В психологията обсесията се определя като натрапчива мисъл, която постепенно измества всички останали теми и започва да управлява поведението на човека. Най-често страдащият дори не осъзнава колко силно е фиксиран върху конкретен обект – той започва да го вижда навсякъде, да го свързва с всяка ситуация и да връща разговора към него, независимо от темата.
Ако някой ден студентите по психология търсят нагледен политически пример за подобно състояние, спокойно могат да започнат с Ивайло Мирчев. Защото през последните години съпредседателят на Демократична България успя да превърне Делян Пеевски не просто в свой политически опонент, а в център на цялата си публична вселена.
Няма значение дали темата е бюджет, правителство, международна политика, енергетика или избор на кабинет – разговорът неизменно стига до Пеевски. Сякаш депутатът от ДБ живее в собствена версия на реалността, в която лидерът на ДПС присъства във всяко събитие, всяко решение и вероятно във всяко атмосферно явление.
Последният пристъп на тази политическа фиксация дойде в деня на избора на новото правителство. Докато обществото очакваше дебат за бъдещото управление, приоритетите на кабинета и първите решения на властта, Мирчев отново успя да върне парламентарната трибуна към натрапчивата си тема.
И точно това направи впечатление – не просто атаката срещу Пеевски, а почти автоматичният начин, по който тя се появи. Особено любопитно стана в момента, в който се заговори за проверки на икономически и медийни влияния, свързвани с кръга около Иво Прокопиев и „Капитал“. Реакцията беше светкавична. Вместо спокойна подкрепа за принципа „проверка за всички“, последва познатата схема – комисия срещу Пеевски може, много шумни изявления и поредното вадене на старите внушения от страна на Мирчев и ДБ, а комисия срещу Прокопиев и кръга „Капитал“, отново според Мирчев и ДБ, не може.
Кривата математика на Мирчев
Тук отново на сцената излезе прочутата „крива математика“, при която една и съща сума, надлежно декларирана от Пеевски всяка година, е неправилно сборувана и мистериозно се превръщат в 157 милиона, като „разликата“ от над 100 милиона се размахва като универсално доказателство за всичко. Нищо, че е имагинерна. Само че както тогава, така и днес, липсва най-важното – ясно и логично обяснение как точно математикът Мирчев получава тази финансова алхимия. Не, обяснение има - просто Мирчев или не разбира от попълване на декларации или разбира, но не му изнася. Очевидно това няма значение. Важен е ефектът. Важен е шумът. Важното е разговорът никога да не стига до другата тема – влиянието на кръга „Капитал“ върху политика, медии и институции. И тук вече ситуацията започва да става почти комична. Колкото по-яростно Мирчев се опитва да говори за Пеевски, толкова повече започва да изглежда като човек, който несъзнателно защитава нещо друго. Защото нормалната реакция на човек, който няма притеснения от проверки, би била проста: „Нека проверят всички“ - включително и ментора Иво Прокопиев и кръга „Капитал“. Вместо това обществото наблюдава паническо пренасочване на разговора към една единствена посока.
Примерът на Мирчев за „Пропаганда Дуе“ пасна по мярка на кръга „Капитал“
Още по-ироничен беше опитът на Мирчев в петък, в предаването "Панорама", да придаде историческа и международна тежест на идеите си за парламентарна комисия, размахвайки примери като „Уотъргейт“, „Чисти ръце“ и „Пропаганда Дуе“. Само че именно последният пример прозвуча като политически автогол. Защото „Пропаганда Дуе“ описва тайна мрежа с влияние в политиката, медиите, съдебната система и обществения живот в Италия – структура, която задкулисно насочва процесите в държавата. И докато Мирчев се опитваше да използва примера като атака, неволно започна да описва именно модела, изграден от кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев. Така цялата картина постепенно се обръща – от шумна офанзива срещу политически опонент към нещо много по-показателно – нервна защитна реакция при всеки опит прожекторът да бъде насочен към икономическите и медийните зависимости около собствената му среда.
И ако има нещо, което този случай показва ясно, то е, че понякога най-силните признания не се правят директно. Понякога те излизат между редовете – в паниката, в повторенията и в невъзможността човек като Мирчев да говори за каквото и да било, без отново да стигне до обсесията си „Пеевски“. Нищо чудно, че беше порязан от новото мнозинство в лицето на "Прогресивна България" и лидера й Румен Радев, който съвсем правилно даде да се разбере, че няма да се занимава с фиксациите и обсесиите на ДБ.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
