“Какъв ренесанс, какво възраждане на нацията може да очакваме, какво възкресение на народния дух?”, пита се един от героите в най-новата и все още недовършена трагикомедия на писателя Стефан Цанев "Убийството на Богородица”
Събудихме се. Тук-там. ПРОТИВ КАКВО – е ясно. ЗА КАКВО - не е много ясно
В следващия бюджет трябва да има отделен фонд от поне 365 млн. за лечение на тежко болните деца на България
Няма по-унизително робство за човешката личност от нищетата
Големите цели се подменят от дребни амбиции
- Г-н Цанев, преди година попитах каквва е молитвата Ви за България, а отговорът бе категоричен: "Боже, събуди България"! Събудихме ли се, наистина? И за какво? 36 години след промените хората излязоха по площадите с искане да по-добър живот. Протестиращите бяха и млади, и по-възрастни, с различни обществени профили, а една партийна дружина яхна недоволството. Какво ни очаква?
- Събудихме се. Тук-там. ПРОТИВ КАКВО – е ясно. ЗА КАКВО - не е много ясно. Като писах "Български хроники" с изненада разбрах, че народът без водач е тяло без глава, народът вдига спонтанни метежи и бунтове, които водят до разруха - в случая протестите свалиха правителството, бламираха бюджета. Добре. Но ще имаме ли по-добро правителство, по-добър бюджет? Бюджетът, с който осъмнахме, май е по-лош от този, който бе бламиран. За да постигне съзидателна цел, народът трябва да има водачи. Иначе е много лесно и много опасно демокрацията (властта на народа) да се подмени с властта на тълпата - тъй наречената охлокрация, която древните не случайно наричат изродът на демокрацията.
- Виждате ли в България лидер, който би могъл да изведе държавата от тежката криза - политическа, междуличностна, финансова?
- За съжаление, не виждам. Тия, дето се опитаха да яхнат недоволството, са ни добре известни, те протестират против това, което са те самите.
- До какви грешки може да доведе яркото противопоставяне в обществото?
- Големите цели се подменят от дребни амбиции.
- Има ли опасност от пълзящ авторитаризъм и промяна във външнополитическия курс на България?
- Условията за автократизъм и за нещо по-лошо са идеални, тази безпътица писна на всички и всеки втори човек в България си вика: няма ли кой да ги разгони тези, дето само да се псуват, че взеха и да се бият в парламента? Достатъчно е да се появи точната личност – и народът ще го възцари. За щастие, не се вижда талантлив демагог на хоризонта. Засега.
- Каква е надеждата Ви за Отечеството, за нашите деца и внуци?
- О, надеждата винаги е красива!
- По Коледа се смирихме, светлината сгря домовете ни, надявам се и душите. Голямото пазаруване свърши. Към какво да насочим енергията си човешка?
- Като казахте Коледа – гледах пак по телевизията "Българската Коледа" и никак не се смирих. Този път, заедно с милозливото възхищение от съпричастността на българина към чуждото страдание, в мен избухна въпрос с неподозирана ярост: а къде е държавата? Нали става дума за събиране на стотинки, за да се лекуват тежко болни деца, за ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ става дума – къде е българската държава?! За аферата "Боташ" същата държава може да харчи по един милион грешни пари на ден, 365 милиона годишно, а за децата на България не може да намери 2 милиона, та трябва да ги събираме по този, простете ми, унизителен начин? При това събраните 2-3 милиона ще стигнат за лечението на десетина-двайсет тежко болни деца – а другите стотици, или хиляди? Не им ли стига на бедните родители трагедията, че децата им са тежко болни, ами трябва и да се унижават да просят по телевизиите милостиня, за да спасят децата си? Напишете го с големи букви: В БЪДЕЩИТЕ БЮДЖЕТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА ИМА ОТДЕЛЕН ФОНД ОТ ПОНЕ 365 МИЛИОНА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ТЕЖКО БОЛНИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ!
- В стихотворението Ви "Богоявление" пишете: "Обраха ни вярата до шушка и я продадоха". И все пак, останаха ли ни огризки от вяра?
- Да, "Обраха ни вярата до шушка и я продадоха за власт, за резиденции, за курви и за валута” – това се случи пред очите ми през тези 36 години...
"Спомням си митингите, милионите възторжени хора по площадите, празнуващи края на диктатурата – къде са сега тези възторжени хора? Къде е радостта им? Къде е надеждата им, къде е вярата им, че ще настъпи истинското царство на свободата и демокрацията? Какво се случи? Докато народът викаше по площадите: Да живей свободата! Да живей демокрацията! – няколко стотин души заграбиха създаденото от същия този народ. За каква свобода, за каква демокрация може да говорим, когато днес тези няколко стотин души владеят повече богатства, отколкото останалите пет-шест милиона бедняци, наречени народ? Няма по-унизително робство за човешката личност от нищетата. Няма по-позорна диктатура от властта на парите. Какъв ренесанс, какво възраждане на нацията може да очакваме, какво възкресение на народния дух? Ний омърсихме свободата, ний убихме демокрацията в зародиша й, ний убихме Богородица, преди да е родила Христос..."
Това не го казвам аз. Това е монолог на един от героите в най-новата ми трагикомедия "Убийството на Богородица", дай Боже да доживея да я видя на сцената!
- А за какво да се молим ние, човеците през 2026 година?
- Преди десет години написах една друга кървава комедия "Заговорът на Калигула", досега театрите в България отказваха да я поставят, понеже несправедливо съм обвинявал народа, че сам си избира диктаторите, които го тъпчат, сам дава властта в ръцете на крадците, които го ограбват. Обаче Хитлер не е взел властта с оръжие в ръка, нали? - избрали са го демократично гражданите на Германия. Знаем от най-новата си история, че комунистическата диктатура в България се установява от комунистическата партия с помощта на Съветската армия. Така е. Но има една смущаваща малко известна подробност. През септември 1944 година Трайчо Костов съобщава на Георги Димитров, който е още в Москва, че партийните членове в България около 9 септември са били пет или седем хиляди. През октомври стават 50 хиляди, през ноември – 100 хиляди, след още месец-два стават 250–300 хиляди. За три-четири месеца нови 300 хиляди членове на комунистическата партия! Нататък – още повече... Може да ги наречем конформисти, слагачи, кариеристи, предатели – все едно, но те не са комунисти, а нормални граждани на България, които стават доброволни съучастници в налагането на комунистическата диктатура в любимото си отечество България. След падането на комунистическата диктатура беше гнусно да слушаш оправданията им, че нямало как, нямало било да станат професори, нямало да получат жилище, нямало да получат звания – ако не станели членове на комунистическата партия.
Затова аз моля българските човеци през 2026 година да внимават – след кого тръгват, на чия страна застават и добре да преценяват хората, на които дават властта.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
