Човечеството се приближава към момент, в който машините няма просто да помагат на хората, а ще започнат да ги превъзхождат в самото мислене. Изкуственият интелект постепенно ще надхвърли човешките познавателни способности, а контролът върху алгоритмите може да се превърне в едно от най-големите предизвикателства пред цивилизацията.
Това мрачно предупреждение отправи Бил Гейтс по време на разговор в Кралското дружество в Лондон. Основателят на Microsoft определи появата на изкуствения интелект като своеобразно еволюционно събитие – промяна, която може да преобърне самото ни разбиране за това какво означава да бъдеш интелигентен.
„Хората създават нов тип интелигентност“, обяснява Гейтс. Според него тя няма биологичните ограничения на човешкия мозък и в крайна сметка ще може да надхвърли възможностите, които човешкото познание е достигнало без помощта на изкуствения интелект.
Самият Гейтс вече не може да се мери с машината
Особено показателно е признанието на човек, превърнал програмирането в своя професия и основа на една от най-могъщите технологични компании в света.
Гейтс разказва, че се е запалил по компютрите още на 13 години. Именно програмирането е било едно от уменията, които са го довели до създаването на Microsoft. Днес обаче той признава, че в края на миналата година е осъзнал нещо, което за него е било почти немислимо – собствените му умения в програмирането вече са практически остарели.
В продължение на десетилетия човек можеше да мечтае да бъде най-добрият програмист на планетата. Според Гейтс тази епоха вече е приключила. Изкуственият интелект не просто пише код, а може да анализира, да открива грешки, да предлага решения и да се усъвършенства с темпове, недостижими за човека.
Това според него е само началото.
От офисите до заводите
Най-сериозният трус няма да засегне само програмистите. Гейтс очаква ИИ да промени почти всяка професия, при която основният ресурс е човешкото мислене.
Право, медицина, обслужване на клиенти, софтуер, производство – всички тези области вече се променят. А следващата стъпка ще бъде още по-голяма: изкуственият интелект ще се съчетае с роботи, които могат да виждат, чуват, говорят, разсъждават и извършват физическа работа.
Така границата между „умствен“ и „физически“ труд постепенно ще започне да изчезва.
Счетоводителят, юристът и офис служителят могат да бъдат заменени от алгоритъм, но същото може да се случи и с работника, който днес сглобява, пренася или произвежда. Хуманоидните роботи вече се разработват именно с тази перспектива.
Гейтс предупреждава, че за разлика от предишните технологични революции тази промяна може да се случи изключително бързо. Компютърът, интернетът и мобилният телефон промениха света за години и десетилетия. ИИ има потенциала да направи същото в много по-кратък срок, защото не изисква хората да усвояват напълно нов начин на общуване – той вече говори техния език.
Най-страшният въпрос: кой ще контролира машините?
Именно тук според Гейтс се намира най-големият риск.
Колкото по-мощни стават системите, толкова по-важно ще бъде хората да разбират какво правят алгоритмите и защо го правят. А когато ИИ започне не само да изпълнява задачи, но и да проверява собствената си работа, да намира грешките си и да подобрява способностите си, контролът може да стане значително по-сложен.
Гейтс вече предупреждава, че системите понякога предприемат действия, които техните създатели не са предвидили. Ако тази способност се увеличава заедно с мощността на моделите, човечеството може да се окаже пред проблем, който няма аналог в досегашната история.
В разговорите си той посочва хоризонт от няколко години като период, в който въпросът за контрола и способността на алгоритмите да се самоусъвършенстват може да стане критичен. Тази прогноза не е научно установена дата, а оценка на самия Гейтс за скоростта на развитие на технологията.
Но посланието му е ясно: светът не трябва да чака машините да станат по-мощни, за да започне да мисли как да ги контролира.
Икономиката може да се изправи пред огромен шок
Другата голяма тревога е свързана с работата.
Гейтс вижда парадокс, който може да се превърне в едно от най-големите изпитания за съвременния капитализъм. За бизнеса е логично да използва технология, която работи по-бързо, по-евтино и без почивка. Но ако милиони хора бъдат заменени от алгоритми и роботи, държавите ще се изправят пред намаляващи доходи от труд точно когато ще са необходими повече средства за социална защита, образование и преквалификация.
Технологичният прогрес може да направи обществото по-богато, но едновременно с това да създаде огромна група хора, които вече нямат същата икономическа роля.
Затова Гейтс говори и за необходимостта обществото предварително да реши кои дейности трябва да останат човешки. Той посочва области като изкуството, спорта, готвенето и грижата за децата като възможни сфери, в които човешкото участие има стойност, която не се измерва само с производителността.
Идеята за "данък върху ИИ"
На този фон Гейтс предлага да се мисли и за нови механизми за финансиране на социалната система.
Една от обсъжданите от него идеи е своеобразно облагане на използването на изкуствения интелект, което да компенсира част от загубените приходи от човешкия труд и да осигурява средства за преквалификация и социална защита.
Това е част от по-големия въпрос, който технологичната революция поставя пред държавите: ако машините произвеждат все повече, но хората работят все по-малко, откъде ще идват ресурсите за обществото?
Гейтс смята, че този разговор трябва да започне преди масовото изместване на работни места, а не след него.
Другото лице на революцията
Въпреки мрачните предупреждения Бил Гейтс не вижда изкуствения интелект само като заплаха.
Напротив – той смята, че технологията може да се превърне в един от най-мощните инструменти за подобряване на човешкия живот. В собствената му визия за следващите две десетилетия ИИ може да помогне на лекари, учители и земеделци, включително в най-бедните части на света.
И тук се появява големият парадокс на Гейтс: същата технология, която може да отнеме милиони работни места, може да помогне на човечеството да реши проблеми, които са изглеждали нерешими.
Фондацията „Гейтс“ вече е поставила 2045 г. като хоризонт за своите големи цели в глобалното здравеопазване. Сред тях са ликвидирането на полиомиелита и маларията и превръщането на други тежки инфекциозни заболявания в контролируеми състояния.
Америка и Китай трябва да говорят
За Гейтс обаче няма да е достатъчно отделните държави сами да определят правилата. Изкуственият интелект не признава граници, а технологичната надпревара между големите сили може да ускори развитието му още повече.
Затова според него САЩ и Китай трябва да намерят начин да си сътрудничат по въпросите на безопасността и регулирането на ИИ. В противен случай икономическата и геополитическата конкуренция може да превърне надпреварата в алгоритмите в нова форма на технологическо въоръжаване.
Предупреждението на човека, който преди половин век започна да пише код като тийнейджър и след това помогна да бъде създаден съвременният дигитален свят, звучи особено силно.
Гейтс не казва, че машините непременно ще унищожат човечеството. Казва нещо по-сложно: че за първи път хората създават интелигентност, която може да надхвърли собствените им способности.
И големият въпрос вече не е дали това ще промени света.
А дали човечеството ще успее да промени правилата достатъчно бързо, преди технологията да започне да ги диктува сама.
