Политическите партии се скриха зад инициативни комитети с надеждата да привлекат по-широка подкрепа за кандидатите си за президент, но стратегията им не даде очаквания резултат. Това заяви председателят на Обществения съвет към Централната избирателна комисия Ива Лазарова в предаването „Тази сутрин“ по бТВ. Според нея слабата избирателна активност е сериозно предупреждение за политическите формации, особено след като само преди шест месеца страната е имала избори с изключително високо участие.
„Много показателно е нежеланието на избирателите да излязат да гласуват само шест месеца след последните избори, на които имахме изключително висока активност“, коментира Лазарова. По думите й политиците трябва внимателно да анализират причините за отдръпването на гражданите, вместо да разглеждат ниската активност като обичайно явление.
„Те се скриха зад инициативни комитети, за да могат да търсят уж възможно най-широка подкрепа от избирателите. Те обаче не я намериха“, подчерта председателят на Обществения съвет към ЦИК. Според нея една от основните слабости на предизборната кампания е била липсата на сериозни дебати по същество. Двете водещи кандидатпрезидентски двойки не са се изправили една срещу друга в нито един пряк дебат, което е ограничило възможността гражданите да сравнят позициите им.
Лазарова смята, че посланията на основните претенденти така и не са достигнали до значителна част от обществото. Затова според нея предстои да стане ясно дали балотажът следващата неделя ще успее да предизвика по-сериозен интерес сред избирателите.
Подобна оценка направи и изборният експерт Даниел Стефанов, който посочи, че слабата активност е резултат от съчетаването на няколко фактора. „Кампанията не беше добра. Самите кандидати говориха много по-малко от своите инициативни комитети, което не е нормално“, заяви той.
Стефанов открои и отсъствието на партийните структури от активната предизборна работа. Според него инициативните комитети не могат напълно да заместят организационните възможности на политическите партии, особено когато става дума за достигане до хората извън големите градове.
„Задължително трябва да има добре развита партийна структура, която да води тази кампания и да може да мобилизира избирателите. На тези избори партиите решиха, че няма да участват и това даде отражение“, обясни експертът.
Той коментира и отношението към машинното гласуване. Според Стефанов мнението на избирателите за машините до голяма степен следва позицията на политическата сила, която подкрепят. Допълнителен проблем е недостатъчната информация сред част от хората в малките населени места, където въпросите около технологията на гласуване продължават да предизвикват несигурност.
