Министърът на правосъдието Николай Найденов представи пред Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) последните промени в българското законодателство, от които зависи напредъкът на страната към членство в организацията. На среща в Париж той запозна експертите със съдебната реформа, новия модел за противодействие на корупцията и първата цялостна регулация на лобистката дейност.
Разговорите са част от техническата оценка на България в област, в която обещанията не са достатъчни - ОИСР следи както законите, така и реалното им прилагане.
Съдебната власт влиза под лупа
Найденов разговаря с Янош Берток, заместник-директор на дирекция „Публично управление“ на ОИСР, и с екипа, който работи по присъединяването на България. В центъра на дискусията беше изпълнението на препоръките на Комитета по публично управление и Работната група за интегритет и борба с корупцията.
Правосъдният министър представи подготвените промени в Закона за съдебната власт. Те трябва да засилят независимостта, прозрачността и отчетността на системата, както и механизмите за търсене на отговорност от главния прокурор.
Именно устойчивостта на институциите е сред чувствителните теми в преговорите. ОИСР оценява не само дали е създадена законова процедура, а дали тя може да работи без политическа намеса и да води до реални резултати.
Новата комисия трябва да докаже независимост
Представителите на организацията са били запознати и с новия Закон за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности. Той предвижда създаването на нова антикорупционна комисия със законови гаранции за независимост.
Реформата идва след години на преструктуриране на антикорупционните органи и спорове около тяхната ефективност. Самата ОИСР посочва, че разделянето на предишната комисия е трябвало да даде на новите структури по-ясни правомощия и по-силен капацитет за действие.
Затова и най-трудната част започва след приемането на закона. Съставът на комисията, начинът на назначаване и способността ѝ да проверява висшите етажи на властта ще покажат дали реформата създава независим орган, или само нова табела върху стара институционална слабост.
Лобизмът излиза от сянката
На срещата беше представен и Законът за прозрачност при представителството на интереси. Той въвежда публичен регистър и правила за контактите между носителите на частни интереси и хората, които вземат решения от името на държавата.
Законът беше приет от Народното събрание на 19 март 2026 г. и изпълнява ключов ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост, свързан със средства за 437 млн. евро.
Новата регулация трябва да покаже кой се опитва да влияе върху закони, политики и обществени поръчки, по какъв въпрос и в чий интерес. Публичният регистър обаче ще има стойност само ако информацията в него е пълна, проверима и придружена от действащи санкции при укриване на срещи и зависимости.
Членството остава стратегическа цел
Найденов потвърди пред ОИСР, че присъединяването остава стратегически приоритет за българското правителство. България е кандидат за членство от 2022 г., когато беше приета и официалната пътна карта за техническите прегледи в отделните области.
Страната вече участва в Конвенцията на ОИСР срещу подкупването на чужди длъжностни лица и е обект на периодични оценки за изпълнението на препоръките. Тези проверки не приключват с политическо уверение, а проследяват дали законите се прилагат, разследванията стигат до резултат и институциите носят отговорност.
В края на срещата двете страни са заявили готовност да продължат съвместната работа по реформите. Истинският изпит обаче няма да бъде представянето им в Париж, а тяхното действие в София - когато законът засегне човек с власт, влияние и политическа защита. Тогава ще стане ясно дали България просто е изпълнила поредната точка от списъка, или действително е приближила стандартите на ОИСР.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
