От София към тишината на Лобош, от Пловдив към двора в Скутаре – все повече хора търсят извън големия град пространство, спокойствие и различен ритъм. Това още не е демографски обрат, но вече има лица, семейства и истории, които дават надежда.
Дълги години посоката беше една - от селото към града. Младите тръгваха към София, Пловдив и големите икономически центрове в търсене на работа, образование и по-добър живот. Днес картината започва да се променя, макар и бавно. Все повече хора откриват, че домът не е непременно в големия град, а възможността да работиш от разстояние прави някогашната мечта за къща с двор по-достижима.
През 2025 г. 30 693 души са се преместили от градовете към селата, докато в обратната посока са тръгнали 25 461 души. Така вътрешната миграция е донесла положителен баланс от 5232 души в полза на селата. Това обаче не означава, че българското село вече е преодоляло демографската криза. В селските райони смъртните случаи продължават да надвишават ражданията. Затова всяка история за млади хора, избрали да останат или да се върнат, е важна – не като доказателство за масова промяна, а като знак, че друг живот е възможен.
Лобош – семейство с три деца избра живота извън София
В ковачевското село Лобош Моника Крякова живее със съпруга си Васил и трите им деца. Семейството е от София, но избира да се установи в селото и да изгради дом там. По данни на БТА, публикувани през февруари 2026 г., Крякови живеят в Лобош вече девета година.
Моника е ландшафтен архитект. Преди пет години създава собствено ателие по грънчарство и керамика, наречено „Арт Работилница Мо“. Интересът ѝ към занаята се появява след пътуване до Троян, където за първи път се докосва до грънчарското колело и работата с глина.
В края на 2025 г. тя започва инициатива за съхраняване на традиционните занаяти, чрез която възрастни хора предават уменията си на по-младите. Сред първите занимания е приготвянето на качамак с помощта на местните майсторки Снежка Деянова и Роза Карамитрова.
Съпругът ѝ Васил е IT специалист, който също се посвещава на земеделието. Семейството купува имот и построява къща в Лобош с желанието да произвежда собствена храна и да живее по-близо до природата. Зеленчуци отглеждат в землището на съседното село Дебели лаг.
Историята на Крякови е пример за трайно установяване на семейство с деца в малко населено място. Тя показва и че животът на село може да се съчетава с професионални умения, собствено начинание и инициативи за съхраняване на местните традиции.
Скутаре – къща с двор вместо жилище в Пловдив
Скутаре, в община Марица, привлича семейства, които искат да живеят извън големия град, без да се отдалечават от работните места и услугите му.
В интервю за „Марица“, публикувано на 14 март 2026 г., кметът Катя Тодорова разказва, че все повече млади семейства купуват имоти в селото, за да се преместят от Пловдив. Сред мотивите им са по-спокойната среда, дворът, в който децата могат да играят, и по-достъпната цена на селския имот в сравнение с жилището в града.
По думите на кмета пандемията е засилила интереса към подобен начин на живот. В селото се строят нови къщи, а подходящите имоти намират купувачи бързо.
Част от семействата запазват адресната си регистрация в Пловдив, за да имат достъп до възможностите за прием в градските детски градини и училища.
Затова Скутаре е пример за отчетен от местната власт интерес към живота в къща близо до областния център, но наличната информация не позволява да се определи колко от купувачите са се преместили там за постоянно.
Варвара – дистанционната работа променя представата за селския живот
Във Варвара, в община Септември, Латинка Перничева намира начин да съчетае професионалния си живот с повече време на мястото, където е израснала. Дистанционната работа ѝ позволява да прекарва все повече време в селото, без да се отказва от професионалните си ангажименти.
В интервю за Vesti.bg от 7 октомври 2026 г. тя разказва, че промяната започва постепенно. Семейството разполага с наследствен имот със стара къща, а по време на пандемията прекарва месеци във Варвара. По-късно изгражда къща, която от юли 2026 г. приема гости.
Част от посетителите идват за почивка, а други използват престоя си и за работа от разстояние. По данни, цитирани от медията, до момента на интервюто мястото е посрещнало около 120 гости, предимно българи, но и посетители от Италия и Великобритания.
Перничева обаче не определя случващото се като масово преселване от градовете към селата. Според нея много от хората идват за няколко дни или седмица, за да съчетаят работа, почивка и време със семейството. Тя посочва и ограниченията пред постоянното установяване на село – по-малко възможности за образование, по-ограничен достъп до медицински услуги и по-малко занимания за децата и младежите.
Историята на Варвара показва как дистанционната работа позволява на хората да прекарват повече време извън града. Тя обаче не е доказателство за масова деурбанизация, нито за вълна от семейства, които са се преместили постоянно в селото.
Ослен Криводол – нови жители създават общност
В мездренското село Ослен Криводол Невена Йовчева и Кирил Начев се установяват и привличат още няколко млади семейства. За това разказва БТА в публикация от 4 септември 2026 г., посветена на петото издание на „Ослен фест“.
По информация на агенцията инициативите в селото включват дейности за деца и младежи, летни програми и доброволчески усилия за подобряване на средата. Фестивалът е насочен към семейството и събира хора около местния живот и общите каузи.
Тук историята не се изчерпва с това, че няколко семейства са избрали да живеят в малко населено място. Новите жители участват в инициативи, които създават възможности за общуване и съвместни дейности.
Наличната публикация потвърждава, че около първите заселили се са привлечени и други семейства. Тя обаче не предоставя официални данни за общия брой на новите жители или за промяната в населението на селото. Затова Ослен Криводол е конкретен пример за заселване и общностни инициативи, а не доказателство за мащабно демографско възстановяване.
Сталийска махала – млади семейства продължават да се издържат със земеделие
В Сталийска махала, най-голямото населено място в община Лом, все още има млади семейства, част от които се препитават със земеделие и животновъдство.
Това се посочва в репортаж на БНР – Радио Видин от 29 август 2025 г. Материалът описва сплотена местна общност, в която земеделието и животновъдството остават поминък за част от жителите. В същото време се отбелязва, че през последните години населението е намаляло.
В селото работи читалището „Кирил Петров 1922“, към което има библиотека, фолклорна певческа група и танцов състав. Местните жители посочват и проблеми от ежедневието, сред които недостатъчното водно налягане през лятото, липсата на аптека, работеща със Здравната каса, и лошото състояние на тротоарите.
Тази история е различна от случаите на селата около големите градове. Тук не става дума за хора, които могат лесно да пътуват до областен център или да работят дистанционно, а за жители, чийто поминък е свързан със земята и животновъдството.
Присъствието на млади семейства показва, че селото продължава да има активни жители, но не отменя факта, че населението му намалява. Случаят напомня, че за задържането на хората са важни не само работата и домът, но и достъпът до основни услуги и поддържането на инфраструктурата.
