Близо 400 000 нови гласа на президентския балотаж, активна кампания на „Прогресивна България“ и личното включване на премиера Румен Радев са сред важните фактори за изборния резултат на Илияна Йотова. Това посочи социологът Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ пред БНР.
Според нея Радев е преценил, че трябва да прехвърли част от собствената си подкрепа към Йотова, а посланието й за президент на мира е докоснало чувствителни струни сред избирателите. Димитрова обърна внимание и на значителната разлика между първоначалните екзитполове и паралелното преброяване, която според нея изисква по-задълбочен анализ.
Радев и „Прогресивна България“ се активизираха в подкрепа на Йотова
Боряна Димитрова постави специален акцент върху поведението на „Прогресивна България“ между двата тура на президентските избори. По думите й политическата формация е участвала много по-активно в кампанията за балотажа, а личната ангажираност на премиера Румен Радев е била особено видима.
„В кампанията за втория тур „Прогресивна България“ е взела много по-активно участие. Имаше голямо активизиране лично на премиера“, посочи Димитрова.
Според социолога Румен Радев е преценил за необходимо да прелее част от своята политическа подкрепа към Илияна Йотова. Тя свърза тази активизация и със засилването на определени послания в заключителната част на предизборната кампания.
Посланието за мир докосна чувствителни струни
Особено значение според Боряна Димитрова е имало посланието на Илияна Йотова за мира. То се откроило във втората част на кампанията и продължило да присъства в публичните й изявления дори в изборния ден.
„Дори когато Йотова гласува, и тогава каза „Гласувам за президент на мира“ - това беше фокус във втората част на кампанията. Това дръпна доста чувствителни струни“, заяви социологът.
Димитрова отбеляза също, че между първия и втория тур се е появил значителен допълнителен избирателен вот. По думите й активизация е имало и в големите градове, което е важна част от променената изборна картина.
Близо 400 000 нови гласа промениха картината
„Между първи и втори тур имаме близо 400 хил. нови гласове. Това не са хората, излезли на първи тур. Имаме нов контингент от хора, които са излезли“, заяви Боряна Димитрова.
Според нея именно в този допълнителен вот трябва да се търси обяснението за голямата динамика между екзитпола и паралелното преброяване. Тя подчерта, че подобно разминаване не е било наблюдавано в същата степен на първия тур.
„Виждам в този допълнителен вот по-голямата динамика. За нас няма резон в първия тур да има толкова точно покритие между екзитпол и паралелно преброяване, а във втория тур изведнъж да има някаква динамика, извън този втори вот, който идва и който ще трябва да го разгледаме по-подробно“, коментира Димитрова.
Защо екзитполът и паралелното преброяване се разминаха
Боряна Димитрова обърна внимание на съществената разлика между социологическите прогнози в изборния ден и резултатите от паралелното преброяване. Тя направи сравнение с първия тур, когато данните от двата метода почти съвпаднаха.
„Сега седмица по-късно виждаме значима динамика. Стои логичният въпрос не просто дали някои от избирателите премълчават вота си, а дали нещо се случва между първи и втори тур, така че на първи тур не се премълчава, няма изкривяване на вота, а на втория изведнъж има“, посочи социологът.
По думите й подобна динамика е имало и на парламентарните избори на 19 април, когато екзитполът е показвал победа за „Прогресивна България“, но с по-нисък резултат от отчетения впоследствие.
Две хипотези за необичайната динамика
Боряна Димитрова очерта две възможни обяснения за разликата между екзитпола и паралелното преброяване. Първото е свързано с избиратели, които променят политическите си предпочитания, но не желаят да ги разкрият пред анкетьорите.
„От една страна част от хората, които преминават към нов вот, който за тях е необичаен - преди това са били симпатизанти за други политически сили, вероятно не участват в екзитпола, хората се притесняват и не искат да изразят мнението си. Те са по-склонни да премълчат“, обясни тя.
Втората хипотеза е свързана с възможността на отделни места да съществува т.нар. неспонтанен вот. Димитрова изрично уточни, че става дума за хипотетично обяснение, което изисква допълнително проучване.
„Втората възможност, която е чисто хипотетична, това е да имаме на места т.нар. неспонтанен вот, вот, който не е формиран в резултат на индивидуалния избор на хората. Тогава, когато в екзитпола този тип вот почти не се отчита, после го откриваме в урните“, посочи социологът.
Според нея е необходимо резултатите да бъдат разгледани секция по секция, за да се установи какви процеси стоят зад наблюдаваната динамика.
Как са гласували избирателите на ГЕРБ и ДПС
Боряна Димитрова представи и данни за поведението на избирателите на други политически формации. Според нея малко под половината от хората, подкрепили ГЕРБ на парламентарните избори през април, са участвали в президентския балотаж.
От гласувалите избиратели на ГЕРБ над 70% са подкрепили Андрей Гюров, като социологът подчерта, че не е имало пълна мобилизация на този електорат.
По отношение на ДПС Димитрова посочи, че по-голямата част от избирателите на партията са останали вкъщи. Тя обърна внимание на социалните фактори при анализа на избирателното поведение.
„Тук анализът не е през етническия признак, а преди всичко през социалните аспекти и социалната зависимост. На първия тур имаше масово негласуване. Има промяна на общностно равнище“, заяви Димитрова.
Социологът подчерта, че според нея не може да се каже, че ДПС е решило президентските избори.
