Къде се ражда българската икономика
Икономиката на България е концентрирана в 16 големи центъра, които произвеждат близо 80% от продукцията и обединяват около три четвърти от населението. Това показват изследванията и анализ на Института за пазарна икономика. Всеки такъв център има ядро. Това са силни индустриални общини, както и периферия, която поддържа ядрото с работна ръка и услуги. Между тях обаче се забелязват огромни разлики - от високотехнологични гиганти до региони, в които един-единствен отрасъл държи икономиката жива.
Столицата и основният гръбнак на финансите
София-Перник-Ботевград е безспорният лидер. В този център се създава почти половината от продукцията на всички предприятия у нас. В столицата водещи са търговията и информационните технологии, а в периферията - индустрия, транспорт и логистика. Чуждите инвестиции, заетостта и заплатите са най-високи именно в този район, особено в секторите с висока добавена стойност.
Велико Търново е сред най-бързо растящите икономики, подкрепено от производствата на боеприпаси и силна хранително-вкусова промишленост. Регионът се развива със завидно темпо.
Русе-Търговище-Разград остава сред големите центрове, макар растежът да се забавя. Завод за биодизел е лидер по приходи и задава нова индустриална ориентация с поглед към „зелените“ технологии.
Севлиево-Габрово е пример за регион, в който експортната преработваща промишленост носи над половината добавена стойност. Фаянсово и пластмасово производство, мебелна и шивашка индустрия оформят устойчив индустриален профил.
Плевен е уникален с най-високия дял на здравеопазването у нас – повече от 15%. Медицинският сектор е двигател на заетост и инвестиции в региона.
Морският индустриален коридор
Бургас-Несебър е една от най-разнообразните икономики. Има преработваща промишленост (храни, текстил, лекарства, електроника, строителни материали), която доминира, следвана от търговията. Нефтопреработвателен завод, ВиК Бургас и предприятия за автомобилно оборудване и текстил са сред най-големите работодатели. Регионът продължава да привлича значителни инвестиции.
Варна-Девня е третият по големина център в България с ясно изразена индустриална специфика. Чуждите капитали играят голяма роля, а завод за торове е сред водачите по приходи и износ. Местната икономика е ориентирана към международните пазари и преработката на суровини във висока добавена стойност.
Южният пояс на промишлеността
Пловдив-Марица-Раковски е втората икономика по мащаб и първа по темп на растеж на добавената стойност. Големи работодатели са университетската болница „Свети Георги“ (2700 служители), завод за хладилници и фризери (над 2000 работници) и предприятие за олово и цинк (1500 наети). Регионът е пример за успешен индустриален модел с висока продуктивност.
Сливен-Ямбол разчита силно на селското, горското и рибното стопанство, особено в ямболската периферия. Производител на олио води по приходи, а предприятие за електрически инсталации за автомобили осигурява над 5000 работни места.
Пазарджик показва отчетлив ръст през последните години благодарение на няколко експортно ориентирани индустрии. Тук също водещи са преработващата промишленост, търговията и здравеопазването, т.е. напълно в съответствие с оригиналната информация.
Пазарната ориентация ясно отличава два региона. В Хасково производството е насочено почти изцяло към вътрешния пазар, докато в Шумен водещ играч е производител на алуминий, ориентиран към износ и доминиращ както по приходи, така и по заетост в местната икономика.
Енергетика и ресурси
Загоре, съставено от Стара Загора, Казанлък, Раднево и Гълъбово, държи най-високата производителност на труда в страната. Енергетиката и въгледобивът имат над 45% дял от добавената стойност, превръщайки региона в енергиен стълб за националната сигурност.
Козлодуй пък е типичен пример за икономика, доминирана от един гигант - АЕЦ „Козлодуй“. Интерес към инвестиции извън енергетиката почти няма, но заради централата средната заплата е висока и регионът се радва на финансова стабилност.
Кърджали е най-малкият център по размер, но с устойчив растеж и силно привличане на инвестиции в преработващата промишленост. Близо 60% от добавената стойност идва от нея. Производител на каучукови изделия и златодобивна мина са локалните лидери.
Благоевград изпитва трудности. Затварянето на цигарената фабрика и недостигът на кадри в шивашките цехове натежават върху растежа. Днес икономиката разчита на строителството, а сред най-големите работодатели са публични институции като Югозападното държавно предприятие и многопрофилната болница.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
