* Думите са като въздуха, от нас зависи ще го опазим ли чист
- Г-жо Евтимова, в разгара на лятото Ви намирам на морския бряг у нас. Кои са останалите големи чудеса в България?
- На първо място това е младостта на България. Тя е чудо с много енергия, сила и талант. Задължение за нас, хората с опит, е да я насочим в градивна посока - към създаване на красота и разбирателство. Времето, в което живеем, е изпълнено с трудности и предизвикателства. Има опасност тази енергия да избухне в разрушителната посока. Затова нека опазим чудото на младостта като открием, утвърдим и се борим за разцъфтяване на нейния талант.
Второто чудо е прекрасната ни и несравнима с с тази на ничия друга страна природа. Зеленината, която имаме; минералните извори, които не ценим, а всъщност само от тях ние бихме могли да изплатим външния си дълг.
И третото чудо е националният характер на българина - способността да превръщаме невъзможното в постижимо. Докато мнозина казват: не, няма изход, ние имаме една хубава българска поговорка: "Няма начин да няма начин!". Наред с чертите, които ме плашат, това много ме радва. Вярата ни във възможността да намираме изход там, където той не съществува, е наистина чудо.
- Ваша е мисълта, че будителят вижда отвъд хляба на масата. Той долавя какво ще е утре, но как да го разпознаем?
- Има няколко основни белега, по които той привлича вниманието в общуването с хората. Той не бърза да даде мнението си, мълчи и мисли преди да говори и има в себе си онзи здрав духовен метал, който го държи изправен. За да дадеш мнение, най-вече е необходимо да имаш широки познания по дадена тема; респект, уважение към говорещия, както и обоснована смелост и с равен тон да заявиш позицията си без да нанасяш обиди на хората.
Вторият белег на будителя е пълната липса на самохвалство. Отсъствието на високомерие за мен е основание да вярвам, че този човек през целия си живот се е борил да натрупа знания и почтеност. За да ги използва като лост в помощ на общността.
И третият белег на будителя е той да бъде с отворени очи към цивилизациите, които човечеството е създало. Така, че да усеща гордостта от постигнатото от своя народ и същевременно да има готовността да сподели постиженията на българите с тези на други народи. Те да се учат от нас, както и ние от тях. Това се получава тогава, когато дълбоко познаваме и се гордеем с нашия народ.
България е една от малкото страни в света, която в продължение на повече от 1 300 години не е сменила никога своето име. България е страната, чиято армия никога не е позволила да бъде пленено нейно знаме на бойното поле. И това е достатъчно, за да стоим изправени пред другите народи.
- Вие преподавате "Творческо писане" в СУ "Климент Охридски". Какви теми вълнуват младите хора днес?
- С две ръце на сърцето си мога да кажа, че сред студентите в моите класове са изключително талантливи. Талантът е дар от Вселената, от Бога. Младите хора понякога се отнасят с плахост към него, не усещат, че той е най-важната опора в живота им. Затова задачата на нас, по-възрастните, е да посочим на младия човек таланта в него. Да го убедим, че той може да бъде превърнат в един непресъхващ извор. Същевременно обаче има опасност ако този човек заради заемането на някаква служба, се обрича на кауза, която е дълбоко неприемлива за него. Това е начин да убиеш, да заличиш таланта в себе си.
Що се отнася до въпроса Ви какво вълнува младите, отговорът е съвременността. Но за да я разберат в дълбочина те трябва да имат широка обща литературна култура, да проявяват засилен интерес към историята на България и тази на други държави.
Освен талант в писането, е необходима и последователност, сила на характера. Защо казвам това? Много често, изпращайки разкази в различни издателства по света, получавам отказ. Но това не означава край на таланта. Напротив, това означава вятър в клоните на таланта. Тъй като вятърът понякога прави корените много по-здрави. Студентите осъзнават, че за да имат здрави основи, не трябва да се плашат от бурите днес. Понякога изпитват временно разколебаване, но и то е полезно. Както Джек Лондон казва: "За да е безсмъртно едно литературно произведение, то трябва да обезсмъртява епохата, която описва".
- А защо казвате, че талантливият човек е прокълнат?
