По-малко от 60 000 души в света разполагат с повече богатство от половината от цялото човечество, взето заедно. Това не е метафора, а суха статистика, която очертава мащаба на икономическото разслоение в началото на XXI век. Новият World Inequality Report (Доклад за световното неравенство) рисува картина на глобален икономически ред, който системно облагодетелства една нищожна свръхбогата прослойка, докато мнозинството плаща цената под формата на по-високи данъци, неравен труд, ограничени публични услуги и нарастващи климатични щети.
Данъчната тежест на мнозинството
Докладът за световното неравенство показва, че глобалният елит, представляващ едва 0,001% от населението на планетата, е три пъти по-богат от долните 50% от хората на Земята. Това екстремно разминаване в доходите и натрупаното богатство не е само икономически феномен, а се превръща директно в неравномерно разпределение на политическата власт и влиянието върху публичните решения, отбелязват авторите на изследването.
Въпреки огромното си богатство и непропорционалната си власт, най-заможният слой допринася изненадващо малко за обществените финанси. Според World Inequality Report ефективните данъчни ставки за по-голямата част от населението нарастват, докато за милиардерите и т.нар. центи-милионери (притежаващи поне 100 млн. долара) те рязко спадат. В резултат представители на средната класа с високи професионални доходи - лекари, учители, инженери - често плащат по-голям дял от доходите си под формата на данъци, отколкото милиардери, чието богатство е структурирано чрез офшорни схеми или капиталови печалби.
„Това не само подкопава данъчната справедливост, но лишава обществата от ресурсите, необходими за образование, здравеопазване и действия срещу климатичните промени“, се посочва в доклада, който предупреждава, че този модел директно ограничава способността на държавите да инвестират в публични политики с дългосрочен ефект.
Повече труд за жените, повече доходи за мъжете
Докато човечеството като цяло работи по-малко часове в сравнение с предходни десетилетия, ползите от това намаляване не са разпределени равномерно. Данните в доклада показват, че мъжете са основните бенефициенти от съкращаването на формалното работно време, докато общото натоварване на жените остава високо заради комбинацията от платен и неплатен труд.
„Това неравномерно разпределение на времето е едно от най-ясните доказателства, че напредъкът в условията на труд не води автоматично до равнопоставеност между половете“, се казва в World Inequality Report. Дори когато работните часове намаляват, жените продължават да поемат по-голямата част от грижите за домакинството и семейството, което рядко се отчита икономически.
Друг ключов показател за неравенството е делът на доходите от труд, който отива при жените. Тези данни измерват каква част от общите доходи, генерирани от труд в дадена държава или регион, се получава от жените и как този дял се променя във времето. Въпреки известен напредък, картината остава далеч от равенство. В глобален мащаб жените получават едва около една трета от общите доходи от труд, а нито един регион в света не е постигнал баланс 50 на 50 между мъжете и жените.
Разликите са особено силно изразени в Южна Азия, Близкия изток и части от Африка, където жените получават по-малко от една четвърт от всички доходи от труд. Това според доклада не е резултат само от културни фактори, а и от икономически структури, които системно подценяват и недооценяват труда на жените.
Глобалната доходна пирамида
Едно от най-резките проявления на глобалното неравенство се открива в приноса на богатите и бедните към климатичните промени. На международно ниво средният въглероден отпечатък на най-богатите 10% в САЩ, измерен чрез емисиите, свързани с тяхното потребление, е над 40 пъти по-голям от този на най-богатите 10% в страни като Нигерия. Още по-драстична е разликата между върховете и дъното на глобалната доходна пирамида. Един човек от най-богатия 1% в света отделя средно около 75 пъти повече въглерод годишно от човек от долните 50% от населението. Традиционно оценките за емисиите на парникови газове ги приписват на крайните потребители на стоки и услуги, което акцентира върху различията в начина на живот и моделите на потребление. Докладът обаче подчертава, че този „подход, базиран на потреблението“, пропуска ключово измерение на отговорността - собствеността върху капитала. Обикновените хора рядко могат лесно да променят какво купуват, тъй като бюджетите им са ограничени, липсва им пълна информация или просто няма по-екологични алтернативи. За разлика от тях, собствениците на фабрики, енергийни компании и други големи активи решават къде да се инвестират средствата и лично печелят, когато замърсяващите индустрии се развиват успешно.
Собствеността определя отговорността
World Inequality Report предлага т.нар. „подход, базиран на собствеността“, който приписва емисиите от производството на онези, които притежават съответния капитал. „При тази рамка на един човек, който притежава 50% от акциите на дадена компания, се приписват 50% от емисиите на тази фирма, независимо дали пряко или чрез посредници като инвестиционни фондове“, се посочва в доклада.
Когато към сметката се добавят емисиите, свързани с частната собственост, въглеродният отпечатък на най-богатите 10% във Франция, Германия и САЩ нараства между три и пет пъти. В САЩ най-богатите 10% отговарят за 24% от емисиите, базирани на потребление, но за цели 72% от емисиите, отчетени на база собственост.
В глобален мащаб контрастът е още по-рязък. Най-богатият 1% от населението на света е отговорен за 41% от всички парникови газове при отчитане на собствеността, докато при потребителския подход този дял е 15%. Това според авторите поставя под въпрос преобладаващата мантра, че климатичната отговорност е равномерно разпределена между всички хора.
Привилегированите държави
Докладът разглежда и глобалната финансова архитектура, която според него е структурно изградена така, че да облагодетелства богатите държави и да източва ресурси от по-бедните. Малък брой привилегировани страни имат възможността да заемат средства евтино и да инвестират в по-печеливши активи, което им носи устойчиви доходи.
Това предимство е описано още през 60-те години като привилегия на Съединените щати и е свързано не толкова с изключително умели инвестиции, колкото с централната роля на долара в световната финансова система. Новите данни показват, че този модел вече не е уникален за САЩ. Европа, Япония и други развити икономики също се ползват от подобни условия, докато развиващите се и нискодоходните държави се оказват в обратната позиция.
Тези страни плащат високи лихви по дълговете си, държат резерви с ниска доходност и ежегодно трансферират доходи към по-богатите икономики. Най-богатите 20% от държавите системно отчитат положителни „излишни доходи“ от външните си позиции, равняващи се на около 1% от общия им БВП. За разлика от тях долните 80% от страните са хронични нетни длъжници и търпят отрицателни излишни доходи от около 2% от своя БВП.
В някои от най-бедните региони нетните плащания на доходи към богатите държави надвишават разходите на правителствата за здравеопазване. Това превръща глобалните финанси в тиха, но постоянна форма на данък върху развитието на по-бедните страни, като средства, които биха могли да отидат за училища, болници или инфраструктура, се използват за обслужване на активите на богатите икономики.
World Inequality Report подчертава, че този модел не е естествен резултат от свободните пазари, а последица от конкретен политически и институционален дизайн. В съвкупност всички тези процеси възпроизвеждат неравенството между държавите по начин, който напомня, макар и в по-фина форма, старите модели на колониално извличане на ресурси.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
