Когато включите осветлението вкъщи, едва ли се давате сметка, че за да има електрическа крушка, най-важен е добивът на един метал - волфрам
Волфрамът е един от най-стратегическите метали на XXI век. Той има най-високата точка на топене сред всички метали — над 3400°C — и е сред най-твърдите материали на планетата. Без него няма режещи инструменти, няма минна и сондажна техника, няма високотемпературни сплави, няма електроника, няма отбранителна индустрия.
Според данните на USGS за 2025 г. около 60% от волфрама в САЩ се използва за твърдосплавни инструменти и карбиди, които са гръбнакът на металургията, строителството, минното дело и машиностроенето. Останалата част влиза в електроди, нишки, специални сплави, електроника и химически процеси.
В бита волфрамът присъства по-често, отколкото хората подозират — в крушките, в електродите на заваръчните апарати, в режещите инструменти, в смартфоните, в автомобилните компоненти, в рентгеновите апарати, дори в някои кухненски уреди. Той е невидимият скелет на съвременната техника.
Геополитиката на волфрама: Китай доминира, но Виетнам настъпва
Световното производство на волфрам е концентрирано в няколко държави. Китай е абсолютният лидер — през 2024–2025 г. добива около 67 000 тона, което е над 80% от глобалното производство. Това му дава стратегически контрол върху пазара, подобно на ролята му при редкоземните елементи.
Но картината започва да се променя. Виетнам, който доскоро беше периферен играч, вече е вторият по големина производител с 3400 тона годишно. Разликата с Китай е огромна, но тенденцията е ясна — Ханой инвестира агресивно в минната индустрия и рафинирането, а западните компании търсят алтернатива на китайската доминация.
Виетнам буквално „диша във врата“ на Китай — не като обеми, а като стратегическа значимост. Той се превръща в ключов партньор за САЩ, Япония и ЕС, които търсят диверсификация на критичните суровини.
Русия остава стабилен производител с около 2000 тона годишно. Санкциите ограничават износа към Запада, но Москва запазва позиции чрез партньорства с Китай и някои азиатски държави.
Къде са САЩ и Европа в битката за волфрама
САЩ не добиват волфрам от 2015 г. насам, но имат седем компании, които преработват концентрати и скрап в метал, карбиди и химикали. Това означава, че Америка е силно зависима от внос — основно от Китай.
Европа има находища в Австрия, Испания и Португалия, но производството е ограничено — между 500 и 800 тона годишно за отделните държави. Континентът е нетен вносител и е уязвим при геополитически сътресения.
Затова ЕС включи волфрама в списъка на критичните суровини и инвестира в проекти за възстановяване на добива и рециклирането.
Американският удар в Казахстан
На 7 ноември 2025 г. казахстанската компания "Тау-Кен Самрук" и американската "Cove Capital" обявиха създаването на съвместно предприятие за разработване на две от най-големите неразработени находища на волфрам в света - Северен Катпар и Горен Кайракти. Инвестицията в проекта възлиза на 1,1 милиарда долара.
Споразумението бе подписано в кулоарите на срещата на върха C5+1 във Вашингтон. Подготвителната работа вече е започнала, включително на капацитета за първично рафиниране на нефт в Казахстан за производство на амониев параволфрамат (металургичен страничен продукт, използван за производството на специализирани волфрамови продукти като прахове, износоустойчиви части и др.).
В находищата Северен Катпар и Горен Кайракти общите запаси от волфрам са около 410 000 тона.
Цената на волфрама: металът поскъпва
Според ценовия индекс на ChemAnalyst средната цена на волфрама в САЩ през третото тримесечие на 2025 г. е около 67 920 USD за тон.
Пазарът е напрегнат — китайските квоти за добив и екологичните ограничения свиват предлагането, докато търсенето расте заради отбраната, електрониката и фотоволтаичната индустрия.
Къде е България в тази картина
България няма значими промишлени находища на волфрам и не е фактор в глобалното производство. В миналото са правени проучвания за волфрамови руди в Родопите, но те не са довели до устойчив добив.
Страната ни обаче е част от европейската верига за преработка и използване на твърдосплавни инструменти, а индустрията ни е силно зависима от внос на волфрамови продукти.
За България най-важното е стабилността на доставките — особено за машиностроенето, минната индустрия и металургията.
2026: Годината на новото преразпределение
Прогнозите за 2026 г. сочат, че пазарът на волфрам ще остане напрегнат. Китай ще запази доминацията си, но Виетнам ще продължи да увеличава производството и да привлича западни партньори. Общият проект на САЩ и Казахстан е сериозна заявка за пренареждане на добива и пазарите.
САЩ ще ускорят проектите за вътрешно производство и рециклиране, а Европа ще търси начини да намали зависимостта си чрез инвестиции в Португалия и Австрия.
Геополитическото значение на волфрама ще расте — не само заради отбраната, но и заради високотехнологичните индустрии, които не могат да функционират без него.
2026 ще бъде година на стратегическо пренареждане, в която един „тих“ метал се превръща в ключ към индустриалната сигурност на цели държави.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
