Бизнес

Богатството на българина! Тухли и страх

Имотите пазят спестяванията на много семейства, но затрудняват младите купувачи и задълбочават неравенствата

Богатството на българина! Тухли и страх

Богатството на българските домакинства за първи път премина границата от 1 трилион лева в края на 2025 г., но зад внушителната сума стои много неравномерна картина. Три четвърти от активите са в недвижими имоти, което носи усещане за забогатяване, но и сериозна зависимост от един пазар. Данните от индекса на (Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) показват общество, което трупа стойност главно в тухли, депозити и кеш, но много по-плахо в „полезни“ инвестиции.

Богатство над 1 трилион лева, но предимно на хартия

В края на 2025 г. брутното богатство на българските домакинства достига 554,87 млрд. евро, или 1,085 трилиона лева. Само за година увеличението е 71 млрд. евро, което означава ръст от 14,6 на сто. В номинално изражение това богатство вече се равнява на 478% от размера на цялата икономика. Числото е впечатляващо, защото поставя България в нова фаза. Домакинствата вече изглеждат значително по-богати, отколкото преди десетилетие, но реалният смисъл на това забогатяване е по-сложен.

Индексът на богатството на българите проследява активите, които домакинствата притежават, спестяват или инвестират. Той гледа както брутното богатство, т.е. номиналната стойност на всички активи, така и нетното богатство, при което от активите се изваждат задълженията, най-вече жилищните кредити. При отправна точка 2015 г. индексът на брутното богатство се е покачил до 284 пункта, но след отчитане на инфлацията стойността е около 200 пункта. Това означава, че българите реално са удвоили богатството си за 11 години, но голяма част от ръста е номинален, изяден от поскъпването след 2021 година.

Икономистът Стоян Панчев обръща внимание именно на тази разлика. „Индексът показва не само номиналното нарастване на богатството, но и реалната промяна след отчитане на инфлацията. През 2025 г. около 40% от ръста на индекса се дължи именно на инфлацията“, коментира той. Това е важна уговорка, защото богатството може да расте като число, но да не носи същото усещане за сигурност в ежедневието. По-високата цена на жилището например увеличава стойността на активите на едно семейство, но не означава, че то разполага с повече свободни пари.

Разпределено статистически, богатството изглежда още по-впечатляващо - по 75 383 евро на човек и по 193 627 евро на домакинство. Самите експерти обаче предупреждават, че това е средна стойност, която не описва реалния живот. „Всички сме наясно, че това не е разпределено по този начин в реалния свят. Коефициентът на Джини ясно ни показва, че в България имаме много голямо неравенство и при доходите, и при активите“, казва Стоян Панчев. Затова новината за 1 трилион лева богатство звучи едновременно като успех и като повод за внимателен прочит. България е по-богата, но не всички българи усещат това еднакво.

Три четвърти от всичко е в жилища

Най-важният извод от индекса е, че около 75% от богатството на българските домакинства е съсредоточено в недвижими имоти. Стойността на жилищния фонд достига приблизително 420 млрд. евро, като само през 2025 г. се увеличава с 59 млрд. евро, или с 16,4 процента. В по-дълга перспектива, за периода 2015-2025 г., стойността на имотите е нараснала с 289,1 млрд. евро, или с 221 на сто. Това превръща жилищата в основния източник на забогатяване за голяма част от българите.

Причината е ясна и тя е, че българинът традиционно гледа на дома като на най-сигурното вложение. Финансовият експерт Макс Баклаян обобщава този модел така: „Имотите предпазиха голяма част от българите през последните 11 години, но този модел има и цена. Хората със собствено жилище участваха в ръста на богатството, докато младите домакинства и хората без имот срещат все по-труден достъп до собствен дом.“ Това е социалната страна на големия имотен ръст: едни натрупват капиталова печалба, други гледат как входът към пазара се отдалечава.

