Ако геополитиката е шахматна дъска, в конфликта между САЩ и Иран България изигра най-парадоксалната партия. Страната ни се оказа в ролята на двуликия Янус – от едната страна държавата и нейните стратегически активи преживяват истински ренесанс, но от другата, реалният бизнес понася тежък икономически нокаут.
Пренасочването на глобалните енергийни и логистични пътища по време на затворения Ормузки проток извадиха страната ни от застоялата периферия на международната политика и я циментираха като критично важен, дори незаменим зелен и газов коридор на Европейския съюз. Страната ни най-накрая прикова дългоочакваното внимание на Вашингтон и НАТО, превръщайки се в котва на стабилността по Черноморския фланг преди ключовата среща на върха в Анкара.
Зад фасадата на държавния триумф обаче за бизнеса се крие по-сурова реалност. Защото докато държавните оператори броят рекордни приходи от транзитни такси за азербайджански газ, реалната икономика плаща бруталния данък на войната – и производители, и търговци, и потребители.
Новата вълна от шокова инфлация, продиктувана от поскъпващи горива, сви до минимум маржовете на българските фирми. Започна с километричните опашки от камиони по претовареното ГКПП „Капитан Андреево“, което оскъти престоя, мина през скъпите изкуствени торове, които допълнително задушиха родното селско стопанство и стигна до замръзналите ранни записвания в туризма, което остави морето ни с малцина чуждестранни юнски туристи. Влиянието, което държавата спечели, излезе от джоба на капитала, който сега чака подобаващ реванш от бюджета. Първите срещи на премиера Радев бяха с превозвачите след като обявиха, че са готови на стачни действия. Земеделският министър пък започна разговори с най-ощетените производители и също обеща компенсации.
Официалните макроикономически данни на БНБ, Министерството на финансите и международни институции като ОИСР, вече очертават конкретните параметри на загубите за българския бизнес от конфликта в Близкия изток.
Въпреки че страната ни избегна най-апокалиптичните сценарии, прогнозата за растежа на брутния вътрешен продукт за 2026 г. бе понижена до 2.5% (спрямо очакваните 3%), а годишната инфлация у нас се очаква да се ускори до 4%. Това освен намалени приходи за бюджета, означава оскъпени разходи за материали и суровини на фирмите, а оттам и свити маржове на печалба.
Българският транспортен бранш първи пое директния удар. Въпреки че цените по бензиностанциите не прескочиха историческите рекорди, поскъпването на дизела увеличи себестойността на всеки курс. Допълнително, пренасочването на азиатския карго трафик изцяло по сухопътни маршрути през Турция, доведе до критично претоварване на ГКПП „Капитан Андреево“. Българските превозвачи губеха десетки милиони левове седмично в празни часове по границите.
Макар България да си осигури алтернативни газови потоци, цената на електроенергията и природния газ на свободния пазар остана висока, затова и металургията, производството на строителни материали, стъкларската и химическата промишленост у нас отчетоха повишени производствени разходи и намалиха конкурентоспособността си.
Тъй като Близкият изток е водещ износител на суровини за изкуствени торове, блокадата на заводите и пристанищата в Персийския залив предизвика нов скок в цените на азотните и фосфорните торове. Българските земеделски производители бяха принудени да купуват по-скъпи торове в разгара на пролетната кампания, което оскъпи родната продукция на зеленчуци и плодове в края на сезона, а също така и на зърното.
Несигурността в Черноморския регион поради близостта на конфликта пък доведе до временно замразяване на ранните записвания от Западна Европа за летния сезон по българското Черноморие. Морето е необичайно празно от германски и румънски туристи през юни, а бизнесът е принуден да разчита на Last Minute оферти и най-вече на вътрешния туризъм, което намалява планираните приходи на хотелиерите.
Единственият сектор в България, който регистрира нетни печалби по време на кризата, е енергийната инфраструктура. Държавните и частните оператори на газопреносни мрежи спечелиха милиони от транзитни такси поради рекордните обеми каспийски газ, преминаващи през интерконекторите към съседните държави.
Равносметката показва, че за разлика от държавата, която спечели стратегически дивиденти от Вашингтон и Брюксел, частният бизнес в България пое изцяло икономическата сметка под формата на по-скъпа логистика и по-висока инфлация. Което пък рефлектира върху намалено потреблението и доходите на хората.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
