Поредните наводнения по българското Черноморие отново извадиха на повърхността въпроса –
кой всъщност е виновен, когато морето нахлува в курортите, а реките заливат улиците?
Архитекти и учени са единодушни: не природата, а човекът е основният виновник. Безконтролното застрояване, унищожаването на дерета и институционалното прехвърляне на отговорност са превърнали крайбрежието в капан, в който всяка буря може да се превърне в бедствие.
Архитект Събин Попов и геоморфологът доц. д-р Ахинора Балтакова очертаха пред бТВ тревожна картина – изчезнали реки от кадастъра, объркани ведомства и недобросъвестни инвеститори, които печелят от хаоса.
Природата не е виновна, а безотговорността на хората
Камарата на архитектите в България излезе с категорична позиция, че наводненията по Черноморието са резултат от човешка намеса, а не от капризите на времето. „Такава е позицията ни не само за този случай, а за всички случаи в страната. Това е принципна позиция от много време. Ако има такова строителство, трябва да се докаже“, заяви архитект Събин Попов, председател на Регионалната камара на архитектите в Бургас.
По думите му причините за бедствията са много и комплексни, но всички водят към една и съща истина – липсва контрол. „Има много дерета в урбанизирани територии, които са застроявани не само по Черноморието, но и в други региони, включително и в София“, каза Попов.
Архитектът подчерта, че когато природни образувания попаднат в градската среда, те трябва да бъдат инженерно обезопасени. „Тези дерета, когато са в урбанизирани територии, трябва да бъдат така направени, че не само да не препятстват отичането на водите, но и да спомагат тяхното оттичане и отвеждане на подходящите места“, уточни той.
Изчезналите реки и отговорността на институциите
Архитект Попов призна, че институциите често си прехвърлят топката още на етап подробен устройствен план, когато се решава какво може да се строи. „РИОСВ, РЗИ и другите институции още на ниво устройствени планове участват в експертните съвети. Още тогава трябва да се решават тези въпроси“, подчерта той.
Според него проблемът е системен и дълбок – липсата на синхрон между ведомствата води до абсурдни резултати. „В много кадастри реките са дадени като ниви. Той се поддържа от геодезисти и трябва да попитате тях как реките стават ниви. Не знам дали е грешка или умишлено“, заяви Попов.
Архитектът припомни, че в страната има 127 обекта, които са рискови от гледна точка на наводнения, а сред тях не е „Елените“. „Отговорността на високо ниво е голяма“, каза той и допълни, че превенцията трябва да бъде водеща, а не реакцията след всяко бедствие.
Институциите си подават топката, природата не прощава
Като „прехвърляне на горещ картоф“ определи спора дали в „Елените“ има река или суходолие доц. д-р Ахинора Балтакова, геоморфолог от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. „Ако това е река, отговорността е на министъра на околната среда и водите. Ако е суходолие – тогава на министъра на земеделието. Тоест, екоминистърът според мен се опита да прехвърли топката към друго министерство, може би паникьосан от ситуацията, която се разви“, коментира тя.
„Според всички планове, които си направих труда да видя, това е река. Според кадастъра това е река в урбанизирана територия. Според мен има и объркване, и прехвърляне на отговорност“, допълни Балтакова.
Ученият е категоричен, че водите в България се управляват от твърде много институции, което създава идеална среда за хаос. „Това сполучливо се използва от недобросъвестни инвеститори. Съвсем отговорно твърдя, че в случая с „Елените“ имаме недобросъвестност. Имаме склоняване дори към престъпление. Винаги трябва да си зададем въпроса кой печели от всичко това“, заяви геоморфологът.
Разрушен баланс и уязвимо Черноморие
Доц. Балтакова смята, че хората все още не разбират силата на природата и нейната способност да си възвръща пространството. „Ние не можем почти нищо да направим срещу силата на природата. Всякакви инструменти, с които разполагаме, са мимолетни спрямо силата ѝ. Един ден тя ще ни връхлети – и това наблюдаваме в случая“, предупреди тя.
По думите ѝ, ако строителството се извършваше в съответствие с природните дадености, изобщо не би трябвало да има сгради в долини и дерета. „Цялото Черноморие е почти застроено. Пълно е с „апетитни хапки“, които подлежат на инвеститорски интерес. От 2017 г. насам тече масово застрояване на всички плажни ивици в България“, каза още геоморфологът.
Тя предупреди, че случилото се в „Елените“ може да се повтори навсякъде по крайбрежието – защото природата има памет, а бетонът няма съвест.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
