Ракетните удари между САЩ, Израел и Иран се водят с изключително висока интензивност и скорост, каквато рядко се наблюдава в съвременните конфликти. Това заяви пред БНР бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев. По думите му и двете страни очевидно са се подготвяли за продължителни бойни действия. Той подчерта, че въпреки провежданите по-рано преговори в Швейцария, Иран е бил готов за подобно развитие на ситуацията.
Няма пряка ракетна заплаха за България
Керемедчиев смята, че за България не съществува пряка опасност от ирански балистични ракети. По думите му страната ни не е легитимна цел, тъй като на българска територия няма американски бази или самолети, използвани за атаки срещу Иран.
Той подчерта, че прелитането на самолети на САЩ и НАТО над България не е нещо необичайно. Такива полети се извършват и над други държави членки на Алианса. Наличието на самолети-цистерни у нас най-вероятно е свързано с логистична подкрепа за прехвърляне на американски бойни самолети от САЩ или от базите им във Великобритания към бази в Йордания или Катар.
Косвен риск от терористични атаки
Въпреки липсата на пряка военна заплаха, Керемедчиев предупреди за възможни косвени рискове. Той смята, че част от ислямистките организации, подкрепяни от Иран, могат да се опитат да извършват нападения срещу американски, израелски или еврейски обекти.
По думите му подобни атаки вече са наблюдавани в редица държави, включително срещу американски посолства в Близкия изток. България трябва да бъде внимателна и по отношение на т.нар. „спящи клетки“, които могат да се активират.
Необходимост от координация със съседните държави
Керемедчиев изрази мнение, че вероятно е необходимо да бъде свикан Консултативният съвет за национална сигурност. Според него България трябва да засили координацията си със съседните държави.
Той посочи Гърция, Румъния и Турция като ключови партньори в региона. Гърция вече е започнала активно участие в защитата на Кипър, а Франция увеличава военното си присъствие в Средиземно море.
Несигурност в ЕС и НАТО
Според Керемедчиев засега няма напълно единна позиция нито в Европейския съюз, нито в НАТО по отношение на конфликта. Това обаче не означава, че България не може да работи за по-тясна регионална координация.
По думите му подобни консултации биха могли да доведат до обща стратегия за реакция при евентуално разширяване на конфликта.
Интензивни удари и изчерпване на иранските възможности
Според Керемедчиев Иран е отговорил бързо на атаките на САЩ и Израел, което показва, че реакцията е била предварително планирана. Той отбеляза, че страната разполага със значителен брой ракети със среден и по-голям обсег на действие.
В същото време обаче възможностите на Техеран постепенно намаляват. По думите му САЩ и Израел систематично унищожават пусковите установки и ракетните комплекси, от които се изстрелват тези ракети.
Разпръснати установки и трудни цели
Иран е предприел мерки, за да затрудни противника си, като е разпръснал ракетните и дроновите си установки. Това прави тяхното откриване и унищожаване значително по-трудно.
Керемедчиев смята, че конфликтът засега не показва признаци за разширяване към други държави като Турция. По думите му Анкара традиционно се въздържа да предоставя бази за американски удари срещу съседни страни и същевременно поддържа твърда позиция срещу Израел.
Кипър и държавите от Персийския залив като основни цели
Бившият заместник външен министър посочи, че Иран може да продължи да се опитва да достига цели в района на Кипър. Там вече са наблюдавани опити за изстрелване на ракети и дронове.
Той отбеляза, че неслучайно израелската армия нанася удари срещу Хизбула, която се намира сравнително близо до Кипър и може да участва в подобни атаки. Според него основните цели на Иран остават Израел и държавите от Персийския залив, където има силно американско военно присъствие.
Политически натиск върху Тръмп в САЩ
Керемедчиев коментира и вътрешнополитическата ситуация в Съединените щати. Той припомни, че Доналд Тръмп е бил избран със обещания за ограничаване на военните конфликти и със фокус върху икономиката на страната.
Според него обаче от началото на втория си мандат президентът води значително по-агресивна външна политика. Въпреки недоволството сред част от американското общество, решението на Сената да не ограничава военните му правомощия му дава възможност да продължи военните действия, макар това да не означава непременно дългосрочен конфликт.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
