Някой ден в учебниците по политология, в частта за политическа пропаганда и подмяна на общественото мнение, несъмнено ще стои историята с въвеждането на машинното гласуване в България.
Ако разбира се тези учебници не се пишат от „експерти” от неправителствените организации около Сорос и „Отворено общество”, но за това след малко.
Първо да припомним как въобще започна да се говори за машинно гласуване у нас. Ако сега попитате определени политици, експерти или дори случайно срещнат човек на улицата за машинното гласуване, голяма е вероятността да получите отговор, че то е доказано оръжие срещу изборните манипулации, стъпка към бъдещето и дори на референдум българския народ се произнесе, че го иска.
Истината е съвсем друга – за машинното гласуване не се говореше „сред народа”, докато то не се въведе със закон. Всъщност и референдумът на тогавашния президент Росен Плевнелиев, и последвалият референдум на Слави Трифонов, в който първоначално фигурираше такъв въпрос, касаеха не машинно гласуване, а „електронно дистанционно гласуване”. Казано по-просто гласуване по интернет. И идеята не беше лекарство против изборни манипулации, а мярка в посока повишаването на избирателната активност.
В бурния период между 2014г. и 2015г., обаче след провеждането на тези референдуми, когато наред с другите си проблеми, тогавашните управляващи, трябваше да се справят и с резултати от пряко допитване до народа, някъде из кулоарите на Народното събрание идеята беше изменена на смяна на „компютрите с компоти”. Тъй като гласуване по интернет нямаше как да се въведе без промяна в Конституцията, а референдумът показваше, че сред избирателите има такова желание, управляващите наложиха тезата, че се съобразяват с волята на народа.
Интересното е, че сред тогавашните управляващи в България се мъдреше и поредната реинкарнация на т.нар. градска десница, успешно прекръстена на „разградска десница” в чест на неофициалния й ръководител Иво Прокопиев, който е родом от едноименния град.
Именно те дори тогава недоволстваха с половин уста, че волята на народа се подменя и вместо дистанционен вот, просто се въвеждат едни машини, които са технология вече отхвърлена все повече от западните държави. Но в името на запазване на властовите си позиции не се дърпаха чак толкова.
Само че един друг международен фактор, по това време, рязко променя настроенията. След поредица от скандали и разследвания заради съмнения за намеса в изборния процес, прословутата компания „Смартмаик”, създател на машините за гласуване във Венецуела, придобили гражданственост като „Мадуровки” е оглавена от небезизвестния лорд Малок-Браун. След края на активната си политическа кариера, британският дипломат се включва в ръководството на фондация „Отворено общество” на Сорос, която дори в последствие оглавява. Паралелно с това ръководи и фирмата за изборни машини, като не само успява да я спаси от тежки съдебни дела, ами и възражда дейността й в различни държави, сред които и България.
В периода, в който глобалните мрежи на Сорос, възприемат инструмента машинно гласуване за въвеждане на „правилна демокрация”, изненадващо и в България родните либерали „узряват“ за идеята, че машинното гласуване е единствената и безотказна рецепта в битката срещу злото. Иначе казано - един е машинният вот на земята и „Смартматик” е неговият пророк.
Безогледната подмяна на общественото мнение стига дотам, че политици, които са били активни участници в референдума (като Ивайло Мирчев, според собствената му биография) за електронно дистанционно гласуване, сега да си приписват заслуги във въвеждането на машинното гласуване. Самият термин „електронно гласуване” дори се счита за синоним на „машинно гласуване”, което е дълбоко невярно, тъй като в САЩ и до момента в някои щати се използват механични машини за гласуване.
И така стигаме до наши дни, когато една проста идея за повишаване на избирателната активност е фундаментално опорочена и превърната в глобален механизъм за влияние върху изборните резултати в полза на конкретни политически играчи.
Доказателство за това е дори бегъл преглед върху изборните резултати, през последните години, които показват, че когато машинния вот с „правилните машини” се допуска, формациите около Иво Прокопиев винаги рязко си вдигат резултата, над прословутите 10%, за които самият Кирил Петков признава, че е максималната им електорална тежест.
Самият Петков и неговият да го наречем „нетрадиционен” начин на говорене, всъщност е най-яркият разобличител на схемата с машините на „Смартматик”.
„Защото истината е, че цялата схема, която ние направихме, през всичките тея години, интелектуалците са 7%. 7 до 10%. Ако пуснеш народа, както е структуриран в момента да се презентира правилно. Ние трябва да сме 10% с ДБ, с всичко”. Това гласи точният цитат на Петков от небезизвестния запис на партийно заседание, в който признава, че са направили леко ала-бала през президента.
Малко по-късно Петков е цитиран от парламентарната трибуна от собствените си коалиционни партньори от БСП (за хората с къса памет ПП-ДБ освен в сглобка с ГЕРБ, са били заедно с президента Радев, че и в коалиция с БСП), как им предлага сделка да им даде кодовете за машините.
"Вашият съпредседател и бивш премиер – ето там отпред (Петков) – дойде и каза: "Оттеглете закона и ще ви дам кодовете. Кой е той та да държи кодовете на машините?", обяви депутатът Георги Свиленски от трибуната на НС по време на дебат за отмяна на машинното гласуване преди 2 години.
И днес, разчитайки, че паметта на хората може също толкова лесно да се изтрие и препрограмира, както паметта на машините на „Смартматик”, докато Божидар Божанов „ги инспектира”, представителите на ПП-ДБ се опитват да ни продадат същата претоплена манджа. Фактите и доказателствата, обаче са достатъчно категорични и всеки нормален човек може сам да си направи извода, защо Мирчев, Божанов и Василев толкова страстно са се хванали за „мадуровките” и не искат да ги пуснат с цената на всичко.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