По думите на Баклаян близо 87% от населението притежава собствен дом. Това обяснява защо средното богатство на домакинство изглежда високо, но не се усеща като ликвидно богатство. „Много голяма част от тези близо 200 000 евро всъщност съставляват собствения дом на домакинствата. От една страна те го притежават това богатство, но от друга страна, за съжаление, това не е богатство, което може да бъде използвано или консумирано. Защото домът е просто място за живеене“, разяснява експертът. Това е и големият парадокс - семейството може да бъде богато според статистиката, но да няма достатъчно спестявания за непредвиден разход.

Именно тук се появява най-голямата зависимост. Ако богатството е заключено главно в жилища, всяко разклащане на имотния пазар може да удари не само отделни собственици, а цялата икономическа психология на домакинствата. „В рамките на 2025 година 90% от цялото допълнително ново забогатяване на българите идва от недвижимите имоти, което е и опасното. От една страна ни кара да се чувстваме много добре, по-богати, а от друга страна можем да си го представим като ефекта на махалото. Едно кихане на имотния сектор може да има големи последици върху българската икономика“, предупреждава Баклаян.

Кредитите надуват цените и неравенствата

Ръстът на имотите не идва сам. Според анализа той е силно свързан с активното банково и особено ипотечно кредитиране. Жилищните кредити нарастват с 28,2% през 2025 г., след ръст от 26,3% през 2024 г., 23,2% през 2023 г. и 7,9% през 2022 година. Темпото е рязко, а ефектът се вижда в цените на жилищата и в усещането за по-голямо богатство.

Стоян Панчев формулира основния риск директно: „Цели 75% от богатството на българите са жилищата. Силният ръст се дължи основно на банковото кредитиране, което е водещ фактор за подкрепа на нарастващата стойност на жилищата.“ Според него основният проблем е, че това е ефект, който в голяма степен се случва през цената на жилищата и в немалка степен е стимулиран от кредитите и инфлацията. „Това твърде бързо увеличаване на кредита, което води до бързо увеличаване на цената на жилищата, всъщност води до големи неравенства и представлява един от основните проблеми, които ние идентифицираме“, казва Панчев.

Оценката на ЕКИП е още по-остра - около 90% от нетното забогатяване през 2025 г. се дължи на поскъпването на жилищата. Това означава, че богатството расте не толкова защото икономиката произвежда повече стойност, доходите растат по-бързо или хората инвестират по-широко, а защото имотите стават по-скъпи. Когато кредитът расте много по-бързо от реалната икономика, пазарът започва да създава усещане за благосъстояние, което може да се окаже крехко.

Макс Баклаян описва процеса като своеобразен капан. „В опита си да избягаме от инфлационните процеси, ние ги подкрепяме и ги създаваме“, коментира той. Логиката е проста и болезнена - хората купуват имоти, за да предпазят парите си от инфлация; банките отпускат все повече кредити; новите пари влизат в пазара; цените се повишават още; младите семейства и хората без имот се отдалечават от възможността да купят жилище.

Тук проблемът вече не е само икономически, а и демографски. Баклаян предупреждава, че агресивното кредитиране създава огромни неравенства. Най-много печелят хората, които вече притежават имоти. За онези, които тепърва трябва да купуват, същият процес означава по-скъпо жилище, по-голям кредит и по-дълго финансово обвързване. Според него това влияе негативно и на демографията, защото все по-трудният достъп до собствен дом може да бъде сред причините раждаемостта да не успява да догони смъртността.

Спестяванията стоят в банки, а инвестициите остават малки

Извън имотите българските домакинства имат финансови активи за около 98 млрд. евро. Най-голямата част от тях са банкови депозити и пари в брой - около 41%, или приблизително 56 млрд. евро. Това показва дълбоко консервативно поведение. След жилището втората най-сигурна крепост за българина остава банковата сметка, а понякога и кешът у дома.

„Българинът държи приблизително 80% от БВП на страната в банкови депозити и кеш. При текущите трендове на инфлацията това създава реален риск за спестяванията, защото номиналното натрупване не винаги означава запазване на покупателната способност“, казва Макс Баклаян. Това е една от най-важните финансови заблуди. Сумата по сметката може да расте, но ако цените растат по-бързо, реалната стойност на тези пари намалява.

