Понякога има хора, които не просто преминават през времето, а оставят следа в него. Хора, чиито думи продължават да звучат дълго след като разговорът е приключил. Такъв беше Любен Дилов-син.
Днес България се сбогува с писател, журналист, сценарист, общественик и човек с рядко чувство за хумор – човек, който умееше да превръща иронията в изкуство, а наблюденията си върху живота – в истории, които остават.
През годините той беше част от някои от най-емблематичните телевизионни проекти в страната, сред които „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“ и „Шоуто на Слави“. Но отвъд професионалните успехи Любен Дилов-син остана преди всичко ярка личност – свободомислещ, артистичен и винаги различен.
Именно това беше Любен Дилов-син – човек, който винаги вървеше по своя път. Никога в центъра на удобното, но винаги в центъра на вниманието със своята мисъл, чувство за хумор и способност да провокира размисъл.
Днес остават книгите, сценариите, интервютата, хилядите изречени и написани думи. Остават спомените на хората, които са работили с него, и на всички, които са се усмихвали на острия му ум и нестандартния му поглед към света.
Някои хора си отиват тихо. Други остават чрез историите, които са разказали. Любен Дилов-син безспорно принадлежи към вторите.
Поклон пред паметта му.
