За първи път в 20-годишната си история ГЕРБ отказва да издигне кандидат за президент и оставя собствените си избиратели без партийна фигура в битката за „Дондуков“ 2. Решението може да бъде представяно като тактика, но зад него прозира и далеч по-неприятната реалност - партията на Бойко Борисов не вижда кандидат, с когото да влезе убедително в надпревара, доминирана засега от Илияна Йотова и Андрей Гюров.
Първан Симеонов описва положението на Борисов като избор между лоши варианти, при който собствен кандидат би могъл да завърши дори трети. На този фон Йотова започва кампанията със значително по-широка обществена база, докато Гюров все още трябва да докаже, че е нещо повече от кандидат на твърдото ядро на ПП и ДБ.
ГЕРБ избра да не проверява колко е останало от силата й
Отказът от участие е исторически за партия, която години наред претендираше за ролята на основна политическа сила вдясно. За първи път ГЕРБ дори няма да провери собствената си тежест в президентски вот - избори, които традиционно дават възможност на големите формации да демонстрират мобилизация, организационна сила и способност да привличат хора извън твърдото си ядро.
Първан Симеонов вижда причината именно в риска резултатът да покаже неприятна картина. Според него при собствен кандидат ГЕРБ може да се окаже далеч от победата, включително на второ или трето място. Така отказът изглежда не толкова като демонстрация на увереност, колкото като опит потенциалната загуба изобщо да не бъде записана на таблото.
Самият Борисов вече аргументира решението с тезата, че кандидат на ГЕРБ би бил „най-голямата услуга“ за Илияна Йотова. Но този аргумент съдържа и признание - партията не вижда собствен път към победата и вместо да води играта, започва да пресмята на кого би помогнала или попречила с присъствието си.
Борисов остава да чака край терена
Симеонов все пак вижда тактическо преимущество за ГЕРБ след отказа. Партията може да остане между двата оформящи се големи центъра - „Прогресивна България“ и ПП-ДБ - и да чака естественото износване на управляващите. В подобна конфигурация Борисов би могъл да опита отново познатата роля на балансьор.
Тази привидно удобна позиция обаче има очевиден недостатък - балансьорът е силен, когато другите се нуждаят от него. В президентски избори, в които собствените му избиратели трябва сами да търсят кого да подкрепят, ГЕРБ рискува постепенно да се превърне от център, около който се подреждат останалите, в резервоар от гласове, за който се борят чужди кандидати.
Борисов обикаля структурите, мобилизира актива и очевидно чака следващия си момент. Симеонов не изключва и изненадващ ход - нещо, което лидерът на ГЕРБ многократно е правил. Но засега големият факт остава прост: най-голямата опозиционна партия в парламента няма свой човек в президентската битка.
Йотова влиза в състезанието от съвсем различна височина
Докато ГЕРБ обяснява защо няма кандидат, Илияна Йотова има лукса да бъде кандидатът, спрямо когото останалите изчисляват стратегията си. Последното публично проучване на „Глобал Метрикс“ я постави в най-силната стартова позиция - около половината от анкетираните заявяват, че със сигурност или по-скоро биха я подкрепили. При Андрей Гюров същият потенциал е 23 процента. Изследването не е прогноза за пряк избор между двамата, но разликата в началната обществена приемливост е значителна.
Още по-важно за Йотова е, че подкрепата й не изглежда затворена в едно партийно ядро. Данните показаха висока готовност за вот сред симпатизантите на БСП и „Прогресивна България“, но също така и чувствителен потенциал сред хора, които не припознават нито една партия. Точно това е необходимо на кандидат за президент - да изглежда по-голям от формацията, която стои зад него.
Тук отказът на ГЕРБ може дори да се превърне в допълнително предимство за Йотова. Социологът Евелина Славкова вече прогнозира, че част от герберския електорат би предпочел именно нея пред Гюров при директен избор.
Гюров трябва да намери собственото си мнозинство
Андрей Гюров изглежда като най-вероятния сериозен съперник на Йотова, но именно тук започва трудната част. Да си втори в предварителните сметки не означава автоматично да имаш достатъчно широка коалиция от избиратели, за да спечелиш втори тур.
Проучването на „Глобал Метрикс“ показва много силна подкрепа за него сред симпатизантите на ПП-ДБ - 74 процента. Извън това ядро обаче картината става далеч по-скромна: 22 процента сред привържениците на „Прогресивна България“, 19 процента сред тези на ГЕРБ-СДС и едва 5 процента сред симпатизантите на „Възраждане“.
Точно тук се крие парадоксът за кандидат, който би трябвало да бъде обединителен. За да стигне до „Дондуков“ 2, Гюров трябва да убеди огромен брой хора, които по начало не харесват политическия лагер, издигнал кандидатурата му. С други думи, кампанията му не може да се спечели само с аплодисментите на хората, които и без това вече са убедени.
Две трети от ГЕРБ може просто да откажат да избират
Първан Симеонов очертава още по-сложна картина при евентуален балотаж Йотова - Гюров. Според наблюденията му около две трети от избирателите на ГЕРБ в подобна ситуация се разколебават - заявяват, че няма да гласуват, ще изберат „не подкрепям никого“ или все още не знаят какво ще направят.
Това е може би най-сериозната последица от решението на Борисов. ГЕРБ може да избегне поражението на собствен кандидат, но няма как да избегне въпроса защо толкова голяма част от собствените й избиратели не виждат естествен избор сред останалите претенденти.
Според Симеонов останалата една трета се разделя между Йотова и Гюров, с известно преимущество за Гюров. Други актуални социологически оценки обаче дават обратна посока и предполагат, че Йотова е по-близката фигура за част от електората на ГЕРБ. Това противоречие само потвърждава едно - гласовете на партията са освободени от партийна дисциплина и битката за тях тепърва започва.
Отказът може да минимизира загубата, но не решава проблема
ГЕРБ вероятно действително избира по-малката непосредствена щета. Няма кандидат - няма и кандидат, който да бъде победен убедително, да остане трети или да покаже с точен процент колко далеч партията е от времето, когато сама задаваше дневния ред.
Но политиката не е само избягване на поражения. Големите партии се познават и по готовността да влизат в трудни битки, включително когато победата не е гарантирана. Отказът може да бъде разумна тактика за един изборен цикъл, но ако се превърне в навик, лесно започва да прилича на признание за свиващи се амбиции.
Засега най-големият победител от решението е самата президентска интрига. Йотова получава още по-чист терен за утвърждаване на позицията си на фаворит, а Гюров получава шанс да привлече освободени гласове - но и трудната задача да убеди хора извън естествения си политически кръг. Борисов пък остава в необичайната за него роля да гледа големия мач отстрани и да чака кога отново ще бъде повикан на терена.
