка за развитие. Каква е готовността на ББР да подкрепи бизнеса в прехода към еврото - чрез ликвидност, гаранционни схеми или нови кредитни продукти?
- Готовността на ББР е практическа, а не декларативна. В средносрочния план на институцията са заложени конкретни инструменти, които ще работят именно в условията на еврозоната. Първо, по линия на директното корпоративно и инвестиционно финансиране на МСП, ББР планира разширяване при атрактивни лихвени нива. Това важи както за инвестиционни кредити, така и за проектно финансиране, включително за предприятия, които имат нужда адаптации и допълнителна конкурентоспособност в преходния период. Гаранционните програми също ще бъдат ключов инструмент. Чрез портфейлни гаранции ББР ще продължи да споделя риска с търговските банки, което позволява финансиране на МСП при по-ниски изисквания за обезпечения. На трето място, банката значително ще разгърне привличането на ресурс от частния сектор, включително от международни финансови институции, което е ясно заложено в проектопрограмата. Значителна помощ ББР оказва и ще продължи да оказва при финансирането на бизнеса участващ по европейски програми, включително и Плана за възстановяване и устойчивост.
- Много компании се опасяват от повишаване на разходите след въвеждането на еврото. Може ли ББР да играе стабилизираща роля, така че преходът да бъде по-плавен за най-уязвимите сектори?
- Да, и това вече е заложено като активна стабилизираща функция. В бюджета за годината ясно се вижда, че ББР не планира да затяга условията за нов бизнес, въпреки очакванията за повишена чувствителност в част от секторите. Конкретен пример са малките и средни предприятия в транспорта, земеделието, строителството и индустрията, където маржовете са по-ниски, а разходите за адаптация - по-осезаеми. За тях ББР може да предложи по-дълги матуритети, гратисни периоди по главницата и по-гъвкави погасителни планове. Важно е и това, че в прогнозните допускания не се предвижда влошаване на кредитния портфейл по новия бизнес, а управлението на риска е базирано на реални среднопретеглени нива. Това дава пространство ББР да бъде активна, без да поема неразумни рискове
- Какви са приоритетите на ББР за 2026 г.?
- Един от приоритетите е подкрепа за инвестициите и регионалното развитие. В края на 2025 г. стартира Националната инвестиционна програма за общински проекти, като през 2026 г. програмата ще бъде в пълна активна фаза. Това означава финансиране на инфраструктура, индустриални зони и местни проекти, които имат директен ефект върху бизнеса в регионите. Вторият приоритет е енергийната ефективност и изпълнението на редица частни проекти финансирани включително и по НПВУ. През 2026 г. ще стартира Националната програма за енергийна ефективност II, при която ББР ще има централна роля – както по финансирането, така и по администрирането. Това е особено важно за предприятията с високи енергийни разходи, които търсят начини да останат конкурентоспособни в условията на по-високи цени на енергията. Трети приоритет ще бъде и работата с европейски средства и тяхното ефективно управление. Най-общо през 2026 г ББР ще бъде предвидим и доверен партньор на бизнеса и общините, като ще продължи задълбоченото сътрудничество с работодатели и синдикати. Банката няма да следва агресивна кредитна експанзия, а ще има ясна роля – да бъде дългосрочен партньор и буфер за бизнеса, за постигане на развитие в условията на еврозоната.
- България отчита силен икономически ръст, но регионалните различия остават огромни. Като бивш министър на икономиката как според Вас могат да бъдат преодолени тези неравенства?
- Регионалните различия остават проблем за българската икономика, като е необходимо да продължат политиките за инфраструктурно развитие и инфраструктурна свързаност на регионите. Регионалният акцент при инвестициите на европейски средства трябва да бъде запазен. Потенциал за преодоляване на регионалните диспропорции ще имат и финансираните вече по НПВУ нови индустриални зони. Необходима и повече активност от местните власти за промотиране на възможностите за инвестиции, включително чрез новосъздадения инвестиционен портал за индустриални паркове, индустриални обекти технологични центрове. От публикувани от Вашата медия анализи се вижда вече инвестиционния интерес в региони като Разград, Плевен, Видин и др. В дългосрочен план най-важен фактор остават инвестициите в образование и подготовката на кадри.
- Кои сектори на икономиката се развиват най-бързо в момента и кои очакват нови стратегически инвеститори?
- На първо място остава секторът на услугите, който формира 68,8% от добавената стойност в икономиката. В рамките на този сектор най-бързо растат IT дейностите, далекосъобщенията и създаването и разпространението на информация, където НСИ отчита годишен реален ръст на добавената стойност от 4,1%. Това потвърждава, че IT и аутсорсингът вече са структурен стълб на българската икономика, а не нишов сектор. Вторият ключов двигател е индустрията, чийто дял в добавената стойност нараства до 26,5%, което е увеличение с 1,6 процентни пункта спрямо предходната година. В рамките на индустрията най-силен е приносът на машиностроенето, производството на компоненти и свързаните с тях производства, подкрепени от реални частни инвестиции с акцент върху създаването на по-високи нива на добавена стойност. Тази тенденция се наблюдава и при фармацията и медицинските продукти, които попадат в рамките на преработващата промишленост. Разширяването на производствения капацитет се потвърждава и от отворените нови мощности през годината. В допълнение на това строителството възвърна ролята си през 2025 г., като секторът расте с 6,2% в реално изражение, което е пряко свързано както с инфраструктурни проекти, така и с инвестиции в индустриални и енергийни обекти. Сериозен бум се наблюдава и в сектора на възобновяемата енергия, включително мощностите за съхранение на енергия. Инвеститорският интерес освен в динамично развиващите се сектори, може да се очаква и при изграждането на дейта центрове и фабрики за изкуствен интелект, батерийни технологии, машиностроенето, фармацията, логистиката и високотехнологичното земеделие.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
