Българските домакинства теглят кредити с невиждана сила, въпреки мерките на БНБ за ограничаване на риска. Само през юни банките са отпуснали потребителски и ипотечни заеми за общо над 1,45 млрд. евро, като част от сумата е използвана за рефинансиране на стари задължения. След приспадането й на пазара са влезли повече от 1,2 млрд. евро нов ресурс. Експерти предупреждават, че евтините пари подхранват потреблението, цените на жилищата и инфлацията, докато банките не виждат основания за тревога.
Потребителските заеми скачат с една трета
През юни банките са одобрили нови потребителски кредити за 691,2 млн. евро. Това е увеличение с 18% само за месец и с впечатляващите 32,8% спрямо юни миналата година.
Ръстът върви паралелно с понижение на цената на заемите. Средната лихва по потребителските кредити е спаднала до 8,76%, а годишният процент на разходите достига 9,06%.
От общия обем 92,8 млн. евро са използвани за рефинансиране на стари задължения. Останалата част представлява ново финансиране, което директно се влива в потреблението.
Ипотеките наливат още 761 млн. евро
При жилищните кредити новоотпуснатото финансиране през юни достига 761,1 млн. евро. Увеличението е с 28% спрямо май и със 17,5% на годишна база.
От тази сума 153 млн. евро са предназначени за рефинансиране. Дори след приспадането им обемът на новите средства, насочени към покупка на жилища, остава изключително висок.
Основният двигател са ниските лихви. Средната лихва по жилищните заеми през юни е 2,41%, а заедно с таксите и комисионите разходът достига 2,75%. И двете стойности са малко по-ниски спрямо предходния месец и година по-рано.
Три от четири жилища в София се купуват с ипотека
Силното кредитиране променя и пазара на недвижими имоти. Според финансиста Макс Баклаян през второто тримесечие 74% от жилищните сделки в София са били финансирани с ипотечен кредит. Година по-рано делът им е бил около 60%. Така заемното финансиране вече стои зад близо три от всеки четири покупки на жилища в столицата.
Кредитните консултанти отчитат по-малък брой нови ипотеки, но значително по-високи средни суми. Причината е поскъпването на имотите, което принуждава домакинствата да поемат все по-големи задължения за една и съща покупка.
Икономисти предупреждават за болезнено отрезвяване
Според икономисти кредитният ресурс повишава потреблението, но значителна част от него отива за вносни стоки. Така едновременно се засилва инфлационният натиск и се задълбочава търговският дефицит на страната.
„Животът назаем не може да продължава дълго и неизбежното охлаждане ще бъде болезнено за всички“, предупреди икономистът Лъчезар Богданов в публикация във Фейсбук.
Мерките, въведени от БНБ преди две години, засега не успяват видимо да забавят кредитирането. Част от икономистите ги определят като прекалено плахи на фона на темповете, с които растат заемите и цените на жилищата.
Банките отхвърлят опасенията за кредитна експанзия
Представителите на банковия сектор не приемат тезата, че пазарът е залят с евтини пари. Георги Заманов, главен изпълнителен директор на „Алианц Банк България“ и член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, заяви пред Блумбърг тв, че освободеният след присъединяването към еврозоната ресурс не е насочен основно към домакинствата.
„Противно на спекулациите, че тези средства ще доведат до агресивна кредитна експанзия и „наводняване“ на пазара, секторът е подходил консервативно, като ресурсът е насочен основно към финансиране на държавния дълг“, коментира той.
По думите му банките са сред най-големите купувачи на български държавни ценни книжа от началото на годината. Заманов посочи и спада в броя на имотните сделки като доказателство, че кредиторите действат внимателно, макар да не спират финансирането.
По-високите лихви може да натиснат спирачката
През юни Европейската централна банка повиши основната лихва с 0,25 процентни пункта до 2,25% - първото увеличение от 2023 г. Решението е насочено към охлаждане на инфлационния натиск.
Според Заманов ефектът върху българския кредитен пазар ще се усети през следващите месеци. Ако поскъпването на ресурса се пренесе към лихвите по заемите, темпът на кредитирането може да започне да се забавя.
Дотогава обаче домакинствата продължават да теглят все по-големи суми, а спорът дали това е знак за икономическа увереност или за опасен живот назаем тепърва ще се изостря.
