Министър Евтим Милошев категорично отхвърли твърденията, че предстои намаляване на бюджета за култура с 10 процента. В предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ той заяви, че темата е тръгнала от „грешна интерпретация“ на административни указания, свързани с по-широка реформа в държавната администрация.
По думите му не става дума за удар срещу Министерството на културата, нито за механично орязване на средствата за сектора. Милошев определи появилата се информация като „лъжлива новина“ и подчерта, че културата трябва да се разглежда като дългосрочна инвестиция, а не като разход.
„Фактите са скучни, интерпретациите са много шумни“
Повод за реакцията на Евтим Милошев станаха твърденията, че бюджетът за култура може да бъде намален с 10 процента. Министърът отхвърли тази версия и заяви, че напрежението е възникнало заради неправилно тълкуване на указания от Министерството на финансите.
„Това е една тема, която избухна в началото на тази седмица. Което бих казал, че е една лъжлива новина на базата на, може би, грешна интерпретация. Фактите са скучни, интерпретациите са много шумни“, каза Милошев.
Той уточни, че указанията не са били насочени само към Министерството на културата, а до всички министерства. Според него от общ административен процес е било направено внушение, че конкретно културният сектор ще бъде ударен финансово.
Административна реформа, а не орязване на културата
Милошев обясни, че предстоящите промени са част от административна реформа в публичния сектор. Тя засяга държавната администрация като цяло, а не отделно културата.
„Предстои административна реформа в администрацията. Имаше специални указания от Министерството на финансите в тази посока, които бяха до всички министерства. Не е било само до Министерството на културата“, заяви министърът.
По думите му в указанията ясно е било записано, че се изключват общините, защото става дума за делегирани дейности от държавата. Изключени са и организациите, които работят по така наречените делегирани бюджети, тъй като този модел им дава самостоятелност.
„В тези указания много ясно беше казано, че се изключват общините, тъй като това са делегирани дейности от държавата, както и организациите, които работят по така наречените делегирани бюджети. Тоест това дава една самостоятелност. Много ясно беше казано. Интерпретацията въобще не беше свързана с това. И се получи тази новина, че се реже 10 процента от бюджета на културата. Това не е така“, подчерта Милошев.
„Културата не е разход, а инвестиция“
В отговор на въпрос защо темата за бюджета за култура предизвиква толкова силна реакция, министърът посочи чувствителността на сектора и ролята му в обществото. Според него културата не може да бъде разглеждана само през таблици, проценти и административни формули.
„Защото културната среда е много чувствителна. Защото е свързано с творчески процес. Защото културата е базис. Защото културата не е разход, а е инвестиция. Дългосрочна инвестиция на един народ. Културата не е венец на един народ. Културата е основа“, заяви Милошев.
Той посочи, че именно затова всяко съмнение за намаляване на средства в сектора предизвиква напрежение. По думите му политиката трябва да бъде насочена не към внезапни съкращения, а към устойчив модел на финансиране.
Незаетите щатни бройки и трудната оптимизация
Министърът увери, че реформата в публичния сектор, доколкото засяга администрацията, е свързана с трайно незаети щатни бройки. По думите му обществото очаква промени, а подобна мярка може да бъде навременна, макар и трудна.
Той подчерта, че не бива темата за административната оптимизация да се смесва с внушения за намаляване на средствата за културна дейност. Според него това са различни въпроси и те трябва да бъдат разглеждани отделно.
Милошев постави акцент върху необходимостта от по-добра организация на системата, но и върху запазването на стабилност за културните институции и организациите, които работят по делегирани бюджети.
Бюджетът за 2026 година няма да бъде мечтаният
Министърът призна, че текущият бюджет за 2026 година едва ли ще бъде този, който секторът би искал. Той обаче посочи, че в програмата е заложено поетапно и устойчиво увеличение на средствата за култура.
„По отношение на парите в културата това е заложено и в програмата - поетапно увеличаване, устойчив модел на увеличаване на средствата в културния сектор. Що се отнася до този бюджет, текущият за 2026 година, не мисля, че това ще бъде мечтаният бюджет - нито за министъра на културата, нито за финансовия министър, нито за премиера“, каза Милошев.
Той допълни, че годината е белязана от натрупано наследство в системата. По думите му това изисква не само повече средства, а и по-ясен контрол върху начина, по който те се планират, отпускат и използват.
Ясни правила вместо шумни интерпретации
Попитан за оптимизацията на финансирането на културни събития, процеси и проекти, Милошев заяви, че темата трябва да се разглежда през ясни правила и принципи. Според него основният проблем не е в създаването на нормативна рамка, а в нарушаването ѝ и в натрупването на лоши практики.
„Проблемът не е в правилата, които се създават. Проблемът е в нарушаването на правилата. Проблемът е в създаването на лоши практики. От всякъде има такъв проблем“, каза министърът.
Той очерта няколко водещи принципа за промени в сектора. Сред тях постави ясната цел, устойчивостта във финансирането и предвидимото увеличаване на средствата.
„Трябва да има няколко ключови думи, трябва да има ясна цел - устойчивост във финансирането. Това е заложено и в програмата - устойчиво увеличаване на средствата в културния сектор“, подчерта Милошев.
Законни, но нецелесъобразни проекти
Министърът заяви, че в системата има натрупани дисбаланси и модели, които формално може да са в рамките на закона, но не винаги отговарят на принципите за целесъобразност и моралност при разходването на публични средства.
„Аз ще ви кажа - заварвам модели или проекти, които са законосъобразни, но не са целесъобразни. Проекти, които са законосъобразни, но не са морални“, каза Милошев.
Той не насочи обвинение към конкретни организации или лица, но даде да се разбере, че първоначалният анализ вече показва проблеми. По думите му има културни организации, които са надвишили лимитите си, както и такива, които още до края на април вече са ги изчерпали.
„Има културни организации, които са надвишили или надвишават лимитите си. Има такива, които до края на април вече са изчерпили лимитите си. Аз не казвам какви са причините - вероятно има такива, вероятно са натрупани във времето. Не обвинявам никого, но това е факт“, заяви министърът.
Натрупано наследство и нужда от нов ред
Милошев постави акцент върху необходимостта от преглед на наследени практики в системата. Според него културата има нужда от устойчиво увеличение на средствата, но и от по-ясен ред, за да се избегнат деформации при финансирането.
Той настоя, че дебатът не трябва да се води през страхове за механично рязане на бюджета, а през въпроса как публичните средства да бъдат използвани така, че да подкрепят реална културна дейност, устойчивост и качество.
Министърът подчерта, че секторът е чувствителен именно защото е свързан с творческия процес и с дългосрочната духовна основа на обществото. Затова, по думите му, решенията трябва да бъдат внимателни, принципни и основани на факти, а не на шумни интерпретации.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
