Дигиталният аутизъм ги прави неконтролируеми, казва психологът Дани Борисова
Ние като общество нямаме отношение към формирането на ценностната система и добрия емоционален статус на децата
Ако убийците нямат желание, дори и в затвора, няма да се променят
Едното момиче, което се е представяло за по-малко, си служи с лъжа с цел манипулация и заблуда
Няма вроден инстинкт за състрадание в човека, то се култивира
Те са се правили на съдник, на Бог заради ниската си самооценка
При тези тийнейджъри егото е налудно величие
Няма оправдание за деянието им
- Г-жо Борисова, обществото ни е настръхнало заради жестокостта на децата от Пловдив, но имаме нужда да разберем какво се случва в душите на тези 14-17-годишни деца, за да изпитват те такава форма на чист садизъм и жаждата им да причиняват на живо същество болка повече от час?
- Това е жажда да се привлече внимание, което значи, че тези деца имат сериозни липси. Но такъв садизъм - било то към човек или към животно, е показател за липса на внимание от страна на родителите. Защото в основата са те - създателите и каква ценностна система дават те на детето. И аз, доколкото разбрах, едното момиче е на 17 години, но се е представяло за по-малко, което значи, че то си служи с лъжа с цел манипулация, заблуда. Но да си толкова жесток е липса на внимание. Тези деца не са получили никаква любов, те дори не са се докоснали до представата за любов, за доброта от родителите си и недостатъчна ценностна система.
- Липсата на любов ли убива човешкия вроден инстинкт на състрадание у тези деца?
- Няма вроден инстинкт за състрадание в човека, той се възпитава, култивира се. Вижте, едно дете винаги се ражда от любов, освен в случаите в които има изнасилване и детето има памет за това, защото ние имаме утробна памет и тя помни какво се случва. Но в основата са родителите, които неглижират децата си - много работят, нямат време да обърнат внимание на емоционалното състояние на децата си. Обикновено ги разпитват какво са правили в училище, имали ли са контролно, а не се интересуват дали са се чувствали добре в училище, тъжен ли си, уморен ли си, щастлив ли си.
- Тоест, родителите не обръщат внимание на душата на детето, а обгрижват само физическото и материалното.
- Да, съвременните родители се интересуват само от видимата част, а децата отразяват родителите, обществото, ценностната система. А моделите на поведение от филмите, от дигиталните игри са пълни с агресия, с убийства и насилие. В телевизията и в медиите също всичко започва и свършва с негатив. Много рядко се обръща внимание на добрите дела - на това, че някой спортист е спечелил, че някой е проявил доброта към някой друг, помогнал е на възрастен или на друго дете. Ние като общество нямаме отношение към добрия емоционален статус на децата и към формирането на тяхната ценностна система. Добре е медиите да отразяват добротата, спортните и интелектуалните постижения, благородството, почтеността.
- Децата убийци се представят за ловци на педофили. Каква психологическа нужда задоволяват те, влизайки в ролята на екзекутори и морални съдници?
- Те са деца и нямат житейския опит да бъдат морален съдник. Но кой може да си позволи да бъде такъв и да се прави на Бог - това е амбиция да бъдеш повече от другите в йерархията, да бъдеш по-велик. Но това пак е липса, и ниската самооценка води до агресия и насилие.
- Абсурдното им обвинение в педофилия към жертвата им Георги им е послужило като индулгенция за зверството им. Как работи психологическият механизъм на самооправданието им - извършват зло под претекст, че наказват друго зло?
- Това е да се правиш на Бог, да се правиш пред по-слабия на велик. Те имат нужда от йерархия, но ние всички сме равни, защото имаме еднакви потребности. Тези деца искат да имат вниманието на Бог. Това са деца, чиито граници са разширени до безумие, и щом са им дадени от домашните им авторитети, после трудно могат да върнат в по-приемливи рамки. При тях егото е налудно величие. То е в основата на всичко - да си повече, да си съдник, да определяш правилата на база факта, че някога някой е определял правилата и е потискал тези деца, не е зачитана личността им и емоционалните им състояния. Сега тези агресивни поведения на тези деца вече са извадили авторитетите от обувките и доказват, че са по-велики от тях!
- Как работи психологията на тълпата и груповия садизъм, как никой от тях не се е смилил и не е изкрещял на другите: “Спрете! Убихте го!”?
- Щом се отключи агресията, спирка няма. Те всичките са били в един емоционален резонанс - да убиват!
- Ужас!
- И още повече трябва да се знае, че те няма как да знаят дали един човек е педофил, хомосексуалист, освен, ако няма демонстрация, но това е изключителна рядкост един обикновен човек публично да разкрива такива подробности за себе си. Те обаче вече са били влезли в ролята на палачи! И тълпата увлича!
- Какви са първите поведенчески отклонения, по които можем да разберем, че отглеждаме садист?
- Много е сложно, но се вижда по цялостното поведение на детето - когато то се налага излишно, когато има прекалени претенции към родителите, които са над него в йерархията, но пък са му разширили границите до безумие, но убийствата влизат в живота на децата от най-ранна възраст. Аз имам племенници и всичките им игри са с убийства...
- Най-лошото е, че в електронните игри убийствата остават безнаказани... Дали децата смесват реалността със виртуалния свят, където на насилниците им се разминава?
- Да, това промива мозъците на подрастващите и ги възпитава в радикализация. Вие отлично знаете, че в тях се прокрадва т.нар. Кадър 25, което е сублимирано съобщение за скрито психологическо въздействие върху човешкото подсъзнание. Компютрите, телефоните, таблетите водят до един виртуален аутизъм, който вече е доказан. И тогава поведението на болните е неуправляемо на моменти, особено ако се съберат двама, трима, петима, емоцията ескалира и тогава става това, което се е случило на Младежкия хълм. Затова е редно да има родителски контрол у дома какво гледат децата и да се водят разговори и обсъждане на ниво ценностна система, емоциите, които са изпитали. Защото колкото по-подтиснато е едно дете, толкова повече то избива в негативна посока.
- Защо младежите са имали потребност да снимат и да документират гаврата с последния час от живота на това клето момче от Кричим?
- Защото имат потребност да бъдат интересни, да бъдат различни, да се покажат в йерархията, че са повече?
- Дали убийството за тях е било като на компютърна игра?
- Абсолютно. Те живеят в една фантазна реалност, която всъщност е повече виртуална, но те я смятат за реална.
- В социалните мрежи се появиха защитници, които ги бранят, защото чистели педофили! Каква е вашата психологическа диагноза за тези бранители?
- Няма място за оправдание. Кой им е дал това право да чистят педофили? Убийството никога не може да бъде оправдано, особено когато е добре планирано и извършено по този жесток начин. Навремето бях психолог в съда и имаше едно изнасилено и убито дете на 4 години. И една адвокатка ми каза: “Ами тук в това деяние мисля, че има какво да се защити!”. Тогава аз се обърнах към нея и й казах: “Ако жертвата е вашето дете или вашето внуче, как бихте реагирали?”. И тя се отказа от защитата на изнасилвача убиец. Ако ние сме на тяхно място, какво оправдание ще дадем - че чистим педофили? Няма оправдание за това! Кой си ти и на какво основание чистиш педофилите? Кой ви даде тази власт?
- Според вас какъв терапевтичен подход е възможен за личности с толкова дълбока морална деградация на тази крехка възраст? Те подлежат ли на хуманизация и превъзпитание в затвора?
- Нямам представа в затвора дали ще се променят, защото това е изключително много работа и при това е работа по желание. Тоест никой отвън не може да валидира промяна, ако човекът не иска. Дори и в затвора ще се наложи невероятна работа, и пак по тяхно желание. Но ако те нямат желание, нищо няма да стане и те ще продължат да бъдат такива. Запомнете - човек не се променя, ако той не пожелае!
