Първите данни от обследването на района на Баба Алино показват 128 сгради - мащаб, който вече трудно може да бъде обясняван като дребно отклонение или случайно строителство. Лазерното сканиране разкрива не само броя на постройките, но и възможност да се извадят точните им параметри - застрояване, обеми, височини, вложени материали, вертикална планировка, алейна мрежа и критична инфраструктура.
Подробен устройствен план за района обаче няма, а по думите на арх. Марин Велчев, председател на Камарата на архитектите във Варна, част от инфраструктурата вече е изградена така, сякаш планът отдавна е одобрен. Така Баба Алино се превръща в пример за най-опасния модел - първо се строи, после се търси начин държавата да обясни какво всъщност е допуснала.
Лазерът вижда онова, което институциите са пропуснали
Цифровият модел ще даде възможност да се види почти всичко - не само сградите, но и инфраструктурата около тях. „Чрез цифровия модел ще можем да извлечем точното застрояване на сградите, обеми, височините, материалите, които са вложени, по вертикалната планировка, алейната мрежа, критичната инфраструктура. Даже ще се види канализация, водопроводи, дали са правени изобщо“, каза арх. Велчев пред бТВ.
Тази картина е особено показателна, защото според него вече са изградени алейни мрежи, които по нормален ред тепърва би трябвало да се появяват след одобряването на подробен устройствен план. С други думи - на терен има неща, които приличат на завършена среда, но липсва основата, върху която подобна среда трябва законно да възникне.
Това поставя първия голям въпрос: как е възможно в район без ПУП да се стигне до такъв обем строителство, инфраструктура и оформена среда, без контролът да спре процеса навреме.
Отвън изглежда подредено, отвътре никой не знае
Арх. Велчев предупреди, че външният вид на сградите не може да бъде доказателство за законност или безопасност. По думите му на пръв поглед се вижда „опаковка“ - сграден фонд, вертикална планировка, отводняване, напоителни системи. Но това не отговаря на най-важния въпрос. „На външен вид всичко е окей. Само че вътре не знаем какво се случва“, коментира той.
Точно тук е ядрото на проблема. Не става дума само дали сградите са красиви, подредени или удобни за бъдещо ползване. Става дума дали изобщо може някой професионално и отговорно да каже, че са годни за обитаване, след като няма пълен набор документи и след като обектите не са регулирани.
Кой проектант ще се подпише под това?
Според арх. Велчев бъдещето на сградите не може да се решава с пожелателни идеи, включително предложения те да бъдат използвани за социални домове. Причината е проста и тежка - никой не знае как са строени.
„И тук идеята е кой проектант и кои колеги ще се съгласят на това обследване и да потвърдят, че тези сгради са годни за обитаване. 8-а степен на земетръс е в района и всъщност даже да се иска от обществеността да се ползват в полза на държавата, това е адски несериозно за гаранциите за сигурност. Никой не знае как са строени. Ние не разполагаме на този етап с никакви документи“, каза той.
Това е най-острото предупреждение в целия случай. Общественият натиск не може да превърне незаконна или недоказана сграда в безопасна. Нито държавата може да реши проблема, като просто намери „полезно предназначение“ за постройки, за които липсват гаранции.
Нарушения, които се виждат с просто око
Според арх. Велчев има места, където проблемите личат още при първи оглед. Сградите са с намалени отстояния една от друга, което поставя под съмнение възможността да бъдат третирани като нормално жилищно строителство.
„Това са жилищни сгради с доста намалени отстояния една от друга, което като сграден фонд може да съществува, но няма да са в хипотезата на жилищно строителство“, посочи архитектът.
Така случаят не се свежда до административна липса на документ или пропуснат подпис. Става дума за сгради, които може да не отговарят на базови устройствени изисквания. А когато подобно строителство вече е вдигнато, всяка следваща стъпка става по-трудна - и юридически, и технически, и политически.
Старите станции не оправдават новото строителство
В района е имало стари почивни станции на горското стопанство. По думите на арх. Велчев търпимост може да има именно за тези стари обекти, ако те са съществували като част от бившето горско стопанство.
Това обаче не означава автоматично оправдание за новите сгради. Напротив - границата между старото, което може да има режим на търпимост, и новото, което е изградено без ясна законова процедура, трябва да бъде изчистена без заобикалки.
„Поне такива данни дадоха. И всъщност търпимост има за тези сгради, които са съществуващите станции на бившето горско стопанство“, коментира арх. Велчев.
Законна дейност на метри от незаконна
Особено смущаващ е въпросът кой е проектирал новите сгради и кои специалисти са участвали в процеса. Арх. Велчев заяви, че няма такава информация. По думите му още от 2024 г. е имало разговори между колеги, че в района вървят подобни дейности.
„Странното в случая е, че фирмата, като възложител, има регламентирана, законна дейност и в същото време на стотина метра от законната си дейност прави незаконна такава. Явно доста се е бързало“, каза той.
Това е може би най-точното описание на модела - законното и незаконното съществуват почти едно до друго, а институциите трябва тепърва да установяват мащаба на извършеното. Ако една фирма може да развива законна дейност на едно място и паралелно да изгражда нерегламентиран сграден фонд на метри от нея, проблемът вече не е само в инвеститора. Проблемът е в контрола, който се е появил твърде късно.
Незаконното трябва да се събори
Арх. Велчев е категоричен, че незаконните сгради трябва да бъдат премахнати. Според него при нормален строителен процес контролът минава през много нива - проектанти, надзор, институции. В този случай обаче именно тази верига изглежда липсва или е заобиколена.
„Надзорни фирми също участват. Ето този момент го няма. Все едно да си направите някъде операция и някой друг да поеме отговорност какво се е случвало във вашето тяло“, коментира той.
Сравнението е рязко, но точно. Няма как някой впоследствие да поеме пълна отговорност за сгради, ако не е ясно как са проектирани, как са изпълнявани, кой ги е контролирал и дали са спазени изискванията за безопасност.
Събаряне най-рано след години
Най-тревожното е, че дори при категоричност за незаконност, реалното премахване на сградите може да се проточи. След десетилетия опит в сферата арх. Велчев прогнозира, че до събаряне в Баба Алино може да се стигне най-рано след 4-5 години.
Това означава, че незаконното строителство не просто е успяло да се появи. То може и да остане дълго време на терен, докато институции, експерти, юристи и съдилища решават какво да правят с вече готовите постройки.
Именно това е най-опасният сигнал от Баба Алино. Ако незаконното строителство бъде установявано едва след като се превърне в цял сграден фонд, ако липсата на ПУП не е спряла изграждането на инфраструктура, ако не е ясно кой е проектирал, кой е надзиравал и кой е мълчал, тогава случаят вече не е местен. Това е тест дали държавата може да спре нарушенията, преди да станат бетон, алеи, канали и 128 сгради.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
