В момента всички обществени съвети не работят, няма съвет за култура при министъра на културата
В Европа има учебници по народната култура, която се създава от обикновените хора
Изкуственият интелект ражда само илюзии, казва председателят на Съюза на народните читалища Николай Дойнов в специално интервю за СТАНДАРТ
Николай Дойнов е завършил първия випуск на Националната гимназия за древни езици и култура. Той е потомствен интелектуален. Започва да пише още като ученик и става изключително популярен с вестник „Средношколско знаме“ и списание „Родна реч“.
Като ученик участва в поетичен двубой с Любомир Левчев, председател на СБП, излъчен по Националната телевизия. Печели многобройни литературни награди като студент. Пише и хумор за Националното радио, вестник ”Стършел” и за други медии.
Той е първият български поет, преведен на иврит след 1990 г. Негов преводач е световноизвестният художник Албер Леви - Пепо. Специализира в УНСС и Института за Централна и Източна Европа, Тел Авив, Израел.
Завършва успешно обучението си в магистратура и докторантура в Софийския университет. Автор е на 14 книги, превеждан е на почти всички европейски езици, както и в Русия.
Носител на е националните литературни награди „Димчо Дебелянов”, ”Веселин Ханчев”, ”Слав Христов Караславов”, както и на наградата за документалистика на СБП.
Негови книги са издавани в Германия и Румъния, предстои излизането на том с разкази в Италия. Има над 2300 публикации.
Дойнов е първият ”заслужил читалищен деятел”. Ръководи 30 конгреса на Съюза на народните читалища. От 2011 г е председател на Съюза на народните читалища.
Създател е на съвременната конструкция на читалищния мениджмънт чрез издаваното от него едноименно списание. Въвежда системата за отличия на работещите в читалищата, развива издателската и проектна дейност на съюза, създава научни звена, фестивали, кръгли маси и конференции.
Носител е на орден „Свети Свети Кирил и Методий” първа степен, „Златен век – Печат на Симеон Велики”,”Златен век – звезда”,”Златен век – огърлие „ на Министерство на културата, почетен знак на президента на Р.България, почетен знак на вицепрезидента на Р.България, носител на наградата на КНСБ на името на проф. Кръстьо Петков, на „Златна звезда” на Международния фолклорен съюз IGF, на „Златна кобилица” на CIOFF, на СБП - за цялостно творчество.
Притежава ”Златно перо” на СБЖ, почетни знаци на Ректора на Софийския университет, на Стопанска академия” Д. А. Ценов”, на Столична Община, на АИКБ, на НГДЕК, на СБП, почетен член е на водещите български читалища.
Никога не е членувал в политически партии. През 2021 г е поканен за член на Инициативния комитет „Радев-Йотова” и това е единствената му политическа изява.
Професор в УниБИТ. Доктор хонорис кауза на Стопанска академия”Д.А.Ценов”. Председател е трети мандат на настоятелството на Стопанска академия „Д.А.Ценов” Свищов и зам. председател на настоятелството на ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий”.
Женен е за писателката Анита Тарасевич от 40 години. Имат две деца.
"Стандарт" разговаря с Николай Дойнов по повод 115 години от основаването на Съюза на народните читалища и 170 години читалищно дело в България.
- Николай, с тази впечатляваща биография, ще ставаш ли министър на културата?
- Да! Там съм! Начело съм на опашката на кандидатите. Първа жичка за водичка съм, така казвахме като деца. Пък и да видим: комай само аз останах от инициативния комитет "Радев-Йотова" и Маргото Петкова. Нея ще взема за заместник. За пръв път ще има министър поет и зам.министър поетеса. Нещо лошо? Ние с нея си имаме стар тертип да пишем стихове един на друг от 80–а година. Та, очаквай неочакваното, както казваше Кузма Прутков.
- Кой?
- Как кой? Зад този псевдоним се крият пет блестящи руски сатирика от 19 век... Автори на изречения, най-общо казано, афористици с блестяща мисъл и остър език. Май са забранени, но сатириците винаги са забранявани.
- Ти си най-награждаваният българин в сферата на културата. Какво още не се знае за теб?