- Защото на него му е стотици пъти по-трудно от този, който е загърбил таланта си. Талантът е несъвместим с унижението, с лъжата, с раболепието. Можещият човек се чувства унижен когато вижда как слабите около него са унижавани, когато справедливостта е прекършена.
Но от друга страна талантът превръща проклятието в извор за живот.
Смелият човек, този който се е отказал от благата и е готов да бъде поругаван, е гаранцията, че човечеството утре ще се събуди по-човечно и ще преодолее войната и алчността.
Талантът превръща проклятието в пролет, когато се засяват семената на устойчивостта, на силата и радостта.
- Що за занаят е писателският? Какво е да боравиш със силата на думите?
- Една мисъл на поета Петър Чухов е дълбоко заседнала в мен. Той казва: "Ние сме орисани да пишем. Защото оставим ли го писането, дори да продължим да живеем, то няма да бъде живот".
Думите са натоварени с особена енергия. Неслучайно когато ни посрещат с "да ти върви днес", щастието идва при нас. И обратното: когато зъл човек изрече някоя клетва, тогава някак си нещастието вика лошия късмет. Науката все още не е създала механизъм или уред, който да измерва съществуващата енергия, вложена в думите. Неслучайно най-големите световни писатели като Хемингуей, Мопасан, Чехов, Стайнбек съветват: използвайте най-обикновени думи, които са разбираеми и за човека без академично образование. Думи, които човечеството е съхранило в сърцата си десетилетия, столетия, хилядолетия.
Може би писателският занаят е най-щастливият. Ще дам следното сравнение: човек има градина с дръвчета, които сам е насадил, полива и гледа с години. И ако не пише, все едно че чувства как те съхнат пред очите му. Затова за да се отгледат дръвчетата на духа, писателят пише. Независимо от това дали ще го венцехвалят или ще го оплюят най-горчиво. По този начин духът му остава винаги свеж и зелен и той дори да е със сбръчкано лице, с болки в ставите, с невъзможност да се движи бързо, усеща че има сила в себе си и не се предава до дълбока старост. Както са правили Гьоте, Сенека... От друга страна пък много писатели са си отишли млади, а са оставили шедьоври. Това показва, че талантът е истинското лице на човечеството. За да бъде това обаче, той трябва да даде сила и надежда на хората.
- Как се чувствате, когато пишете на български, а и на английски език?
- Не мога да сравня с нищо и радостта, и опасението, и огромното очакване, което се ражда докато работя с българските думи. Те са като тревите на едно безкрайно поле - зелено и силно като през пролетта. Българските думи са като въздух. От нас зависи да го пазим чист и свеж за нашите деца. В разказите си на български пиша за България за тия години, когато тя е била в огромен възход. С нашите силни и мощни царе като Симеон Велики, например. Но България е била в много мрачни и изпълнени с дълбока скръб години - спомнете си ослепените войски на Самуил. Така, че пишейки на родния език, човек сякаш пише за годините, в които българските думи са съзрявали.
Докато на английски първоначално започвам да мисля кой идиом да определя, кое прилагателно и т. н.
Българският език е несравним с нищо друго на света.
За да не избягат героите от мен и да не ме вземат със себе си в историята, аз пиша много бързо. Понякога не уцелвам правилната буква на клавиатурата. И се получава неразбираема подредба на буквите. И се раждат куп варианти. И е толкова вкусно, и е толкова приятно...Така, че на български език има 500 хиляди различни начина да опишеш едно състояние. Това е чудото на нашия език. Него никой не може да го сложи в клетка, а той може да ни заведе където поиска. Той знае всичките истории на света. Стига да имаме в себе си време, сърце, ухо и кръв да го усетим.
- Коя е надеждата Ви за България?
- Младостта. Много ми се иска да се раждат повече дечица под нашето красиво небе. Да, имаме спадове в образованието, но аз съм дълбоко убедена че те са временно явление. Когато ти липсва образование, ти нямаш най-важното - сетива за света, за успеха. Знаещият човек никога няма да остане гладен, никога няма да бъде натикан в затвора. Знаещият човек ще лекува болести, ще накара скръбния да се усмихне. За мен знаещият задължително е добър човек. Защото знанието и човечността е една сплав, която е моята надежда за България.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
