Близо 1 милиард евро са необходими тази година, за да продължат и бъдат завършени ключови инфраструктурни проекти в страната, съобщи изпълнителният директор на Националното сдружение на общините Силвия Георгиева.
По думите й средствата са част от мащабната Общинска инвестиционна програма, която вече достига почти 8 милиарда лева и е съществен елемент от държавния бюджет. Въпросът за финансирането става критичен на фона на забавени местни бюджети и растящи разходи. Общините настояват сумата да бъде осигурена, за да не се блокират дейности в ход.
Георгиева подчерта, че проектите вече са в изпълнение и изискват стабилен финансов поток. „На базата на сключените споразумения и проектите, които са вече в изпълнение, са необходими около 1 милиард евро. Ние ще настояваме тази сума да бъде включена в бюджета за настоящата година, за да могат проектите да бъдат приключени“, заяви тя пред БНР.
Ситуацията се усложнява от факта, че общините все още нямат приети бюджети за 2026 година. В момента те работят по т.нар. удължителен бюджет, което означава същите средства като през 2025 година, но при значително по-високи разходи.
„Работим със същите средства, но с много по-високи текущи разходи. Справяме се, както и в изминалите години. Имаме малки буфери, които ни дават глътка въздух“, обясни Георгиева. По думите ѝ редовното изплащане на държавните субсидии и възможността да се използват част от преходните остатъци помагат за покриване на най-належащите нужди.
Сериозен проблем остава поддръжката на речните корита, особено извън населените места. Там отговорността е на областните управи, където според Георгиева липсват достатъчно ресурси и координация.
„Поддръжката на речните легла продължава да бъде разкъсана. В градовете ситуацията е по-добра, но извън тях има сериозни дефицити“, посочи тя.
В същото време се въвеждат и по-строги мерки срещу замърсяването. Промените в Наказателния кодекс вече позволяват на кметовете да налагат глоби за нерегламентирано изхвърляне на отпадъци, като част от нарушенията са криминализирани.
Георгиева отбеляза, че в страната функционират съвети за намаляване на риска от бедствия към областните управители, които разработват планове за реакция. Въпреки това най-сериозното предизвикателство остава осигуряването на устойчив ресурс за превенция.
„По-трудната задача е да се намерят средства за текуща поддръжка на речните легла и деретата в планинските и хълмистите райони“, подчерта тя.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
