Днес България се прощава с една от емблематичните фигури на демократичните промени и на българския Преход. В 12 часа в катедралния храм „Св. Неделя“ в София близки, приятели, съмишленици, синдикалисти и представители на обществения живот ще сведат глава пред д-р Константин Тренчев – основателя и почетен президент на Конфедерацията на труда „Подкрепа“, един от учредителите на СДС и човек, чието име остана неразривно свързано с борбата за свобода и достойнство.
Той си отиде на 71 години след кратко боледуване. Но историята му не се побира в краткото съобщение за смъртта. Тя започва в годините, когато да се противопоставиш на властта означаваше да рискуваш работата, свободата и дори живота си. И продължава през десетилетията на прехода, когато България трябваше да открие не само нов политически път, но и ново отношение към труда, правата и гражданската съпротива.
Лекар по професия, дисидент по убеждение и синдикален лидер по призвание, Тренчев избра да не остане встрани от времето си. Той създаде организация, която постави под въпрос монопола на комунистическата държава, а след 10 ноември стана част от политическото изграждане на нова България.
От лекарския кабинет към съпротивата срещу режима
Константин Тренчев е роден на 8 февруари 1955 г. в Стара Загора. Завършва медицина във Висшия медицински институт в София през 1982 г. Работи в здравната система, занимава се с преподавателска дейност и патоанатомия. Но в края на 80-те години професионалният му път постепенно отстъпва пред едно по-голямо предизвикателство – да се противопостави на система, в която държавата контролира не само политиката, но и правото на хората да се сдружават и да защитават интересите си.
Още през 1988 г. Тренчев се включва в Независимото дружество за защита правата на човека – една от първите дисидентски организации в България. Това е време на засилен натиск срещу всеки, който дръзва да изрази публично несъгласие с комунистическата власт. Подслушвания, обиски, арести и принудително извеждане от страната са част от репресивния арсенал на режима.
Тренчев не се отказва. Заедно с поета Петър Манолов стига до идеята за създаване на независима организация, която да защитава трудовите и социалните права. Изборът на синдикална форма не е случаен. В условията на еднопартийна власт свободният политически живот е практически невъзможен, но независимият профсъюз може да се превърне в пространство за гражданска съпротива.
8 февруари 1989 г. – раждането на „Подкрепа“
На рождения си ден – 8 февруари 1989 г., Константин Тренчев събира съмишленици и поставя началото на Независимия синдикат „Подкрепа“. Сред учредителите са интелектуалци, общественици и хора, готови да поемат риска да се противопоставят на държавния монопол върху обществените организации.
Първоначално организацията е замислена като сдружение за защита на основните трудови и социални права на интелектуалците. Много скоро обаче амбицията й става по-голяма – да обедини хората на труда независимо от професията им и да им даде глас, който не зависи от властта.
Създаването на „Подкрепа“ е исторически акт. До този момент профсъюзите в България са част от официалната система и не могат да бъдат независим коректив на управляващите. Новата организация заявява, че работещите имат право сами да избират своите представители и сами да защитават интересите си.
Реакцията на властта е незабавна. Домът на Тренчев в Стара Загора е обискиран, събрания на синдиката са осуетявани от милицията, активисти са арестувани или принуждавани да напуснат страната. Съдът отказва да регистрира организацията. Но тя продължава да съществува, да се разраства и да търси подкрепа извън България.
Арестът, гладната стачка и защитата на българските турци
Един от най-драматичните моменти в биографията на Тренчев настъпва през май 1989 г. В разгара на т.нар. възродителен процес и принудителната смяна на имената на българските турци той и други активисти отправят апел към правителството за защита на техните човешки права.
На 25 май Тренчев е арестуван заедно с Николай Колев – Босия и Антон Запрянов. Задържането му не е просто наказание за синдикална дейност. То е удар срещу човек, който публично поставя под съмнение правото на държавата да отнема идентичността и достойнството на гражданите си.
В затвора Тренчев и Колев – Босия обявяват протестна гладна стачка. Здравословното състояние на лекаря се влошава сериозно, след като малко преди това е получил инфаркт. Налага се да бъде приет в болницата на затвора.
Освободен е на 4 септември 1989 г. след месеци на задържане и силен обществен и международен натиск. До обвинение срещу него не се стига. Но посланието вече е изпратено – властта може да арестува хората, но не успява да заглуши идеята за независима организация.
„Подкрепа“ междувременно организира кампании за освобождаването на задържаните, подписки и протестни акции. Подготвя се и първата синдикална програма на свободен профсъюз от десетилетия. Така организацията постепенно се превръща от малък кръг дисиденти в реална обществена сила.
От „Екогласност“ до Кръглата маса – Тренчев влиза в голямата политика
През есента на 1989 г. „Подкрепа“ вече е част от надигащата се вълна на гражданско недоволство. На 3 ноември нейни членове участват в демонстрацията на „Екогласност“ в София – събитие, което се превръща в един от символите на зараждащото се публично неподчинение срещу режима.
През декември синдикатът организира масови шествия и демонстрации. Те допринасят за натиска, довел до свикването на Националната кръгла маса – преговорите между управляващите и опозицията, които поставят началото на институционалния демонтаж на комунистическата система.
Тренчев участва в този процес като представител на „Подкрепа“. На 7 декември 1989 г. става и един от учредителите на Съюза на демократичните сили. Така човекът, който е започнал борбата си за независим синдикат, се оказва сред участниците в изграждането на политическата алтернатива на стария режим.
