Политика

Любопитството уби… далаверата на европрокурора

Теодора Георгиева най-после призна връзката си с „Осемте джуджета“, но вместо обвинение получи ефир и охрана от МВР

Любопитството уби… далаверата на европрокурора

В класическите криминални истории героите попадат в опасни ситуации заради любопитство. В българската версия на жанра това любопитство може да те отведе направо до европейската прокуратура.

Така поне излиза от обясненията на българската европрокурорка Теодора Георгиева, която най-после призна в ефира на Нова телевизия, че действително е човекът от скандалния запис с издирвания лобист Петьо Петров – по-известен като Пепи Еврото.

Да, това е тя. Да, била е в „Осемте джуджета“. И да – не веднъж. Но, разбира се, не поради някакви съмнителни връзки със задкулисието на българската съдебна система. Просто… от любопитство.

Любопитството като професионална квалификация

Разказът на Георгиева в студиото на Лора Крумова беше своеобразен майсторски клас по институционална импровизация. С удобно насочен микрофон и още по-удобни въпроси, които обаче не успяха да скрият истината.

Първо Георгиева заяви, че не познава Петьо Петров. После се оказа, че се е срещала с него. После – че е била „два-три пъти“ в ресторанта, който от години е символ на съдебното задкулисие. Цялата тази серия от посещения, увери тя зрителите, не е имала нищо общо с кариерни амбиции, влияние или договаряне на постове.

Било просто любопитство. Любопитство, подхранено от градския прокурор на София Емилия Русинова, която Георгиева твърди, че я завела там, защото имала „познати, които знаят какво се случва по процедурата“ за избор на европейски прокурор.

Така, между любопитството и случайността, Георгиева се озовала на среща с човек, който в записа спокойно ѝ казва: „Решили сме го. Ставаш и това е.“ Всяка прилика с процес на подбор по заслуги очевидно е чиста случайност.

Манипулираните записи и неманипулираната реалност

По думите на Георгиева записът е манипулиран. Тя не уточни с какво точно – дали с ножица, монтаж или просто с лош късмет – но увери, че аудиоекспертиза не е правена. С други думи: доказателство няма, но тя е убедена, че има манипулация.

Това е почти толкова убедително, колкото и твърдението, че посещенията в „Осемте джуджета“ са били чисто познавателна екскурзия в света на съдебната антропология. Междувременно същият този Петьо Петров твърди, че в продължение на четири години е предавал по 10 000 лева месечно на европейския прокурор.

Срещу това, по неговите думи, тя е оказвала влияние върху разследвания, за да се „договарят големи суми“ от разследвани лица. Случайно съвпадение, разбира се. В България такива неща често се случват около ресторанти.

Европейската прокуратура: първият безпрецедентен случай

Докато в София се разиграваше телевизионният спектакъл, в Люксембург институциите вече бяха стигнали до далеч по-малко артистични изводи. Колегията на Европейската прокуратура призна Теодора Георгиева за виновна в тежки нарушения.

Става дума за дисциплинарно производство, което може да доведе до най-тежката мярка – освобождаване от длъжност от Съда на Европейския съюз. Дотогава тя вече е временно отстранена от работа, а заплатата ѝ е спряна.

Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши дори е информирала Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия. С други думи – скандалът е толкова сериозен, че институциите на ЕС го третират като безпрецедентен. В България обаче реакцията е… малко по-различна. В България министри и журналисти се надпреварват да „лъскат“ имиджа, или поне каквото е останало от него, на дискредитираната в Европа Георгиева.

Българският институционален инстинкт

Докато европейските институции обсъждат дисциплинарни санкции, българската държава демонстрира своя уникален управленски рефлекс.

Служебният вътрешен министър Емил Дечев е разпоредил МВР да осигури охрана на Георгиева при завръщането ѝ от Люксембург. Така българската институционална логика отново е спазена: в Европа – дисциплинарна процедура, в България – държавна протекция.

Скандалът очевидно не е повод за дистанция. Напротив – повод е за патрулка.

Изглежда като предварително режисирано активно мероприятие, в което министърът на правосъдието Янкулов и министърът на вътрешните работи Дечев осигуряват институционална подкрепа на лъжливите твърдения на Георгиева, представяйки ги като безспорна истина, а за повече драматизъм й осигуряват персонална охрана. Какви са мотивите на двамата министри тепърва ще се изяснява. Но едно е ясно - всички те Георгиева, Янкулов и Дечев (заедно с политическите си покровители от ПП-ДБ) играят в един отбор и този отбор се опитва да извлече за последно поне някаква полза от безславно потъналата тяхна европрокурорка, като я насочва да оклеветява прокуратурата и политическите им противници. Ниското ниво на разказа, както и основателните съмненията в твърденията на Георгиева ясно си проличаха в интервюто вчера, поне за всички непредобедени зрители.

Кариера в сянката на задкулисието

Историята около Георгиева е показателна и за нещо друго – начинът, по който в България се изграждат институционални биографии.

По време на процедурата за избор на европейски прокурор тя е класирана едва трета от Висшия съдебен съвет. След това обаче конкурентките ѝ мистериозно изчезват от надпреварата – едната става заместник главен прокурор, другата се отказва.

И така в края на процедурата остава… един кандидат. Понякога демократичните процедури просто имат нужда от малко организационна помощ.

Балансът на четири години

Още по-интересна е равносметката от работата на българския офис на Европейската прокуратура. За четири години – нито един ефективно осъден на затвор.

Има няколко условни присъди срещу земеделци за неверни декларации, няколко оправдателни решения и куп шумно обявени разследвания, които се движат в административна мъгла.

Сред тях са делата за тунела „Железница“, железопътни проекти за стотици милиони евро, жълтите павета и газохранилището „Чирен“.

 Големи суми, големи обещания, малки резултати.

Финалът на един български сюжет

Цялата история има почти литературна структура. Започва в ресторант „Осемте джуджета“, където според записите се решава кой ще стане европейски прокурор. Продължава с телевизионно признание, че човекът на видеото наистина е тя. И завършва с държавна охрана на летището.

Моралът на историята е прост. В Европа подобен скандал може да ти струва кариерата. В България – най-много да получиш ескорт, телевизионен ефир и похвала от съмнителни политици, дошли на власт без никога да са печелили избори. Поне докато Темида остава сляпа за любопитството и далаверите на хора като Теодора Георгиева=

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай