Човешките съдби понякога пишат по-жестоки сценарии от най-мрачните филми. Новият епизод на хитовия подкаст „Подай ръка“ с водещ Мути Мутиев взриви социалните мрежи с разтърсващата история на Атанаска от Ловеч – една жена, която животът е принудил да бъде силна много преди да е готова за това. Разказът ѝ е болезнен праволинеен удар в сърцето, преминаващ през детство в сиропиталище, кратко семейно щастие, тотален срив в нищета и една непресъхваща майчина надежда. Живот, какъвто имат не една и две българки. Живот, който остава незабелязан от околните, които е изпълнен с трудности, мъки, бедност и отчайваща нищета.
Детство зад решетките на самотата и краткият блян
Само на крехката 4-годишна възраст Атанаска попада в дом за деца без родителска грижа. Когато години по-късно родната ѝ майка прави опит да я прибере, момичето отказва да напусне дома – институцията вече е станала нейното единствено познато убежище. Там тя пораства, завършва образованието си и събира смелост за първите стъпки в суровия живот навън.
Съдбата сякаш решава да се усмихне, когато Атанаска заминава за Ловеч. Там среща голямата си любов – мъж военнослужещ, чието сплотено семейство я приема с отворени обятия. Ражда се техният син и за момент изглежда, че кошмарите от миналото са погребани завинаги.
Жигосана от институциите
Идилията обаче се пропуква фатално. Проблеми в училището на детето и яростни конфликти с учители и институции бавно, но сигурно започват да рушат изградения с толкова мъка свят. В откровения си разговор пред Мути Мутиев Атанаска споделя своята страшна истина – твърди, че е била несправедливо етикетирана като психично болна.
Следва брутално приземяване на дъното – бягства от вкъщи, пълна самота и тежък живот директно на софийските тротоари, където улицата става нейният нов дом. Големите градове на България са пълни с такива жени. Разминаваме се с тях всеки ден, но сякаш не ги виждаме. Етикираме ги като клошарки, но не си даваме сметка, че зад тези почти невидими мръсни, гладни човешки тела седят човешки истории и съдби. И редица трудности, за които те нямат нито силата, нито волята, а най-вече подкрепата от семейство, за да ги преудолеят.
Майчиното сърце не се отказва
Днес най-кървящата рана за Атанаска остава нейният пораснал син. Измъчената майка не спира да го търси и да се надява на контакт с него, въпреки че към момента момчето категорично отказва да разговаря с нея.
Проектът „Подай ръка“ не търси евтина сензация и не раздава правосъдие, а дава глас на забравените от обществото хора. Историята на Атанаска отприщи вълна от съпричастност, а популярни личности като Венета Костова Ергенър вече призоваха за масова подкрепа на подкаста в YouTube, защото доброто в този суров свят трябва да получава гласност. Защото чрез гласа на тези хора, ще осъзнаем, че те са същите живи същества като нас. И ще си дадем сметка, че като общество, ние всички сме един организъм. И докато има такива хора, които едвам оцеляват, смазани от живота, ние никога няма да тръгнем напред, най-вече духовно. Защото всички ние сме едно цяло.
