След Асен Василев, който разврати държавните финанси, всеки, който застане начело на МФ, изглежда по-добър, казва собственикът на „Галъп” доц. Борислав Цеков
. Няма мащабни промени в обществените нагласи
. Добре е историята да се осмисля през призмата на днешния ден
. Омразата, простащината и насилието трябва да бъдат осъдени
- Г-н Цеков, казвате че членството на България в еврозоната е икономически еквивалент на членството в ЕС и НАТО и това е голямата геополитическа граница, която преодоляваме успешно. Защо обаче точно сега на дневен ред се оказаха критиците на този наш избор и доколко е възможно те да имат подкрепата на външни сили, които желаят да отклонят страната ни от избрания път?
- Всяко стратегическо решение на една държава и на една нация има и своите вътрешни критици. Да не би Съединението да не е имало? Имало е. Целият въпрос е, че най-често тези опити за ревизия или отклоняване на България от големия път като част от Свободния свят, не са продукт на автентично мислене и възгледи на дадени групи в обществото, а е външно импулсирано за обслужване на чужди на българските национални цели геополитически интереси. Тези геополитически интереси имат своя център – Кремъл. И са насочени към това България да бъде една „сива зона“, която само формално е част от Свободния свят, но е дълбочинно закрепостена към руския имперски проект и неговата сенчестна сфера на влияние. Това е в основата на цялата линия на обструкция срещу процесите на демократизация и либерализация след 1989 г. от страна на голяма част от мрежите на стария режим. От една страна те саботираха – пречеха за НАТО, пречеха за ЕС, пречеха за нормални пазарни реформи. От друга страна имплантираха свои агенти на влияние, а впоследствие и своето потомство, в структури, които са евроатлантически по фасада и реторика, консолидират искрено продемократични привърженици и клиентела, но дълбоките им движещи сили в общи линии обслужват Москва. От екрана се заканваха да съдят Русия, а после продадоха „Лукойл“ на руснаците. Винаги съм казвал, например, че самозваната „демократична общност“ с истерии, простащина, политическа посредственост и безидейност направи толкова много за това масовият български човек да намрази Америка и Свободния свят, колкото нито една открито прокремълска група не е направила. Наред с това, цялата линия, която се консолидира около Румен Радев – за торпилиране и ерозиране на българската парламентарна демокрация, е по същество част от руския имперски проект. Това не е автентично българско усилие, а прокси на чужди интереси, което тепърва ще се разкрива пред българските граждани.
- Държавният глава Румен Радев ясно заяви подкрепата си към протеста от 1 декември и поиска предсрочни избори с вдигнат отново юмрук от президентската институция. Не е маловажен фактът, че и по този начин той наруши Конституцията. Но доколко са верни твърденията на някои анализатори, че в страната назрява нова политическа ситуация?
- За пореден път ще подчертая, че в конституционния смисъл на понятието, през втория мандат на Радев България няма „президент на Републиката“, а сме в ситуацията една неофициална партия, водена от Радев, да злоупотребява с президентската институция в името на свои лични и частни интереси. Президентът на Републиката по своя конституционен статус трябва да е неутрална власт, която сътрудничи с правителството и парламента, да държи дистанция от текущите политически борби, за да може при необходимост да изпълни своята същинска конституционна функция - арбитражната функция в условията на тежки политически кризи. Вместо това Радев стана играч на партийния терен, воюва с партии и правителства, а от сутрин до вечер неговите неформални говорители ни занимават дали, кога и как щял „да скочи“ на партийния терен и пр. Това е линия на поведение, която ерозира в дълбочина конституционния ред, а оттам и демокрацията.
Що се отнася до твърденията, които се тиражират, че ситуацията в страната радикално се била променила, те са силно преувеличени. Но нека изясним понятията – едно е реален анализ на ситуацията, друго е заинтересовано обговаряне на ситуацията в изпълнение на конкретни политически цели. В случая с тезата за „нова ситуация“ по-скоро става дума за второто - няма нищо неестествено и в същото време нищо случайно, че коментарният шлейф, ангажиран с политическите амбиции на Радев или на опозицията, съвсем дисциплинирано лансира подобни тези за обрат, за нова ситуация, за край на мнозинството и пр. Погледнато от независима аналитична позиция, те приемат желаното от самите тях за реалност. Няма мащабни промени в обществените настроения на този етап.
- До дни опозицията ще поведе нов протест срещу управляващата коалиция. Поводът този път ще е поредният вот срещу кабинета. Вързаха ли протестите ръцете на властта и възможно ли е положението да излезе извън контрол?
- Протестът срещу бюджета беше справедлив. Извинявайте, но няма как да не се предизвика масово недоволство, когато се предлага държавата да бръкне във всеки джоб, но не и името на някакви реформи, а в името на това - „да закърпим“, защото не искаме да пипаме държавната бюрокрация. Добре е, че правителството, макар и със закъснение оттегли този проектобюджет. В този смисъл протестът онзи ден изигра типичната и полезна роля на един протест – на коректив на властта. Но трябва да бъдем наясно, че времето, когато се подменяха резултатите от изборите, мина. Протестите са право на всеки и трябва да ги има, когато има реални причини, но те са само фоновия шум преди да дойде времето за политически избор. Ако искаме да сме нормална държава, трябва всичко да се върне по местата си.
