„Никога не се лъже толкова много, колкото след лов, по време на война и преди избори.“ Тази стара политическа мъдрост на Ото фон Бисмарк звучи подозрително актуално, когато българската политика започне да търси нови герои за своите предизборни сюжети.
В българската версия на тази стара европейска истина името е едно – Теодора Георгиева. И ролята също изглежда добре разпределена: от европрокурор с амбиции до лице под наем на политическа пропаганда, която се опитва да превърне дисциплинарно производство в „история“ за преследвана правосъдна мъченица.
От европрокурор до политически казус
Историята около Георгиева отдавна не е просто кадрови въпрос в Европейската прокуратура. Колегията на институцията вече я обвини в тежко нарушение – процедура, която може да доведе дори до окончателното ѝ освобождаване.
В Люксембург се води дисциплинарно производство. В София – политическа пиеса. Парадоксът е типично български: докато европейска институция проверява действията на прокурор, у нас същият този прокурор се превръща в знаме на политически кръгове, които отчаяно се нуждаят от нов символ на „борбата със системата“.
Скандалът „Осемте джуджета“
В центъра на цялата история стои срещата на Георгиева с издирвания лобист Петьо Петров – известен като Пепи Еврото – в ресторант „Осемте джуджета“, превърнал се през последните години в символ на задкулисието в българската съдебна система.
Самата Георгиева признава, че е била на тази среща. Но не обяснява защо. Твърди, че там е заведена от „високопоставен прокурор“, с когото била в близки колегиални отношения.
Твърди също, че появилите се записи били „манипулирани“ и „извадени от контекст“.
В българската съдебна хроника това е почти класически сюжет – първо има запис, после записът се оказва „изрязан“, а накрая контекстът мистериозно изчезва.
Разобличението, което се оказа вярно
Месеци преди Европейската прокуратура да започне дисциплинарната процедура срещу Георгиева, лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски публично постави въпроса за начина, по който тя е станала европейски прокурор и за връзките ѝ със скандала „Осемте джуджета“.
Тогава думите му бяха посрещнати с традиционната политическа реакция – шумно възмущение, обвинения в атака и опити темата бързо да бъде заметена. Само че няколко месеца по-късно самата Европейска прокуратура започна дисциплинарна процедура срещу Георгиева за тежки нарушения. Така едно политическо разобличение се оказа неудобно близо до реалността. И днес Пеевски отново е на мушката на тези, които е разобличил. А те са до болка познати - задкулисието на Сорос и Иво Прокопиев, което днес управлява страната чрез служебното правителство на тяхното политическо прокси ПП-ДБ, което бе назначено от президента Йотова.
Политическата орбита
Кариерата на Теодора Георгиева се движи в доста интересна политическа гравитация. Името ѝ многократно е свързвано с кръговете около коалицията ПП-ДБ – същите политически сили, които в последните години се опитаха да превърнат съдебната система в ключов инструмент на своята политическа стратегия.
Съпругът ѝ Васил Георгиев също се оказва в политическата орбита на тези среди – първо като депутат от „Има такъв народ“, а след това и като заместник-министър на външните работи в кабинета на Кирил Петков.
В подобна конфигурация е трудно да се каже кое е правосъдие и кое – политическа инфраструктура.
Когато скандалът се превръща в кампания
Появата на Георгиева в медийното пространство напоследък има все по-малко юридическа страна и все по-предизборна такава.
Сигнали за натиск. Изявления за заплахи. Политически обвинения. Всичко това се появява точно в момент, когато дисциплинарната процедура срещу нея набира скорост.
А зад сцената същите политически кръгове, които години наред говореха за „реформа в съдебната система“, днес защитават със завидна енергия една прокурорка, обвинена именно в нарушения на правилата на тази система.
С други думи – задкулисието се бори със зъби и нокти за своето лице под наем.
Българският сюжет
Историята на Теодора Георгиева всъщност е много по-голяма от един дисциплинарен казус.
Тя е огледало на българския модел, в който прокурори се превръщат в политически символи, скандалите се използват като предизборни оръжия, а институциите се превръщат в сцена на политически сценарии.
И точно затова тази история вероятно тепърва ще има продължение. Защото, както предупреждава американският президент Франклин Делано Рузвелт: „В политиката нищо не се случва случайно. Ако се случи – значи е било планирано.“
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
