Местната данъчна тежест в България достигна нов исторически рекорд - 56,5 точки по скалата от 0 до 100. Само през 2026 г. общините са увеличили 128 данъчни ставки, а индексът е нараснал в 86 общини. Най-високи остават налозите в туристическите центрове и големите градове. Следващият голям риск за собствениците е актуализацията на данъчните оценки, които на места изостават между два и пет пъти от реалните цени на имотите.
Индексът на Института за пазарна икономика (ИПИ) следи четири основни налога - данъка върху недвижимите имоти, данъка при възмездно придобиване на имущество, автомобилния данък и патентния данък за търговия на дребно. Стойността показва доколко ставките във всяка община са се доближили до максималните граници, разрешени от закона.
128 увеличения само за година
Броят на повишените ставки през 2026 г. е вторият най-висок от 2014 г. насам, ако се изключи 2019 г. Тогава въвеждането на екокомпоненти в автомобилния данък доведе до автоматичен ръст в много общини.
Успоредно с увеличенията са отчетени и рекордните 66 намаления на данъчни ставки. Те обаче не са достатъчни, за да обърнат общата тенденция, и местната данъчна тежест продължава да пълзи нагоре.
При сравнението между отделните общини индексът се повишава в 86 и намалява в 44. Според ИПИ решенията на общинските съвети следват политически цикъл - увеличенията обикновено са повече в началото на мандата, а с приближаването на местните избори пониженията зачестяват.
Туристическите общини стигат тавана
Данъчната карта на България остава силно неравномерна. В Поморие, Царево и Павел баня индексът е близо до 80 точки от възможни 100, което означава, че ключовите местни данъци са на малко разстояние от максимално допустимите ставки.
На другия полюс са общини като Медковец и Калояново, където индексът е под 25 точки и налозите остават близо до законовия минимум.
Най-тежко традиционно е облагането в туристическите общини и големите областни центрове. Малките и рядко населени райони запазват по-ниски ставки, но разликата постепенно се стопява, защото почти всички общини увеличават местните данъци през годините.
Данъците растат, приходите се топят
Зад непрекъснатото увеличаване стои все по-тежък финансов проблем. Данъчната база на общините остава почти замразена, докато заплатите, цените, печалбите и разходите растат.
Мощността на автомобила, площта на търговския обект и данъчната оценка на жилището не се покачват автоматично заедно с икономиката. Така местната власт разполага основно с един инструмент - да увеличава ставките.
Резултатът е парадоксален. Преди десет години общините са покривали малко над 40 на сто от разходите си със собствени приходи. През 2024 г. този дял вече е едва около 25 на сто, въпреки трайното повишаване на местните данъци.
Имотите могат да се окажат следващият фронт
Една от обсъжданите реформи е актуализацията на данъчните оценки на недвижимите имоти. Последната цялостна промяна е направена през 2009 г., а оттогава жилищните цени в големите градове и курортите са се увеличили многократно.
Според ИПИ сегашните данъчни оценки изостават между два и пет пъти от пазарните стойности. По-подробни данни показват, че в София разликата средно достига между 3,5 и 4,5 пъти, а в най-търсените квартали - до пет-шест пъти. В Пловдив и Бургас разривът обичайно е около три-три и половина пъти, а в някои морски общини - до четири пъти.
Ако оценките бъдат вдигнати, данъчната основа за жилищата ще нарасне. Това обаче не означава автоматично, че сметката на всеки собственик ще скочи със същия процент, защото общинските съвети могат да намалят ставките.
Рискът остава, ако оценките бъдат актуализирани, а ставките се запазят без промяна. Тогава данъкът върху имота може да се увеличи осезаемо, особено в София, Пловдив, Варна, Бургас и туристическите райони.
ИПИ предлага не еднократен шок, а промяна на остарялото зониране и автоматична индексация, която да следва местния имотен пазар с малки и предвидими стъпки. Целта е да не се стига до внезапни трицифрени увеличения след десетилетия без промяна.
Два процента от доходите да остават по места
Другото предложение е една пета от подоходния данък - равна на 2 на сто от дохода - да постъпва директно в бюджета на общината, в която е заработен. Така местните власти ще получават приходи, които растат заедно със заплатите и икономиката, вместо да разчитат основно на постоянно вдигане на имотни, автомобилни и други местни налози.
Без подобна промяна общините ще продължат да бъдат притиснати между растящите разходи и остарялата данъчна база. А най-лесният изход отново ще остане същият - по-високи ставки и нова сметка за гражданите и бизнеса.