- Преработването на възможния по думите на представители от ГЕРБ бюджет ще удовлетвори някои искания на синдикати и работодатели. Но България ще влезе в еврото без план-сметка за 2026 г. Доколко този факт ще подпомогне сивата икономика?
- Голямо предизвикателство е това. От него зависи в голяма степен съдбата на това управление. Те трябва да покажат капацитет и способност да контролират и управляват процесите.
- Заговори се за смяна на финансовия министър Теменужка Петкова. Очаквате ли ремонт на кабинета и доколко едно евентуално вливане на свежа кръв в правителството би укрепило мнозинството?
- След Асен Василев, който разврати държавните финанси, всеки друг финансов министър изглежда по-добър. Но бюджетът не е моя сфера на специализирано експертно знание и поради това, за разлика от нароилите се „специалисти по всичко“, ще се въздържа от коментар за работата на г-жа Петкова. Нека финансисти и бюджетари да я оценяват. От конституционно-политическо гледище обаче няма никакъв проблем, а напротив – необходимост е – едно динамично, но изпълнено с воля за управление парламентарно мнозинство, да прави текущи персонални и структурни промени в правителството.
- Лидерът на ДПС – Ново Начало Делян Пеевски призова „Не на омразата“, а част от анализаторите заподозряха размахване на етническата карта. В същото време сме свидетели на факта, че той не допуска противопоставяне между българи, турци, помаци и т. н. Но възможно ли е заради лична политическа облага някой да драсне опасния фитил?
- Това, което наблюдаваме от години, е много тревожно и опасно – една пълзяща нормализация на омразата и насилието, на словесната агресия като политически език и поведение, на дехуманизация на политическия опонент, за да се премахнат моралните задръжки за необуздани и унищожителни действия. Всички процеси на политически разпад и граждански конфликти, които анихилират Свободата, са започвали така в историята. В момента този тон се задава от партиите в Парламента и от неофициалната партия на президента. Те усилват и легитимират подобни настроения, които иначе са характерни за малки радикални или маргинални групи във всяко общество. Ролята на демократичните политици и лидери е да не се превръщат в йерихонски тръби, които превръщат настроенията на тези малки групи в масови настроения. Понеже историята ни разказва бъдещето, другото, което сочи историческият опит е, че всички участници в такива процеси на нормализация на омразата и насилието в политиката, отварят „кутията на Пандора“. Веднъж отворена, от нея излизат още по-агресивни и безогледни фактори, които превръщат заварените в поредния жертвен агнец на капището на политическата омраза и политическото насилие. В политиката никой не трябва да прави със своите опоненти това, което ни би искал да се случи на самия него. Ще дам един по-невинен, но показателен пример от историята, макар че има цели камари от далеч по-драстични. Цицерон, като консул на Римската република, обвеян в почести като „баща на отечеството“, се разправя брутално със своя политически противник Катилина – унизява го, прогонва го, екзекутира неговите привърженици без съдебен процес, ползвайки извънредните правомощия, дадени му от Римския сенат. Но в последния му ден като консул, неговите политически противници, не му дават думата за обичайния поздравителен адрес към Сената: „Онези, които са наказали други без да ги изслушат, не им се полага да бъдат изслушани“. По-късно се гласува закон, че всеки, който е осъдил някого без надлежен процес, трябва да бъде прогонен от Рим. Добре е историята да се осмисля през призмата на днешния ден.
- Как оценявате поведението на лидерите на управляващата коалиция - Бойко Борисов, Атанас Зафиров, Слави Трифонов?
- Това, което направиха с бюджета – да откажат диалог и споразумение с работодатели и синдикати, е лоша политика, която доведе до справедливото обществено недоволство. Оттук-насетне те трябва да се много диалогични и заедно с това – да не предават интересите и ценностите на своите избиратели. Защото не тези, които им искат оставката, ги избират, а стотиците хиляди, които им вярват и са пуснали бюлетина за тях.
- А това на Асен Василев, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Радостин Василев и Костадин Костадинов?
- От една страна тяхното поведение като опозиционни фракции е логично – искат да клатят управлението при всяка появила се възможност, допусната грешка или провал. И те го правят, както могат. Това, което обаче трябва рязко да бъде осъдено, е тази нормализация на омразата, простащината и насилието, в която те осъзнато или не участват през последните години. Това не е демократично политическо поведение, няма оправдание и не може да доведе до полезни за България и за гражданското общество резултати. Напротив, като със сярна киселина се разгражда и без това крехката демократична култура в обществото. Трябва да има отрезвяване и повече отговорност пред обществото.
- За първи път от години видяхме по площадите млади хора. Известно е, че малко от тях се интересуват от политика. Как власт и опозиция ще се опитат да отговорят на исканията им за по-добър живот?
- За да отговоря, трябва да формулирам политически отговори и управленски задачи било от позицията на управляващите, било на опозицията. Не искам да го правя, защото не се занимавам с политика. Тяхна работа е да формулират и реализират политическа стратегия и управленски мерки, за да отговорят на исканията. Ще го направят по начина, по който могат. А оценката ще им дадем, когато дойдат избори.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
