Случаят с тайното общество край Калофер отново отвори болезнения въпрос за сектите и затворените духовни общности в България. Социалният антрополог Харалан Александров предупреди, че подобни групи могат да бъдат особено привлекателни за хора, които са уязвими, тревожни, неудовлетворени или търсят авторитет, на когото да се доверят напълно. По думите му опасната граница идва тогава, когато общността започне да изолира човека, да обещава решение на всичките му проблеми и да упражнява контрол върху живота му.
Българската природа се оказва идеален декор
Според Александров България е привлекателна за подобни общности и заради големите си слабо населени територии и запазената природа. Именно отдалечаването от обществото често е част от идеологията на такива групи.
„Природата на България е прекрасна, много девствена. Тя просто поканва да си направиш село, където и да се заселиш - някъде далеч от порочния свят“, заяви той пред бТВ. По думите му мотивът често е бягство от общество, възприемано като провалено, и отдаване на различни практики - от самопознание и личностно развитие до тежка интоксикация с психотропни вещества.
Александров подчерта, че подобни явления не са българско изобретение. Той ги свързва с „Ню Ейдж“ вълната, която се разпространява на Запад още през миналия век, особено в Калифорния, където духовните практики и експериментите с изменени състояния на съзнанието постепенно стават част от по-широката културна среда.
Всичко започва с усещането, че светът е „дефектен“
Според антрополога първата крачка често е убеждението, че обикновеният живот не дава достатъчно смисъл. Човек започва да възприема света като повреден, несправедлив или духовно празен и търси някакъв „истински път“, който да го изведе от това състояние.
„Започва с усещане обикновено за това, че светът е някак си дефектен, че има нещо несъвършено в него, че е увреден“, обясни Александров. Именно върху подобно търсене на смисъл могат да стъпят затворени групи, които предлагат готови отговори, силен авторитет и чувство за принадлежност.
Той уточни, че хората, които се присъединяват към подобни общества, не са непременно необразовани или наивни. Напротив - често става дума за развити и търсещи хора, които не се чувстват удовлетворени от материалния свят и искат по-дълбоко обяснение за живота си.
„Елате при нас, всичко ще бъде чудесно“
Най-силното оръжие на подобни общности според Александров е обещанието за лесен и цялостен отговор. Човек получава подкрепа, среда, принадлежност и усещане, че най-после е намерил хора, които го разбират.
„Елате при нас, всичко ще бъде чудесно. Ние знаем пътя, ние ще ви подкрепим“, така антропологът описа посланието, което подобни групи могат да отправят. Той подчерта, че на първия етап подкрепата може да бъде напълно реална и именно това прави привличането толкова силно.
Рискът нараства, когато тази подкрепа започне да се превръща в зависимост. Особено уязвими са хората, които не се чувстват приети в своето обкръжение, преживяват силна тревожност или имат потребност някой друг да им даде ясни правила и посока.
Първо общност, после изолация
Според Александров при част от подобни групи постепенно се появява изискването човек да се откъсне от стария си живот. Внушението е, че външният свят е „порочен“ или „пропаднал“, а истината се намира единствено вътре в общността.
„Обикновено има елемент на изолация, тъй като част от обещанието е: присъедини се към нас, трябва да прекъснеш връзките с порочния и пропаднал свят“, обясни той.
Антропологът направи важно разграничение - не всяка затворена духовна общност автоматично е секта. Част от хората могат да участват в подобни групи, а след това да се връщат към нормалния си социален и професионален живот. Проблемът започва, когато се появят злоупотреба, зависимост и контрол.
Сектата е тоталитарна организация
Тук Александров беше категоричен. „Границата е злоупотребата и контролът. Сектата е тоталитарна организация“, заяви той.
По думите му характерен сигнал е обещанието, че групата може да реши абсолютно всичко - психологическите, емоционалните, социалните и духовните проблеми на човека. Често се проповядва и идеята за отказ от материалното, парите и традиционния начин на живот.
Именно цялостният контрол отличава опасната секта от обикновена общност на хора с необичайни интереси. Когато един лидер или тесен кръг започне да определя кое е истина, с кого членовете могат да общуват и как трябва да живеят, зависимостта вече придобива много по-сериозни измерения.
Психотропните вещества добавят още един риск
По повод случая край Калофер Александров отбеляза и ролята на психоактивните вещества в някои духовни практики. Те могат да бъдат използвани за достигане до изменени състояния на съзнанието, представяни като духовно преживяване или начин за самопознание.
За конкретната общност край Калофер антропологът изрично уточни, че не я е изследвал и не прави категорична оценка за нея. Той определи като интересна фигурата на чужденеца, представян като шаман, но разглежда случая главно като повод да обясни по-широкия механизъм на затворените духовни групи.
Защо подобни общности намират почва
Александров свързва интереса към тях и с липсата на обща система от смисъл в модерното общество. Според него традиционната религия вече не изпълнява за всички хора ролята, която е имала в миналото, а голяма част от обществото търси други форми на духовна или психологическа опора.
В съвременните градски среди тази функция все по-често се поема и от психотерапията. Александров отбеляза, че в България има сериозен ръст на търсенето на психотерапевтична помощ, особено сред хората от по-високата средна класа, които преживяват високи нива на тревожност заради икономическата, социалната и политическата несигурност.
Според него най-сигурната защита срещу опасните зависимости остава образованието. Хората трябва да могат да разпознават разликата между доброволно участие в духовна общност и структура, която постепенно изисква подчинение, прекъсване на връзките с близките и отказ от самостоятелни решения.
