Политика

Тревожни доклади за българската младеж разглежда парламентът

Ранни бракове, икономически трудности и слаба вяра в развитието на родното място очертават новата социална карта на младите

Тревожни доклади за българската младеж разглежда парламентът

Българският парламент ще се изправи пред тревожна статистика за състоянието на младото поколение. Депутатите ще разгледат два правителствени доклада за младежта – за 2020 г. и за периода 2021–2022 г., които разкриват сериозни социални, икономически и образователни проблеми сред младите хора у нас.

Поглед към 2020 г. – младежи в риск

Годишният доклад за младежта за 2020 г. обобщава данни, предоставени от ресорни институции, общини и неправителствени организации, посочват от Комисията по въпросите на младежта и спорта към Народното събрание. Според данните в доклада делът на преждевременно напусналите училище млади хора през 2020 г. е 12,8%. Основните причини са икономически затруднения, ранни бракове и други социални фактори.

Около една трета от младите хора притежават документ за професионална квалификация, като най-висок дял се отчита при лицата с висше образование – 59%. Въпреки признатата му значимост, неформалното образование остава слабо застъпено.

В доклада се посочва още, че 38% от всички осъдени лица през 2020 г. са млади хора на възраст между 14 и 29 години, което се определя като тревожен показател, особено за т.нар. NEET групи – младежи извън образование, заетост и обучение. Акцент се поставя и върху необходимостта от подобрена междуинституционална координация, за да бъдат предотвратени подобни социални деформации.

Новите данни за 2021–2022 г. – следпандемични следи

Докладът за младежта за 2021–2022 г. отразява новите приоритети на Националната стратегия за младежта (2021–2030). Сред ключовите изводи в него са, че формалното образование получава положителна оценка от 62% от младите хора. Общо 75% от респондентите виждат полза от ученето през целия живот, но 32% смятат, че работодателите не признават знания, придобити чрез неформално обучение.

Младите хора в малките населени места усещат остра липса на възможности за образование и реализация – под 40% оценяват образователната среда като добра, а под 30% виждат шанс за професионално развитие в родното си населено място. Пандемията от COVID-19 се отчита като фактор, променил трайно образователните практики и довел до ръст на психични затруднения.

Ниски амбиции и слаба подкрепа за младежките организации

Сред констатациите е и ниската спортна активност – едва 56% от младежите спортуват редовно. Насилието също остава болезнен проблем – 61% от младите са ставали свидетели на психическо насилие, 52% – на физическо, а 22% – на сексуално.

Младежките организации страдат от финансова нестабилност, което застрашава устойчивостта на целия сектор. Докладът очертава необходимостта от подобряване на достъпа до информация, повишаване на дигиталната грамотност, но и борба с риска от дезинформация и фалшиви новини.

В редовния петъчен парламентарен контрол по темата се очаква да участват министрите Силви Кирилов, Мариан Бачев и Жечо Станков.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай