Върху злато живеят, а още не са забогатели. Генерал Тошево е в сърцето на Добруджа – земя, която всяка година ражда милиони тонове зърно, но населеното място край румънската граница все още носи белезите на малкия и беден български град. Тук богатството е под краката, в чернозема, силозите и житните полета, но дълго време не успява да се превърне в достатъчно много добре платени работни места.
Сега обаче картината започва да се променя. В Генерал Тошево вече има модерна мелница на гръцкия Loulis Mills, предприятия за електроуреди, дървени конструкции и мебели, хранителни производства, машиностроене и специализирана земеделска техника. А индустриалната зона постепенно се разширява. Общината има нови терени, инфраструктура и амбиция да привлече производства, които да задържат хората в региона.
Гръцкият гигант идва заради златното жито
Най-силната индустриална история на Генерал Тошево е тази на Loulis Mills. Групата има над две столетия история в мелничарството и е сред големите производители на брашно и хранителни съставки в Гърция.
През 2018 г. Loulis Mills придобива мелницата в Генерал Тошево за 2,25 млн. евро чрез българското си дружество „Лулис Мел – България“. Предприятието вече е било изградено, но новият собственик го модернизира и развива като производствена база за региона. Още през първата пълна година на производство компанията отчита около 6 млн. евро приходи, преработва над 21 000 тона пшеница и осигурява работа на около 40 души.
Това не е просто склад за жито. Това е истинска индустриална мелница, която превръща добруджанската пшеница в брашно. Днешната база разполага с производствен капацитет около 130 тона пшеница дневно, значителни силозни мощности за зърно и брашно и лаборатория за контрол на качеството. Местоположението е стратегическо - в един от най-силните земеделски райони на България и близо до румънската граница.
Така житото, което иначе може да напусне региона като суровина, остава поне частично в местната икономика и се превръща в продукт с по-висока добавена стойност.
Не е само мелницата
Генерал Тошево има по-разнообразна производствена картина, отколкото подсказва размерът на града.
В югоизточната индустриална зона са разположени предприятия като „Скития 1 ГТ“, свързано с производството на малки домакински електроуреди и интериорен текстил, както и „Еврохолц“, което произвежда градинска мебел и дървени къщи. В северозападната зона работят предприятия и бази, свързани с горива, земеделска продукция, зърнопроизводство и съхранение на зърно.
Производственият профил на града стига и до храните. В Генерал Тошево има производители на плодови сокове и нектари, консерви, хляб и сладкарски изделия, както и предприятия за етерични масла и посадъчен материал.
Появява се и още една интересна ниша - машиностроенето. Местни предприятия произвеждат специализирана земеделска техника, включително машини за обработка и прибиране на лавандула. Това е особено показателно за новата икономика на Добруджа: регионът не само отглежда земеделска продукция, но започва да произвежда и машините, с които тя се отглежда.
112 декара днес, 120 декара утре
Официално обособената индустриална зона на Генерал Тошево е с площ 112 384 кв. м – над 112 декара. Тя е общинска и разполага с пътна инфраструктура, електрозахранване, вода, канализация, телекомуникации и оптична връзка. Железопътната линия е на около километър, а газопроводът – на около 200 метра.
Но това не е краят.
Общинските планове предвиждат и нова индустриална територия като продължение на северозападната зона и околовръстния път. Тя е с площ около 120 декара и е разделена на шест обособени терена. Предвиждат се електричество, вода, газификация и транспортен достъп.
Това означава, че Генерал Тошево има нещо, което дълго време му е липсвало - готово пространство, в което да може да се появи новата индустрия.
И точно тук е голямата възможност. Не завод заради самия завод, а предприятия, които да използват местната суровина - хранителна промишленост, преработка на зърно и маслодайни култури, фуражи, земеделска техника, логистика и производство с по-висока добавена стойност.
Градът върху злато, който още не е забогатял
Парадоксът на Генерал Тошево е впечатляващ. Общината разполага с около 795 000 декара обработваема земя. Теренът е равнинен, климатът е подходящ за земеделие, а черноземът е сред най-ценните природни ресурси на региона. Общината е дом и на Добруджанския земеделски институт.
Но огромното земеделско богатство не означава автоматично богатство за местните хора.
Причината е проста. Голяма част от стойността се създава извън града - при търговията, преработката, логистиката и износа. Когато от Добруджа излезе камион със зърно, той изнася суровина. Когато от същото зърно излезе брашно, хляб, макаронени изделия или друга готова храна, стойността вече е многократно по-висока.
Генерал Тошево тепърва се опитва да премести тази граница към себе си.
Заплатата показва колко далеч е градът от богатството
Най-актуалната официална статистика не позволява да се посочи отделна средна заплата само за Генерал Тошево, затова най-коректният ориентир е област Добрич.
През второто тримесечие на 2026 г. средната брутна месечна работна заплата в област Добрич е 1088 евро. Това е чувствително под средната за страната от 1444 евро за същия период. В началото на годината разликата също е била значителна - 1034 евро в Добрич срещу 1407 евро средно за България.
Тези числа не са заплатата на конкретния човек от Генерал Тошево, но дават ясна картина за пазара на труда, в който градът се намира.
В област Добрич частният сектор е основният работодател. Към края на юни 2026 г. наетите лица в частния сектор са 27,5 хиляди, а в обществения – 11,7 хиляди.
Това показва потенциала на индустрията, но и проблема - регионът има нужда от предприятия, които да плащат повече и да създават квалифицирана заетост.
42 села гледат към града
Генерал Тошево не е икономически остров. Зад него стои община с 42 села и огромна територия, в която земеделието е основният поминък. По последните общински данни градът има 6687 жители по постоянен адрес, а цялата община – 15 069.
Затова производствените бази в Генерал Тошево хранят много повече хора от тези, които живеят зад табелата на града.
Няма официална статистика, която да показва точно колко жители на всяко от 41-те села работят в конкретните предприятия в града, и би било измислица да се посочи такова число. Но зависимостта е очевидна: градът е административният, търговският и производственият център на общината, докато огромна част от селата са свързани с него чрез ежедневния трудов и икономически поток.
В самите села земеделието остава основният поминък. Например Люляково е на пет километра от Генерал Тошево, има едно от по-големите населения в общината, а местната икономика включва земеделие, дървообработване и хлебопроизводство. В други села земята се обработва от големи арендатори, чиито дейности са свързани с местните складови и производствени бази.
Затова индустриалната зона има значение за целия район. Един нов завод в Генерал Тошево може да означава работа не само за градския жител, но и за човек от Спасово, Люляково, Кардам, Йовково, Росица или някое от десетките по-малки села.
От житото към индустрията
Генерал Тошево е един от онези български градове, които могат да изглеждат бедни само ако човек гледа улиците, а не земята около тях.
Под краката му лежи богатство. В складовете има зърно. В мелницата пшеницата се превръща в брашно. В производствените халета се правят машини, мебели, електроуреди и храни. А зад града се простира море от чернозем.
Истинският въпрос вече не е дали Генерал Тошево има ресурс. Има го. Въпросът е дали градът ще успее да задържи достатъчно голяма част от богатството на Добруджа при себе си.
