България събра на една маса военните министри на Турция и Румъния за изработването на съвместни мерки срещу нарастващите заплахи в Черно море. По инициатива на министъра на отбраната Димитър Стоянов в София започна тристранна среща, на която се обсъждат конкретни действия за защита на корабоплаването, засилване на наблюдението и по-бърза реакция при нови инциденти.
Срещата е част от инициативите на правителството на Румен Радев за координация между трите черноморски държави, които са съюзници в НАТО. България предлага и създаването на специален координационен механизъм, който да улесни съвместните действия при възникване на опасност.
Рисковете нарастват с всеки изминал ден
Министърът на отбраната Димитър Стоянов посрещна колегите си от Турция и Румъния на фона на поредицата атаки срещу търговски кораби в Черноморския регион. Той подчерта необходимостта от общи решения, които да позволят на трите държави да реагират координирано при заплаха за сигурността и свободата на корабоплаването.
„Рисковете нарастват с всеки изминал ден“, предупреди българският военен министър преди началото на разговорите.
Стоянов обясни, че българската страна е подготвила политически и военни предложения, които ще бъдат обсъдени с партньорите от Анкара и Букурещ. Целта е трите държави да постигнат единна позиция и да набележат конкретни мерки за противодействие на опасностите в морското пространство.
Министърът постави акцент върху защитата на търговските кораби, които през последните седмици се превърнаха в мишена на атаки с дронове. Инцидентите засегнаха райони в близост до българските и румънските води и предизвикаха необходимост от засилване на наблюдението и обмена на информация между съюзниците.
България предлага нов механизъм за бърза реакция
Една от основните инициативи, които Димитър Стоянов представи пред колегите си, е създаването на координационен механизъм между България, Румъния и Турция. Той трябва да позволи по-бързо вземане на решения и съгласуване на действията при възникване на нови заплахи в Черно море.
„Необходимо е да има координационен механизъм между трите държави“, заяви министърът.
Според Стоянов подобна организация ще улесни обмена на информация и ще подпомогне своевременната реакция на военните структури. Той подчерта, че бъдещите военни мерки ще бъдат обсъдени и договорени съвместно с Румъния и Турция.
Българският министър уточни, че разговорите са насочени към собствените действия на трите държави за гарантиране на свободата на корабоплаването. Не е обсъждан меморандум, който да бъде отправян към Русия или друга страна.
Стоянов припомни и правните особености на изключителната икономическа зона, където правомощията на държавите се различават от тези в териториалните води. Именно затова съвместното планиране и координацията между съседните страни имат важно значение за осигуряването на безопасността в региона.
Радев обяви инициативата още пред парламента
Подготовката на тристранната среща започна по-рано този месец, когато Димитър Стоянов проведе телефонни разговори с министрите на отбраната на Румъния и Турция. Тогава трите страни изразиха готовност да задълбочат сътрудничеството си за опазване на сигурността на корабоплаването.
В средата на октомври премиерът Румен Радев обяви пред Народното събрание предстоящата среща и очерта основните задачи на съвместната работа. Той припомни, че България, Румъния и Турция вече си сътрудничат активно в рамките на Многонационалната противоминна група в Черно море.
„Ние имаме вече установено интензивно партньорство в рамките на Многонационалната противоминна група“, заяви тогава министър-председателят.
Радев обясни, че целта на новата среща е да бъде постигната по-добра координация в наблюдението на морското пространство, обмена на оперативна информация и възможностите за по-бърза реакция. Подготвителните разговори са проведени както между министрите на отбраната, така и между военните ръководства на трите държави.
В срещата в София участват началникът на отбраната на България адмирал Емил Ефтимов, румънският министър на отбраната Щефан-Раду Опря, заместник-началникът на румънската отбрана генерал-лейтенант Драгош-Думитру Якоб, турският министър на отбраната Яшар Гюлер и началникът на турската отбрана генерал Селчук Байрактароглу.
Правителството подготвя нови системи за защита
Паралелно с дипломатическите и военните разговори кабинетът на Румен Радев подготвя и конкретни решения за повишаване на отбранителните способности на страната. Димитър Стоянов съобщи, че Министерският съвет ще разгледа два меморандума, свързани с противодействието на съвременните въздушни заплахи.
Първият предвижда включването на България в проект за противодействие на нисколетящи заплахи. Вторият е свързан с придобиването на зенитни ракети „Мика“, предназначени за българските патрулни кораби. Двете инициативи са част от усилията за разширяване на възможностите за наблюдение и защита на морското пространство.
Още на 12 октомври Министерството на отбраната съобщи, че са предприети допълнителни мерки за разузнаване и наблюдение на Черно море, както и за засилен обмен на информация със съюзниците от НАТО. Повишена е готовността на въоръжените сили за реагиране при нови инциденти и са въведени допълнителни мерки за защита на военни обекти и критична инфраструктура.
НАТО засилва наблюдението в Черно море
Срещата в София се провежда и на фона на допълнителните действия на НАТО за укрепване на сигурността в региона. Алиансът обяви изпращането на още самолети за морско наблюдение, радарни системи и безпилотни летателни апарати след атаките срещу търговски кораби.
Според информация на Ройтерс най-малко пет товарни кораба са били поразени в близост до бреговете на България и Румъния през последните десет дни. При инцидентите най-малко 23 моряци са били обявени за загинали или изчезнали.
В рамките на засиленото съюзническо наблюдение американски самолет, оборудван с радарни системи, вече е изпълнявал мисии от България, съобщи Българското национално радио. Участниците в тристранната среща в София обсъждат и възможностите за по-тясно взаимодействие между националните военноморски сили, военните командвания и структурите на НАТО. След пленарните разговори се очакват изявления на министрите на отбраната на трите държави.
