Кобалтът – стратегическият елемент, без който електромобилната революция е немислима – се превърна в един от най‑силно политизираните и геоикономически чувствителни метали на планетата. Световният пазар навлезе в период на остър недостиг, а причината е една: Демократична република Конго, която държи над 70% от глобалния добив, реши да затегне контрола върху износа и да пренареди правилата на играта.
Кобалтовата треска: как един метал стана ключът към бъдещето
Кобалтът е незаменим в производството на литиево‑йонни батерии – сърцето на електромобилите, смартфоните, лаптопите и системите за съхранение на енергия. Той осигурява стабилност, дълъг живот и безопасност на батериите, което го прави критичен за глобалния енергиен преход.
През последните години търсенето расте експоненциално, а прогнозите за 2026–2027 г. сочат, че светът ще навлезе в структурен дефицит. Причината е проста: предлагането вече не може да догони индустриалния апетит.
Добивът: Конго – центърът на световната кобалтова вселена
Демократична република Конго е абсолютният гигант в кобалтовия сектор. През 2025 г. страната въведе пълна забрана за износ на кобалт, за да овладее свръхпредлагането и да стабилизира цените, които главоломно растат. По‑късно забраната беше заменена с квотна система, която ограничава износа до около половината от нивата през 2024 г.
Големите компании, включително Glencore, отчетоха спад в износа, въпреки че добивът продължи. През 2025 г. Glencore произведе 33 500 тона кобалт в Конго, но голяма част от него остана блокиран в страната заради забраната и бавните процедури по одобрение.
Така Конго се превърна в държавата, която буквално дърпа конците на глобалния пазар.
Пазарът: от свръхпредлагане към дефицит
Преходът от пълна забрана към квоти доведе до рязко свиване на предлагането. Пазарът реагира мигновено – цените на кобалта скочиха с над 20% само за месец след обявяването на квотите.
Анализите за 2026–2027 г. предвиждат, че пазарът ще остане в дефицит, а цените ще продължат да растат. Според S&P Global квотите за 2026 и 2027 г. са ограничени до 96 600 тона – ниво, което е недостатъчно за нуждите на индустрията.
Така Конго не просто влияе на пазара – то го моделира според собствените си стратегически интереси.
Цените полудяха
Цената на кобалта в края на януари 2026 г. се движи около 56 290 – 56 414 USD за тон, което представлява над 130% повишение спрямо същия период година по‑рано . Скокът е пряк резултат от квотите за износ, наложени от Демократична република Конго, която контролира три четвърти от световния добив. Пазарните прогнози за 2026 г. сочат продължаващ ръст, тъй като световното предлагане остава ограничено, а търсенето от батерийната индустрия и електромобилния сектор продължава да расте.
Защо Конго затяга контрола?
Решението на Конго е част от по‑широка тенденция на ресурсен национализъм. Страната се стреми да:
увеличи приходите от стратегическия метал
засили контрола върху веригата на доставки
принуди международните компании да инвестират в местна преработка
използва кобалта като геополитически инструмент
Това е новият модел на управление на критични ресурси – не просто износ на суровина, а контрол върху глобалните зависимости.
Ответните реакции: Европа и САЩ в търсене на изход
Европа: ускоряване на рециклирането и диверсификацията
ЕС вече класифицира кобалта като критична суровина и започна да инвестира в:
рециклиращи мощности за батерии
нови вериги за доставки извън Африка
стимули за добив в страни като Финландия и Португалия
Но истината е, че Европа остава силно зависима от Конго и Китай – последният контролира голяма част от преработката на кобалт.
САЩ: стратегически резерви и нови проекти
САЩ реагират с:
субсидии за вътрешен добив
инвестиции в проекти в Австралия и Канада
развитие на технологии за батерии с по‑малко или без кобалт
Американската администрация разглежда кобалта като ключов за националната сигурност, особено в контекста на електромобилите и отбранителната индустрия.
Глобалната картина: един метал, една държава и много зависимости
Кобалтът се превърна в символ на новата геоикономическа епоха – епоха, в която суровините диктуват политиката, а не обратното.
Конго, дълго време разглеждано като периферна държава, днес е в центъра на световната индустриална трансформация. С всяка нова регулация, квота или забрана то доказва, че контролът върху критичните ресурси е най‑силното оръжие в глобалната икономика.
И докато светът се надпреварва да произвежда повече електромобили, батерии и зелени технологии, един метал продължава да подлудява пазарите – и една африканска държава продължава да дърпа конците.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
