Във всеки звяр има капка милост. У мен тя не съществува. Следователно аз не съм звяр – аз съм човек. Тази вцепеняваща реплика на крал Ричард III от едноименната пиеса на Шекспир най-добре илюстрира природата на онова, което се случи на Младежкия хълм в Пловдив.
Осакатените умове
То няма име и не може да има. Защото няма дума, която да го опише. Убийство, зверство, садизъм са констатации, които само бегло илюстрират умишлената, педантично планирана и хладнокръвно документирана жестокост, извършена от десетина, а може би и повече деца – ТикТок поколение с AI авторитети, което раздава присъди преди да се е потрудило за каквото и да било. Осакатени умове, които не са прочели една книга след буквара, за които екранът е Бог, а виртуалното одобрение – единствена цел в живота. Изгубени души, които никога не са получавали любов, нямат представа какво е емпатия. Каменни сърца, неспособни на състрадание и милосърдие. Консуматори, които никога нищо не дават, а просто употребяват.
Помним ли Маргарита и Кристин?
Да, днес обществената съвест с фалцетен глас се пита от сутрешните блокове: Как допуснахме това? Но никой не смее да изрече истината – а какво направихме след 9 март 2004 година, когато Маргарита Гергененова остана завинаги в осми клас, убита с особена жестокост от връстничките си Антония Матева и Мария Драндарова – душена, бита с бухалка, съблечена и изхвърлена на стълбищна площадка в „Кючюк Париж“.
Какво сторихме след 11 октомври същата година, когато 17-годишният Кристин Иванов - ученик от Техническата гимназия "Юрий Гагарин" в Перник, бе зверски убит от съученика си Кристиян Петров. Тялото на детето бе рязано с брадва и нож. В контейнер за смет бяха намерени част от органите му. Нима някой взе мерки след локалите в София и страната?
Истината е, че садистичното насилие на Младежкия хълм не се е родило преди няколко дни в Пловдив. Нито преди няколко години. Отровата на жестокостта покълна точно от корена, който оголи случаят „Петрохан“.
Когато Сорос прилапа училището…
Сега се вайкаме, че семейството пренебрегна децата, а училището не смее да затегне дисциплината. Но като общество гузно мълчим за армията от соросоидни фондации, които умните и красивите инсталираха в образованието, за да стъпчат традиционните ценности и да съборят моралните устои: „не убивай“, „не кради“, не пожелавай“… И да побъркат децата ни с анкети за третия пол и родител 1 и 2.
Днес най-кресливи по темата „Пловдив“ са моралистите от ПП-ДБ при чието управление петроханци получиха права на държавна институция, влизаха въоръжени в МОСВ и пленяваха в лапите си деца, които с години не ходят на училище, за да бъдат употребени от дрогирани сектанти.
Детски шпиц команди
Политическите защитници на прайда от ПП-ДБ да не бягат от отговорност за раждането детски щпиц команди, които се наричат „ловци на педофили“, издават присъди и лично ги изпълняват.
Точката на пречупване бе днес
Премиерът Румен Радев бръкна в раната и изрече онова, което никой не смее – за фашистките изстъпления има политическа вина.
„В България няма място за фашистки изстъпления и ние ще сторим необходимото“, заяви Радев, откривайки заседанието на Министерския съвет. Ден по-рано той събра министри и експерти, за да вземат решение за спешна промяна на мухлясалия от 1958 година закон за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
Министър-председателят коментира случая с убийството на Георги Кузев в Пловдив и реакциите в публичното пространство. „Шокиращо е, че се намират политици и инфлуенсъри, които се опитват да печелят партийни дивиденти от убийството на Георги Кузев. Това са същите хора, които се обявяват срещу въвеждането на предмета „Добродетели и религия“ в училище, които методично унищожават паметници и изтриват паметта за антифашизма, а днес са шокирани от фашистките символи на биячите от Пловдив“, заяви Радев. И се обърна към опозицията: „Уважаеми господа от опозицията, тези безпросветни насилници са и ваши креатури. Но в България няма място за фашистки изстъпления и ние ще сторим необходимото.“
Истината боли
ГЕРБ, ПП и ДБ подскочиха като ужилени. Да превръщаме едно жестоко убийство в поредната политическа разделителна линия е безотговорно. Насилието няма партийна принадлежност, обяви ГЕРБ, но обеща да участва в приемането на закони с мерки срещу детската престъпност.
ПП и ДБ буквално озверяха
Асен Василев изля гнева си срещу Радев и шефа на ДАНС, като изсипа куп обвинения знаела ли е службата за нацистката група. Василев дори нагло стовари вина върху управляващата партия: „А ако държите да си говорим кой колко бил виновен, само вижте профила на бащата на един от убийците – руска пропаганда, насилие, ксенофобия и любов към „Прогресивна България“.
Вместо да отговаря защо е дал лиценз на петроханското училище „Космос“ Николай Денков нападна премиера, наричайки думите му неадекватни. Предизборно в защита за другарите си от ПП-ДБ изпълзя дори Андрей Гюров, за да каже, че не било редно да се обвинява опозицията. Гюров обаче мълчи за петроханските безчинства на своите. Накрая дори „Демократична България“ излезе с позиция срещу Паметника на съветската армия и Альошата в Пловдив.
Биячите от Русе, които ПП направи светци
Вече отдавна е ясно. За умните и красивите истината няма значение. За тях е важна пропагандата в името на партийния им интерес – тя най-лесно и най-бързо промива ума. Затова и твърдят, че за зверството в Пловдив е виновна държавата и руската пропаганда, ерго хората на Радев, защото не викат: „Не“ на Москва. И, разбира се, подмяната на факти. Така децата биячи в Русе, се оказаха светци, а хулиганите в Банско – жертви на неонацисти. Първите получиха ореол, защото пребиха полицай, назначен по времето на Борисов, вторите – защото дадоха повод за очерняне на България пред Европа. Представяте ли си какво щеше да се случи, ако пребитият шеф на полицията в Русе, бе назначен от Андрей Гюров – биячите отдавна щяха да са разпънати на кръст.
Раждането на чудовища
Политическата игра с насилието и жестокостта е най-опасна. Защото сваля всички етични прегради и ражда чудовища. Не започнем и като общество да наказваме моралните биячи, следващият Пловдив ще дойде по-скоро, отколкото очакваме.