- Винаги трябва да има нещо мистично, загадъчно, недоизказано. Иначе, няма да е интересно. Не се знае, че произхождам от обединението на два рода: Единият - краен градски пролетариат, а другият - хора, потомци на възрожденци – дарители. Лявото и дясното, в чистия му вид. Като млад, бях синдикалист – основах синдикат, разработих го, основах КНСБ. Моят подпис седи също под искането до съда за регистрация на КНСБ, но в един момент видях, че синдикалните вождове стават капиталисти и се оттеглих. Като моя заслуга също така скромно отчитам подписването по онова време на договори с Министерство на културата и спасяването на редица читалища от разграбване.
- Да се върнем на Министерство на културата. В срещата с президента Илияна Йотова ти каза, че е необходимо министър да стане технократ, икономист или хуманитарист. Продължаваш ли да мислиш така и какво би направил, ако станеш министър?
- Нали се разбрахме, че съм първа жичка за водичка.... Сега, сериозно - ще кажа следното: проблемите на културата в момента не са художествени – те са структурни и икономически. Днешното Министерство на културата е като асансьорна шахта, в която няма нито кабели, нито кабинка, нито други чаркове и който влезе там, ще полети към дъното. Уволниха над 80 души за една година и е забележително, че никой от гилдията (ако е останала такава) не каза „гък”.
- А ти?
- Аз ходих да питам защо са уволнили един експерт, с когото работех и ми бе отговорено следното: ”Защото ме гледаше в очите и ме лъжеше”. В този смисъл може да се каже, че съм последният активен борец.
- Не ми отговори на въпроса какво ще направиш като станеш министър?
- Това е тайна! И без това в пространството хората от опашката са си наели пиари, които да наложат на публиката (и на Румен Радев), че те са „по- по- най”, и всеки ден се бълват измислени рейтинги и прояви на уж обществен натиск в тяхна полза. Така подценяват един български офицер, летец, който знае и английски, и немски, генерал, който отлично свири на китара, държавник, който на нощното си шкафче винаги има българска книга. Ако тези измислени герои се качат в самолета и пред тях светне таблото, много ще си помислят дали ще играят тази собствена комедия дел арте или ще благодарят за вниманието и ще се изнижат.
- И все пак ?
- Стана дума онзи ден при президента Илияна Йотова, където заедно с теб бяхме на среща на Инициативния комитет за честване на 170 години читалищно дело в България. Преди три години подготвих свикването на Петия конгрес на българската култура. Не стана поради причини, за които не искам да говоря. Основната цел беше да се възстанови ОБЩЕСТВЕНОТО НАЧАЛО В УПРАВЛЕНИЕТО НА КУЛТУРАТА. Министърът не прави културата, нито министерството. Те могат само да администрират. Творците са онези, които създават културата – авторите, визионерите, стратезите. Но в момента всички обществени съвети не работят, няма съвет за култура при министъра на културата. Аз бях председател на този съвет години наред, без да има съвет. С една дума – нито един администратор не иска да му се моткат в краката някакви общественици и да надничат какви ги върши. Когато Мартин Иванов стана служебен министър на културата, той отвори вратите на министерството широко и покани буквално всички. Сега йок!
- Има ли лоши практики в днешно време ?
- Да си припомним грабежите на театрите в Разград и Смолян, които умилително наричаме ”лоши практики”. Мъртвите души на Гогол. Назначени в театрите, нищо незнаещи хора от улицата, буквално прибираха пари, които после се давали “somewhere out there” „някъде там” (по Мълдър и Скъли). Милиони, казват от следствието. Министерството на културата не може да си вземе парите засега. Най-добре е многоуважаемият господин Кандев да се заеме лично.
- А по-нататък?
- Тръгнали са делата в Пловдив, доколкото знам, по същество. Но при всички положения съдът ще вика като свидетел тогавашния министър. А това вече е щета за цялото министерство. Унижение от N-тa степен.
- При президента Илияна Йотова ти изнесе почти цяла лекция за народната култура. Какво имаше предвид като каза, че днешната българска култура върви в спиралата на елитната (високата) култура?
- Казах, че в Германия и цяла Европа има учебници по НАРОДНА КУЛТУРА, пишат се докторати, правят се конференции, докладват се научни съобщения. Какво означава това: означава Братя Грим, например, свирача от Хамелн, означава Шарл Перо, Джовани Бокачо, Мишел Монтен, като изследовател на народната култура, да не изброявам. В България за народната култура се грижат читалищата. Разликата между висока култура и народна култура е основно в това кой я създава, за кого е предназначена и как се предава. Високата култура се създава от професионални творци, изисква се образование и подготовка, за да се разбере напълно, свързана е с театри, академии, галерии.
