Кметът на Стара Загора Живко Тодоров се доказа като лидер. Той не спази повелята на Бойко Борисов за вот в полза на умнокрасивитета и Андрей Гюров. И даде пълната си подкрепа за Илияна Йотова.
50 044 гласа за Йотова срещу 22 436 за Андрей Гюров в Старозагорска област. Разлика от близо 28 000 гласа. Това е равносметката от президентския балотаж в региона. Резултат, който поставя областта сред тези, в които кандидатурата на Йотова получава подкрепа от повече от две трети от гласувалите.
Още през септември кметът на Стара Загора Живко Тодоров открито обяви подкрепата си за Илияна Йотова. И остана зад нея до края на изборите - без демонстративно противопоставяне, но с ясно изразена собствена позиция.
И когато урните бяха отворени, Старозагорско даде категорично мнозинство на кандидата, за когото кметът публично беше заявил подкрепата си.
Живко Тодоров отдавна е надраснал ролята на редови партиец или регионален лидер. Преобразяването на Стара Загора и активната му роля в утвърждаването на ГЕРБ като партия му позволяват да изгради собствен политически авторитет, който не се изчерпва с логото на ГЕРБ. Той има собствена публична тежест и разпознаваемост, а позициите му могат да достигат и до хора извън традиционното партийно ядро.
В този смисъл подкрепата му за Йотова беше повече от лично политическо предпочитание. Тя даде на кандидатурата ѝ допълнителна видимост и легитимност в среда, в която част от избирателите традиционно се идентифицират с десницата.
Особено впечатляваща е динамиката между двата тура.
На първия Йотова получи малко над 25 000 гласа в областта. На балотажа те вече са над 50 000. На практика подкрепата ѝ се удвои.
Тодоров заяви, че не е ангажирал структурите на ГЕРБ с избора си. Но в политиката влиянието невинаги се измерва с организирани кампании, партийни събрания и официални призиви.
Тук има и още един съществен момент. Борисов запази политическите си отношения с Тодоров въпреки различните им предпочитания. Така президентският вот се превърна не толкова в история за вътрешнопартиен конфликт, колкото в пример за самостоятелната тежест на силните местни лидери.