По думите му „парите в брой не изкарват пари“. Той отбелязва, че българите остават изключително консервативни дори когато са предприемачи и сами управляват средствата си. В останалите финансови активи собствеността в бизнеси, които не са листнати на борсата, заема 31%, или около 41,9 млрд. евро. Застраховките, пенсионните и други осигурителни схеми са около 14%, или 18,4 млрд. евро, а неизплатените заплати и дивиденти от фирми към физически лица са около 9%, или 11,6 млрд. евро.

Най-малък остава делът на инвестициите в облигации, борсово търгувани акции, финансови инструменти и криптовалути - около 5% от финансовите активи, или 6,7 млрд. евро. И все пак тук има положителна промяна. Според Стоян Панчев активите на българите в акции, търгувани на фондовите пазари, растат с 21 на сто. „Една от положителните новини е значителното нарастване на активите на българите в акции на борсата - 21% ръст. Това показва някаква диверсификация“, казва той.

Друга специфична тенденция през 2025 г. е намаляването на банкнотите и монетите в обращение при домакинствата с 890 млн. лева, или 43 процента. Обяснението е подготовката за присъединяване към еврозоната, когато част от гражданите прехвърлят кеша си в банките, за да се възползват от автоматичното и безплатно превалутиране. Този ефект може да се окаже еднократен, но показва колко силно големите институционални промени влияят върху поведението на домакинствата.

Финансовата грамотност става социален въпрос

На пръв поглед България влиза в 2026 г. с по-богати домакинства, ниски задължения спрямо активите и голяма стойност, натрупана в жилища. Задълженията са под 25 млрд. евро, а над 90% от пасивите са ипотечни заеми. Нетното богатство след приспадане на пасивите се оценява приблизително на 520-530 млрд. евро. Това изглежда стабилно, но структурата му носи рискове. Има много имоти, много депозити и малко диверсификация.

Баклаян поставя и по-личния въпрос за семейните финанси. Според негов анализ около 75 процента от българите живеят „от заплата до заплата“ и не могат да покрият неочаквани разходи. Това означава, че зад статистическото богатство има домакинства без буфер, с кредити, с ограничена инвестиционна култура и с висока зависимост от текущия доход. Така страната може едновременно да изглежда по-богата в баланса на активите и по-несигурна в ежедневния бюджет на хората.

Експертът предупреждава и за риска от по-високи лихви. При ипотечен кредит от 160 000 евро месечната вноска може да нарасне от около 675 евро при 3% лихва до над 1170 евро при 8 на сто. За семейства, които са влезли на пазара в период на евтин кредит и високи очаквания за имотите, подобна промяна би била тежък удар. Затова големият въпрос не е само колко струват жилищата днес, а колко устойчиви са дълговете, с които са купени.

Има и по-широки предупреждения. Баклаян обръща внимание на хазарта, който според него ежегодно изяжда около 3% от брутния вътрешен продукт на страната. Той посочва и проблемите пред пенсионната система, където в момента едва 1,4 работещи издържат един пенсионер. Това поставя под напрежение бъдещите държавни пенсии и прави личното финансово планиране още по-важно.

Решението, около което се обединяват експертите, е по-добра финансова грамотност и по-широка диверсификация. „Не трябва да носим яйцата си в една кошница“, е едно от важните послания на анализа. Това означава, че богатството на домакинствата не може вечно да разчита почти изцяло на жилища, депозити и кеш. Нужни са повече знания за рисковете, повече разбиране за инфлацията и повече умения за избор на активи, които пазят стойността на спестяванията.

Баклаян препоръчва ограничаване на излишните разходи, избягване на покупки на изплащане и насочване към активи, които могат да защитят стойността на парите. Сред примерите са инвестиционно злато и индексни фондове, търгувани на регулирани европейски пазари. Това не означава, че всеки трябва да стане инвеститор утре, а че българското богатство вече е достатъчно голямо, за да има нужда от по-зряла култура на управление. Иначе 1 трилион лева може да остане внушителна цифра, зад която твърде много хора продължават да живеят с усещането, че нямат достатъчно сигурност.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай