Преходът към електромобили не означава неизбежен срив на заетостта в автомобилния сектор на Стария континент. Нов мащабен анализ на Международния съвет за чист транспорт (ICCT) опровергава популярните опасения и показва, че именно забавянето на екологичните цели крие най-голям риск от съкращения.
На фона на дебатите в Европейския съюз за евентуално смекчаване на строгите CO2 стандарти от 2035 г., залозите за гиганти като Германия, Франция, Италия, Испания и Полша остават изключително високи. Докладът на ICCT разглежда три потенциални сценария за бъдещето на индустрията.
Запазване на сегашните цели (Стабилна заетост)
Ако ЕС потвърди правилото от 2035 г. всички нови автомобили да са с нулеви емисии, заетостта в сектора не само няма да се срине, а ще отчете лек ръст от около 2% спрямо 2025 г. Бързото разрастване на новата екосистема (батерии, зарядна инфраструктура и софтуер) напълно ще компенсира загубата на работни места в производството на двигатели с вътрешно горене. При този сценарий 68% от електрическите превозни средства ще се сглобяват на местна почва.
Строги норми + активна индустриална политика (+320 000 нови работни места)
При комбинация от строги екологични изисквания и агресивни държавни стимули за местно производство на електромобили и батерии, заетостта в Европа ще скочи с 10%. Това означава откриването на близо 320 000 нови работни места. В този случай 75% от продадените електрически коли ще се произвеждат в ЕС, запазвайки огромна добавена стойност в европейската икономика.
Отлагане на забраната за 2040 г. (Загуба на 185 000 работни места)
Най-голямата изненада в проучването е свързана с потенциалната отсрочка на забраната за ДВГ. На хартия петгодишното отлагане изглежда като спасение за традиционните заводи. На практика обаче моделът на ICCT прогнозира спад на заетостта с 6% (загуба на 185 000 работни места) спрямо 2025 г. Причината - Европа ще изостане в технологичната надпревара, а инвестициите и производството бързо ще се изнесат към Азия и САЩ.
От неправителствената организация Transport & Environment (T&E) допълват, че отстъплението от целите за 2035 г., съчетано с липса на индустриална визия, може в най-лошия случай да струва на Европа близо 1 милион загубени работни места и 90 милиарда евро пропусната добавена стойност.