Той обаче не е просто политическа фигура. Основната му сила остава способността да мобилизира хората около конкретни социални и трудови каузи. В годините на прехода това се оказва особено важно – защото политическата свобода не решава автоматично проблемите на работещите, безработните и хората, чиито доходи се стопяват от кризите.
Двете големи национални стачки – срещу Луканов и Виденов
Ако началото на „Подкрепа“ е символът на съпротивата срещу комунистическия режим, то големите национални стачки през 90-те години са сред най-запомнящите се прояви на синдикалната сила, изградена под ръководството на Тренчев.
През 1990 г. синдикатът повежда национална стачка срещу правителството на Андрей Луканов. Страната е в тежка икономическа криза, недоволството расте, а социалното напрежение се превръща в постоянен спътник на политическата промяна. Исканията са свързани с тежкото положение на хората и необходимостта от реална защита на техния труд и доходи.
Втората голяма национална стачка е през 1997 г. – срещу правителството на Жан Виденов. Тогава България преживява една от най-тежките икономически катастрофи в новата си история. Банките фалират като домино, хиперинфлацията изяжда спестяванията, заплатите изостават драматично от цените, хиляди хора излизат на улицата.
„Подкрепа“ е сред силите, които организират и подкрепят протестите и стачните действия. Те се превръщат в част от общественото напрежение, довело до оставката на правителството и предсрочните избори.
Тези събития остават сред най-значимите моменти в историята на синдиката. Те показват, че след падането на тоталитарната власт независимите профсъюзи могат да бъдат не само защитници на отделни работници, но и фактор, способен да влияе върху посоката на националната политика.
Човекът, който превърна „Подкрепа“ в национална сила
В продължение на 26 години Тренчев е начело на „Подкрепа“. През това време организацията изгражда регионални структури, отраслови федерации и национални синдикати. Участва в националния социален диалог, в преговорите с правителства и работодатели, в решаването на трудови конфликти и в защитата на социалните права.
Това е период, в който България преминава през болезнени икономически преобразувания – приватизация, закриване на предприятия, преструктуриране на цели отрасли, съкращения и масова безработица. Синдикатите трябва да намерят новото си място в общество, което се учи да живее с пазарна икономика.
Тренчев често е сред най-шумните и остри гласове в тези спорове. Не се страхува от конфронтация с управляващите, независимо от политическия им цвят. За него синдикалната функция не е да бъде удобен партньор на властта, а да защитава хората, които нямат друг механизъм да отстояват интересите си.
Тъкмо тази непримиримост му носи и много привърженици, и немалко критици. Той е от лидерите, които рядко остават незабелязани – с категоричните си позиции, острия език и готовността да влиза в открит спор. Но дори противниците му трудно могат да оспорят мястото му в изграждането на независимото синдикално движение.
Българският синдикален лидер, признат в Европа
Тренчев успява да изведе „Подкрепа“ и извън националните граници. Организацията установява контакти с влиятелни профсъюзи в Европа и САЩ, сред които полската „Солидарност“, френски и германски синдикални структури и американската AFL-CIO.
През 1991 г. „Подкрепа“ става първата българска синдикална организация, приета в Международната конфедерация на свободните профсъюзи. Самият Тренчев е избран за неин вицепрезидент в периода 1992–1996 г.
През 2003 г. постига още едно историческо признание – избран е за вицепрезидент на Европейската конфедерация на профсъюзите. Така става първият българин, заел този пост. Това е признание не само за личния му авторитет, но и за мястото, което българското независимо синдикално движение успява да извоюва в европейското семейство.
Оттеглянето – след четвърт век начело
През февруари 2015 г., на Деветия редовен конгрес на КТ „Подкрепа“, Тренчев се оттегля от ръководството. За негов наследник е избран Димитър Манолов, а самият той получава званието почетен президент.
Това е краят на една дълга епоха за синдиката, но не и на връзката му с неговия основател. Тренчев остава фигура, към която организацията продължава да се обръща заради натрупания опит и историческата памет за първите години на независимото синдикално движение.
През 2024 г., когато „Подкрепа“ отбелязва 35 години от създаването си, той отново припомня значението на принципите, върху които е изградена организацията. В една от редките си медийни изяви казва, че именно те са причината синдикатът да оцелее през годините.
Какво оставя след себе си?
Константин Тренчев не беше безспорна фигура. Политическите оценки за него и за годините на прехода могат да бъдат различни. Но има личности, чието историческо значение не се измерва единствено с това колко хора са ги харесвали или колко често са печелили политически битки.
Тренчев оставя след себе си нещо конкретно – организация, създадена в условията на диктатура, когато свободното сдружаване е било опасно, а правото на протест е можело да те изпрати в ареста. Той помогна на българите да разберат, че работещият човек не е длъжен да бъде безгласен, че трудовите права не са подарък от държавата и че свободата има смисъл само когато можеш да я упражняваш.
Той беше от поколението, което не дочака промяната, за да започне да действа. Започна я преди 10 ноември – с малка група съмишленици, с риск за себе си и с вярата, че България може да бъде различна.
Днес, когато камбаните на „Св. Неделя“ ще бият за последно сбогом, страната изпраща не просто един синдикален лидер. Изпраща човек, който остави следа в битката за демокрация и в историята на труда у нас. А „Подкрепа“ остава живият спомен за неговия най-голям обществен акт.