Народната култура се създава от обикновените хора и се предава през поколенията, не се изисква специално образование, тя е част от ежедневието, свързана е с традиции, обичаи и бит като народни песни, хора, обичаи и т.н. Едва ли някой от „елитите” може да каже какво означава ”благолаж”, да ми изведе етимологията на думата, да даде пример, да обясни явлението...Предпочита се да се рекламират нечитаеми романи, ”стихотворения”, написани по трийсет на брой с едно чукване на клавиша, за по-лесно бял стих, без препинателни знаци, да се плямпа за модерност, тема, която отдавна не е модерна, да се уповават на образци с уродлива образност и сюжет...А и да се хвалят фекалии, облечени в станиол.
- В твое много сериозно интервю, посветено на изкуствения интелект, казваш, че творците са под заплаха?
- Така е. Наскоро един политик ми каза, че се готви Закон за изкуствения интелект. Това е тъпо. Естественият интелект да се упражнява върху изкуствения интелект...Само да не стане обратното... Няма достатъчно място тук да споделя разработките и изследванията си по темата. Само ще кажа, че всичко вече е истинско. Пространството, което заема ИИ, става все по-осезаемо и оттам хората все повече го търсят, дори и за самотни разговори за смисъла на живота. Иначе, ще си говорят сами пред огледалото. А така имат илюзия за приятелство и общност, нещо изключително опасно. Човешката същност се оставя в ръцете на машината, а самата машина вече започва да мисли с кого точно си има работа.
- Кой е основният проблем на българската култура?
- Аз имам забрана от заместника на Наско от Хасково да стъпвам в Министерство на културата, та едва ли трябва да споделям такива мисли. Но... липсата на подготвена публика е един от тези проблеми. Симфониите на Малер са неразбираеми в страната, Шьонберг звучи ужасно за две трети от българите, рокмузиката отстъпи място на нечленоразделно ломотене върху потпури от популярни песни от 90 те години. Писал съм музикална критика, даже Розалия Бикс ми викаше ”колега”, имам сериозна колекция от дискове и файлове, рецензирал съм албуми на ФСБ, "Щурците" и други БГ звезди. Считам Васил Найденов за изключително креативен ум и като стана министър, както се разбрахме с теб, ще го взема за съветник.
- На 7 май ще честваме 115 години от основаването на Съюза на народните читалища с тържествен концерт. Поканили сте елита на България, дали ще дойдат?
- Важно е да дойдат читалищата. Всичко друго е от лукавого. Световната слава минава и отминава, читалищата остават. Първата ми щатна работа бе като секретар на читалище през 1987 г. Минах всички степени от редник до генерал, така ме нарече Румен Радев - аз му се оплаках, че още съм редник, а той е генерал, пък е с няколко месеца по-малък. Затова и той ме произведе в ”генерал на читалищата”.
- Какво предстои да се случи в забележителната годишнина на читалищата и техния съюз?
- Предстои да отсеем зърното от плявата. Много апетити има към читалищата. Една партия си създаде нещо като нищо (по Уилям Сароян), но отлично финансирано, за да си осигури стъпка в читалищното пространство. Какво казваха испанците по време на гражданската война, помниш ли? „Но пасаран” - ясно и точно...
- Критиката те нарича „изключителен поет”, ”майстор на късия разказ” , има издадена книга от Университетското издателство на Софийския университет, посветена на твоя поетичен свят... Как съчетаваш всичко това с обществената дейност?
- По никакъв начин. Както се разбрахме, като стана министър тия дни, тогава ще му мисля. Написал съм през живота си над 360 фейлетона и приемам думите на Атанас Далчев, че „хуморът е веселата смърт на поета”. Казвам го, защото излезе посмъртно книга на баща ми, в която разказва спомени и за Далчев - особено когато е идвал вкъщи. Разказва и за книгите, които е търсил при букинистите в Париж по негова молба. Баща ми беше класически ерудит и близък приятел с най-големите умове на България през 60-те и 70-те години на миналия век. За съжаление, неговият архив изгоря при пожар, за който, подразбира се, виновни няма.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
