Текущата макроикономическа и политическа конфигурация в България очертава навлизането на страната в период на повишена социална несигурност и фискален натиск. Оповестените данни от Министерството на финансите за дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 1,75 милиарда евро към края на четиримесечието дефинират рамката, в която новото правителство ще трябва да балансира между строгата фискална дисциплина и неотложните социални ангажименти.
Корени на дефицита и структурни фискални капани
Предупрежденията на премиера Румен Радев за наличието на голям брой „скрити разходи“ и съмнителни договори за рутинни дейности на завишени стойности показват липса на системна прозрачност в разходната част на бюджета през предходните периоди. Проблемът обаче има и дълбоки структурни измерения. Настоящият фискален натиск е директно следствие от кумулативния ефект на две големи разходни пера. Индексацията на пенсиите с 8,6% е мярка с постоянен характер, която изисква сериозен наличен ресурс в дългосрочен план. Увеличението на заплатите в публичния сектор, което е обвързано с новия размер на минималната работна заплата, бе наложено за компенсиране на инфлационния натиск, но допълнително натовари държавния апарат.
Ситуацията се усложнява от факта, че годишната инфлация в страната достигна 7,1%, което се явява най-високата стойност в рамките на еврозоната. Този инфлационен тренд, задвижван основно от геополитическия шок на енергийните пазари и поскъпването на горивата, неутрализира реалния ефект от номиналното увеличение на доходите.
Феноменът „работещи бедни“ и пазарът на труда
Високата инфлация задълбочава традиционните социални неравенства в България. Основното предизвикателство пред пазара на труда днес е разширяването на обхвата на групата на „работещите бедни“. Това са граждани на пълно работно време, чиито възнаграждения не успяват да покрият базовата издръжка на живота поради високите цени на основните стоки и услуги. Намаляването на тези неравенства се очертава като водещо обществено очакване към новата политическа власт, което влиза в директен конфликт с необходимостта от ограничаване на държавните разходи.
Предизвикателствата пред Бюджет 2026: Социален мир срещу фискална стабилност
Заявеният от вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев триседмичен срок за внасяне на официалния проект за Бюджет 2026 в парламента ще бъде критичен за определяне на икономическия курс на страната. Налице е ясен сблъсък на приоритети. Настоява се за спешно затягане на фискалната дисциплина, орязване на неефективните административни разходи и замразяване на нови финансови ангажименти, за да се избегне рискът от влизане в процедура по прекомерен дефицит.
Синдикатите от своя страна декларират готовност за социално недоволство, ако се пристъпи към редуциране на социалните плащания, пенсиите, надбавките за хора с увреждания или енергийните помощи. Според тях уязвимите групи не могат да поемат тежестта на фискалната реформа в период на икономическа стагнация.
Изводи
Основното заключение от текущата ситуация е, че България не може да разчита на чисто козметични финансови корекции. Новото правителство е изправено пред императивния избор дали да емитира нов мащабен държавен дълг, за да покрие текущите социални плащания, което ще натовари бъдещите бюджети и ще отдалечи страната от пълната фискална интеграция, или да предприеме непопулярни реформи в разходната част. Успехът на кабинета ще се измерва с капацитета му да преструктурира публичните разходи така, че да оптимизира контрола върху държавните поръчки, без да лишава от подкрепа най-застрашените слоеве на населението.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
