Европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха временно споразумение, което запазва обезщетенията при закъснение над три часа и въвежда по-лесно получаване на дължимите суми. Пътниците ще имат право на компенсации между 250 и 600 евро, безплатно съседно място до дете, по-прозрачна цена на билета и защита срещу задължителното използване на приложения. Сделката още трябва да бъде окончателно одобрена, като ЕП планира гласуване през юли. Но най-важното вече е казано - времето на пътника също струва пари.
Когато пътникът закъснее, самолетът не чака
В продължение на години авиокомпаниите успешно ни възпитаваха в една особена дисциплина. Пътникът трябва да бъде на летището два часа по-рано, да мине проверките навреме, да се появи на изхода в точната минута и да не си позволява нито една грешка. Закъснее ли той, вратата се затваря, билетът изгаря и любезният служител го насочва към касата за нов.
Когато закъснее авиокомпанията, часовникът внезапно губи значение. Един час се превръща в „кратко оперативно забавяне“, два часа в търпеливо очакване, а три часа в неприятност, за която пътникът трябва сам да разбере дали случайно не му се полагат пари.
Точно затова запазването на тричасовата граница е голямата победа. Авиокомпаниите настояваха прагът да бъде увеличен, защото им трябвало повече време да намерят самолет, екипаж или друго решение. Разбира се, че им трябва време. На човека, който губи връзка, делова среща, резервация или ден от почивката си, очевидно време не му трябва.
Най-евтиното обезщетение е непоисканото
Авиокомпаниите не печелят само когато не дължат обезщетение. Те печелят и когато го дължат, но пътникът се откаже да го търси. Формуляри, скрити менюта, автоматични отговори, препращане между превозвач и посредник, искане на документи, които компанията вече притежава - административната мъгла отдавна е част от бизнес модела. Правото съществува, но е заровено достатъчно дълбоко, за да бъде открито само от най-упоритите.
Според данни, посочени от Европейската потребителска организация БЕУК, едва 38 процента от пътниците, които имат право на компенсация, действително я получават. Това е чудесна сделка за индустрията - на всеки сто дължими обезщетения десетки остават в касата, защото клиентът няма време, нерви или юридическа подготовка.
Новите правила удрят точно този номер. До четири дни след края на пътуването компанията ще трябва да изпрати ясни електронни инструкции. Пътникът ще разполага с девет месеца да подаде искане, а превозвачът - с 30 дни да плати или да обясни конкретно защо отказва. Без задължителен профил, без специално приложение и без дигитална ловна експедиция.
Билетът за 29 евро е най-късият виц
Ниската цена на самолетния билет често живее само на първия екран. След това към нея започват да се лепят багаж, място, регистрация, бордна карта и понякога такса за поправка на една сгрешена буква. Докато стигне до плащането, пътникът вече не купува билет, а сглобява самолет от допълнителни услуги.
Новото изискване цената да включва ръчния багаж още в началото на резервацията е удар срещу тази витринна евтиния. Никой не забранява на авиокомпаниите да предлагат по-ниска тарифа на човек, който доброволно пътува без ръчен багаж. Забранява им се само да примамват клиента с една цена, а после да му сервират истинската на малки порции.
БЕУК посочва, че таксите за ръчен багаж могат да достигнат 75 евро. Събирането на пари за разпечатване на бордна карта или за очевидна правописна грешка в името също трудно може да бъде представено като авиационна необходимост. Това не са услуги на 10 000 метра височина, а касички, поставени по пътя до самолета.
Детето не е платена екстра
Особено неприятна е търговията със страха на родителите. Семейство купува билети за един полет, но трябва да доплати, за да бъде сигурно, че детето няма да се озове между двама непознати в другия край на кабината.
Да настаниш дете под 14 години до неговия родител или придружител не е премиум услуга. Не е повече място за краката, шампанско или достъп до бизнес салон. Това е най-обикновено изискване за сигурност и човешка нормалност.
Според потребителските организации разходът за съседни места при четиричленно семейство може да достигне 300 евро. Новите правила прекратяват тази практика и дават същата защита на хората с увреждания, пътниците с намалена подвижност и бременните жени.
Авиокомпаниите вече извадиха копията
Авиационният сектор предупреждава, че по-строгите правила могат да увеличат разходите, да вдигнат цените на билетите и да застрашат някои регионални линии. Организацията „Еърлайнс фор Юръп“ твърди, че годишната цена на режима за обезщетения може да достигне 15 млрд. евро и че по-малките летища ще бъдат сред най-засегнатите.
Това е аргумент, който трябва да бъде чут, но не и приет на колене. Почти всяка потребителска защита в историята е била посрещана със същото пророчество - услугата ще поскъпне, бизнесът ще пострада, конкуренцията ще изчезне. Странно е как индустрията никога не вижда опасност за достъпните полети, когато добавя нова такса, но я открива веднага щом трябва да върне пари на клиента.
Споразумението не наказва авиокомпаниите за природни бедствия, война, опасно време или други събития извън техния контрол. То дори позволява обезщетението за най-дългите маршрути да бъде намалено наполовина при навременно пренасочване. Това не е гилотина за авиацията. Това е сметка за лошата организация, когато причината е в самия превозвач.
Пътникът не е безплатен кредитор
Когато една авиокомпания задържи стотици хора на летището, тя на практика взема от тях време, пари и спокойствие. Часовете не могат да бъдат върнати, но поне не бива да бъдат подарявани на бизнеса като безплатен ресурс.
Пътниците предварително плащат цялата цена и изпълняват своята част от договора. Не получават отстъпка, когато самолетът е пълен, не могат да поискат по-ниска тарифа, защото имат труден месец, и не получават милост, когато закъснеят за гейта. Няма причина авиокомпанията да очаква безкрайно разбиране, когато самата тя не изпълни обещаното.
Новите правила няма да премахнат закъсненията. Те няма да поправят времето, претоварените летища или хаоса във въздушния трафик. Но ще прекратят удобната представа, че пътникът е последният човек в авиацията, чиито загуби не се броят.
Европа най-после обърна местата
Досега клиентът твърде често беше третиран като багаж - преместен, забавен, изгубен и накрая помолен да попълни формуляр. Новото споразумение го връща там, където трябваше да бъде от самото начало - в центъра на услугата, за която е платил.
Авиокомпаниите няма да харесат всяка част от промяната. Няма и нужда. Потребителското законодателство не се пише, за да бъде удобно на този, който събира парите, а за да защитава онзи, който ги дава. Време беше измъченият пътник да престане да се извинява, че закъснелият самолет му е причинил неудобство.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
