Бизнес

Царят на металите чупи рекорди, държи пазара на телевизорите

Тербият поскъпна 149%, цената му продължава да расте

Царят на металите чупи рекорди, държи пазара на телевизорите

Когато включим телевизора си, едва ли се даваме сметка, че LED екранът светва заради един рядък метал – тербий.

Металът, който стои зад светлината, енергията и технологиите

Тербий е един от най-стратегическите редкоземни елементи на планетата – метал с уникални магнитни и флуоресцентни свойства, без който модерният свят буквално би изгаснал. Според SFA Oxford той е ключов за фосфорите в LED осветлението и телевизионните екрани, които придават яркост, контраст и наситени цветове.

Но ролята му далеч не се изчерпва с екраните. Тербий е сърцето на високоефективните магнити, използвани в електромобили, вятърни турбини и електронни устройства. Той влиза в състава на магнитострикционни сплави – материали, които превръщат електричеството в движение и обратно. Именно тези сплави стоят зад ултразвуковите апарати, сонарите, индустриалните актюатори и редица военни системи.

MetalsGems определя тербия като „металът, който захранва зелените технологии и модерните джаджи“. Той присъства в лазери, сензори, твърдотелни устройства, навигационни системи и високоточна оптика.

С други думи – тербий е навсякъде около нас, но никога не го виждаме.

Колко струва тербий и ще поскъпва ли още?

Цената на тербия преживя истински взрив през 2025 г. – металът поскъпна с около 149% за по-малко от година, като се изстреля от 1396,50 долара/кг в началото на януари до 3484,50 долара/кг в края на ноември. Според анализите това е резултат от три фактора: затегнатите китайски експортни квоти, хроничния недостиг на тежки редкоземни елементи и растящото търсене от страна на производителите на магнити и електроника.

Прогнозата за 2026 г. е за нов ръст, тъй като глобалното търсене за зелени технологии и отбранителни системи ще се увеличи с над 30%, докато предлагането остава ограничено. Експертите очакват тербий да остане един от най-скъпите и най-търсени редкоземни елементи в света.

Добивът – защо тербий е толкова рядък и толкова скъп

Тербий не се среща самостоятелно в природата. Той се извлича като страничен продукт от минерали като монацит и ксенотим – процес, който е сложен, скъп и екологично тежък.

Според Европейската платформа за суровини RMIS, световното производство на тербий оксид е около 700 тона годишно – нищожно количество за метал с толкова критични приложения.

Това обяснява защо цената му е една от най-високите сред редкоземните елементи и защо пазарът е толкова чувствителен към политически и икономически сътресения.

Кой държи контрола върху тербия

Пазарът е почти монополен. Китай доминира добива и преработката на тежките редкоземни елементи, включително тербий. Според MetalsGems Китай е „абсолютният център на световното производство“, докато Австралия, САЩ и няколко африкански държави се опитват да навлязат, но остават в периферията.

Това означава, че всяко решение на Пекин – от експортни квоти до екологични регулации – може да разтърси глобалните вериги за доставки.

Геополитическите битки за тербий

Тербий е не просто метал – той е геополитическо оръжие. САЩ и Европа се опитват да намалят зависимостта си от Китай, защото тербий е критичен за отбраната, енергетиката и високите технологии. Ограниченията върху износа на редкоземни елементи, които Китай периодично въвежда, вече са използвани като инструмент за натиск в търговски конфликти.

В същото време Западът инвестира в нови мини, рециклиране и стратегически резерви. Но експертите предупреждават: дори при агресивни инвестиции ще са нужни години, за да се постигне реална независимост.

Къде е България в тази глобална игра

България няма доказани големи находища на тербий, но има потенциал в Родопите и в отпадъците от въгледобива, където могат да се откриват редкоземни елементи. По-важното е друго: страната може да се позиционира в преработката – ниша, която ЕС активно стимулира. Европа търси държави с политическа стабилност, инфраструктура и индустриален капацитет, за да изгради нови вериги за доставки.

България може да бъде част от тази карта, ако развие научен капацитет, индустриални зони и ясна държавна стратегия.

Тербий е металът на бъдещето – и въпросът е дали България ще остане наблюдател или ще се включи в играта.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай