Проф. дтн инж. Цоло Вутов на откриването на новия паметник на Христо Ботев в Етрополе, 15 септември 2026 г.
Има различни начини да оставяш следи. Едни се измерват с построеното, други – със спасеното от забрава. С възстановен храм, училище, в което децата учат при по-добри условия, нова медицинска апаратура, засадено дърво или паметник, пред който следващите поколения ще научават историята ни.
В продължение на десетилетия проф. дтн инж. Цоло Вутов свързва тези различни измерения на дарителството в една последователна философия – че развитието на регионите има смисъл, когато икономическият напредък върви заедно с грижа за хората, паметта и духовността. На 12 октомври, по време на спектакъл-церемонията „Българският код: Шевицата“, част от кампанията „България – Страна на чудесата. Дух и вяра“, управителят на „Геотехмин“ ООД ще бъде удостоен със Специална награда за инвестиции в материалното и духовното наследство на регионите.
Отличието събира в едно много каузи – от опазването на възрожденска Копривщица и възстановяването на културно-исторически паметници в страната до създаването на нови места на паметта. Но зад тях стои нещо по-голямо: разбирането, че наследството не е само онова, което сме получили от предците си. То е и онова, което ще оставим след себе си.
Паметта – наследство за бъдещето
Едни от най-видимите следи от дарителската дейност на проф. Вутов са свързани с българската история и духовност.
През 2026 г., когато България отбеляза 150 години от Априлското въстание, Копривщица стана шестата община, която го удостои със званието „Почетен гражданин“. Отличието е признание за дългогодишната му подкрепа за града-музей – за възстановяването на възрожденски къщи, подпомагането на местни храмове и съхраняването на традициите, включително чрез подкрепа за Националния събор на народното творчество.
В Копривщица особено ясно се вижда една от водещите идеи в дарителските каузи на проф. Вутов – приемствеността. Да възстановиш стара къща или храм означава не само да съхраниш сграда, а е част от разказа за България, предаван през поколенията.
Същата нишка продължава и в Етрополе и Средногорието, където през последните две години бяха създадени нови места на историческата памет.
На 15 септември 2026 г., в първия учебен ден, пред ОУ „Христо Ботев“ бе открит бюст-паметник на поета и революционера. Инициативата е на кмета инж. Владимир Александров, а реализацията е подкрепена от проф. Вутов и с дарения от „Геотехмин“, „Елаците-Мед“, „Геострой“ и „Геотрейдинг“ по Благотворителна програма „Българските добродетели“. Мястото не е случайно – всеки учебен ден децата минават покрай образа на Ботев. При откриването кметът на Етрополе обобщи значението на тази подкрепа с думи, които надхвърлят конкретната кауза: „Изключителни благодарности към професор Вутов за това, че винаги е бил съпричастен с развитието на Община Етрополе. Благодаря му за това, че през последните години не само ремонтирахме училища, не само закупихме медицинско оборудване, не само развихме инфраструктура, а му благодаря за това, че оставя следи“, каза в словото си кметът инж. Владимир Александров.
Година преди това градът получи и своя монумент на Васил Левски – триметров бронзов паметник, открит на 18 юли 2025 г., 188 години след рождението на Апостола. Но традицията да се подкрепя съхраняването на историческата памет започва много преди създаването на „Българските добродетели“. Още през 2007 г. с дарение на „Елаците-Мед“ е изграден Мемориалният комплекс „Васил Левски“ край село Буново. Така през годините отделните инициативи постепенно оформят своеобразна карта на паметта – от местата, свързани с националната история, до новите символи, които я предават на следващите поколения.
Да съхраниш храмовете и духовността
Особено място в тази карта заемат православните храмове. С подкрепата на проф. Вутов и дружествата от Група ГЕОТЕХМИН през годините са ремонтирани и реставрирани десетки църкви и паметници, сред които и обекти със статут на недвижими културни ценности. Подкрепено е и изграждането на нови храмове – сред тях параклисът „Св. св. Константин и Елена“ в Мирково и храмът „Успение на Пресвета Богородица“ в Бойковец. Групата е най-големият частен дарител за изграждането на катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Ловеч и е подкрепила изграждането на два нови храма в София.
Една от най-личните каузи на проф. Вутов е възстановяването на старинния храм „Св. великомъченик Мина“ в столичния район „Слатина“, откъдето е неговият род. След пълна реставрация архитектурно-художественият паметник на културата отново отвори врати през 2025 г. със Света литургия, отслужена от Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил.
„Радваме се, че след едно време на запустение Бог вложи доброто намерение в сърцето на един човек, който се е родил тук, г-н Цоло Вутов, който не искаше да вижда повече едно разорение на светинята“, каза тогава патриарх Даниил. За проф. Вутов възстановяването на храмовете има смисъл отвъд съхраняването на самите сгради. То е начин да се запази духовната връзка между поколенията. „Вярата, културата и колективната ни памет са основите, върху които изграждаме силно, жизнено общество за нашите деца и бъдещите поколения“, казва той. Именно затова смисълът на тези проекти не приключва с реставрираната сграда. След възстановяването на „Св. великомъченик Мина“ храмът отново се изпълва с хора, идват почти всички жители на квартала и все повече млади семейства, увеличават се кръщенетата. Светинята отново е част от живота на общността – казва протойерей Андон Софиин, председател на църковното настоятелство. Но историческото наследство не може само да бъде съхранено. То трябва да бъде разказвано отново и отново. Затова сред най-новите проекти в Историческия музей в Етрополе, осъществен с дарение по „Българските добродетели“, е виртуална реалност, посветена на прочутата Етрополска калиграфско-художествена школа. С помощта на съвременните технологии посетителите могат да се докоснат до времето на една от значимите български книжовни традиции.
„Българските добродетели” – дарителството като устойчив модел
През 2018 г. по идея на проф. Цоло Вутов е основана Благотворителна програма „Българските добродетели“, която обединява усилията на „Геотехмин“, „Елаците-Мед“, „Геострой“ и „Геострой“, техните ръководители и служители. Програмата превръща подкрепата за местните общности в устойчив модел на партньорство. Заедно с общините се определят конкретните потребности на населените места – от образование и здравеопазване до инфраструктура, околна среда, култура и опазване на историческото наследство. Специално място имат инициативите за децата и младите хора. Така понятието „наследство“ придобива по-широк смисъл. Защото бъдещето на един регион не зависи само от това дали ще съхрани паметниците си, а и от това дали ще има добри училища, достъп до здравеопазване, поддържана среда и условия хората да останат и да градят живота си там.
В Етрополе е ремонтирана Професионалната гимназия „Тодор Пеев“ – едно от най-старите училища в България. В СУ „Христо Ясенов“ са обновени училищни пространства и двата плувни басейна, а в детска градина в Златица е изградена нова отоплителна система с термопомпи. Подкрепени са и други образователни и културни проекти в Средногорието и Етрополе. Грижата за хората продължава с дарения за медицинска апаратура и профилактични прегледи, ремонтирани улици и ново осветление, обновени обществени пространства и хиляди засадени дървета.
На пръв поглед между възстановената възрожденска къща, медицинския апарат, осветената улица и новозасаденото дърво има малко общо. Но всички те са част от една и съща идея – да пазиш създаденото преди теб и да създаваш по-добри условия за хората, които ще продължат историята на своето място.
