България разполага с нови потенциални находища на критични суровини, но засега не е ясно дали добивът им ще бъде икономически оправдан. Това показват текущи научни проучвания, в които участват повече от 200 учени от различни институции в страната, съобщава БНТ.
Добрата новина е, че част от ценните елементи могат да бъдат извличани от вече разработени находища, което значително би намалило разходите за добив. Сред ключовите ресурси са метали и минерали, които са от стратегическо значение за технологиите, енергетиката и отбраната.
Критичните суровини включват 34 различни елемента и групи метали – сред тях мед, алуминий, коксови въглища, литий, както и редкоземни минерали като скандий, неодим, тербий и диспросий.
Особено важна е групата на 17-те редкоземни метала, които са ключови за медицината, енергетиката, космическите технологии и отбраната. В момента основната част от тях се добива в Китай.
В България вече са направени 10 сондажа в района на „Мини Марица Изток“. От всяка точка са взети проби, като една от тях показва особено високи стойности на определени елементи.
„От около 30 години в България не се извършват подобни изследвания. Взети са проби от 10 различни места в трите рудника на „Мини Марица Изток“. Повечето не са силно обогатени, но в една от пробите има високи съдържания. Част от критичните елементи – никел, кобалт, германий и мед – също показват завишени стойности“, посочи проф. Георгиев.
Предимството на добива в вече разработени находища е, че инфраструктурата е налична – има изградени пътища, електроцентрали и железопътни линии, което значително намалява инвестициите.
„Не е нужно да има огромна икономическа изгода, защото за разлика от откриването на нов рудник, тук инфраструктурата вече съществува във въглищния басейн на „Марица Изток“, добави проф. Георгиев.
Паралелно с това продължава и работата по Национална програма, която в рамките на пет години трябва да обобщи потенциала на страната за добив на критични суровини.
„Дори да нямаме находище на даден елемент, можем да установим къде той може да се добива попътно и къде има потенциал“, обясни проф. Ирена Пейчева от Геологическия институт на БАН.
България е сред малкото европейски държави без специализирана Геоложка служба. Според учените обаче по-доброто заплащане и стратегическото значение на сектора могат да увеличат интереса към професията и да превърнат страната във важен производител на критични суровини в Европа.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
