Белово вече има своя повод за гордост – 156-ият тото милионер на България е от града! Късметлия от пазарджишкото градче спечели внушителните 1 668 633 евро от играта „Тото 2 – 6/49“. Голямата печалба падна в емоционалния тираж № 88 на Българския спортен тотализатор и превърна обикновен фиш за 3,60 евро в билет към съвсем нов живот.
Новината със сигурност ще бъде сред най-коментираните в Белово. Защото в град, в който хората се познават, подобна печалба не е просто щастие за един човек – тя се превръща в обща тема, в повод за усмивки, догадки и неизбежния въпрос: кой е късметлията?
Шест числа промениха съдбата
Печелившата комбинация е 7, 19, 27, 28, 29 и 47. Залогът е направен с четири стандартни комбинации от по шест числа – по една във всяка от четирите игрални зони на фиша. Цената му е едва 3,60 евро.
Така за пореден път големият джакпот отива при участник, заложил на обикновената игра, без сложни системи и скъпи фишове. Шестте числа се оказват точната комбинация, която носи на своя притежател сума, способна да промени не само личния му живот, но и бъдещето на цялото семейство.
Това е вторият спечелен джакпот в рамките на ноември и шестият от началото на 2026 година. С новата печалба Белово се нарежда сред българските градове, от които е тръгвала новината за поредния голям тото късметлия.
В следващия тираж джакпотът в „Тото 2 – 6/49“ ще започне от 1,5 млн. евро, а прогнозната му стойност се очаква да надхвърли 1,58 млн. евро.
Град между три планини и две реки
Докато цяла България се пита кой е новият милионер, мнозина вероятно ще потърсят на картата и самото Белово. Градът се намира в западната част на Пазарджишка област, на около 28 километра от областния център Пазарджик. Разположен е на изключително любопитно място – между Рила, Родопите и Средна гора, там, където планинският релеф постепенно отстъпва пред широтата на Горнотракийската низина.
През самия град преминават две реки. Марица го пресича по дължина, а Яденица минава през центъра и разделя Рила от Родопите. Затова Белово има особен природен облик – планински склонове, гори и речни долини се срещат в един сравнително малък район.
Тази географска картина е и една от причините околността да привлича хора, които търсят спокойствие, чист въздух и близост до природата. В района има възможности за разходки и планински маршрути, а в по-широкия край се намират и язовирите „Белмекен“ и „Чаира“.
Железницата дала живот на града
Белово има сравнително млада история като днешно градско селище, но районът около него пази следи от хилядолетно минало. Първите данни за човешко присъствие са от неолита, а сред най-старите известни обитатели на беловския край са траките от племето беси.
На връх „Свети Спас“, край село Голямо Белово, се намират останките от раннохристиянска базилика от VI век. В късната античност и през Средновековието там се развива град Левке – значим за района център, разположен на площ от около 80 декара. Историята на тези места е свързана и с крепостта „Раковица“, оказала съпротива при османското завоевание през 1378 година.
Но съдбата на днешния град е белязана най-силно от железницата. Белово възниква през 1869 година като селище, свързано със строителството на железопътната линия Цариград – Белово. Първоначално тук се заселват работници на компанията на барон Хирш, която изгражда железния път и добива дървен материал от околните гори.
През 1873 година линията е открита за експлоатация. Покрай гарата постепенно се появяват складове, ханове и нови къщи. Железопътната връзка дава тласък на икономиката и превръща Белово и околността в един от големите центрове на дърводобива и дървопреработването на Балканите.
До 1966 година градът носи името Гара Белово. През 1969 година получава статут на град.
Тодор Каблешков също е част от историята му
Белово има и специално място в националната история. Между 1873 и 1875 година на местната гара като телеграфист и началник работи Тодор Каблешков – един от най-ярките участници в Априлското въстание и автор на прочутото „Кърваво писмо“.
Престоят му в района не е случаен епизод. Каблешков участва активно в обществения живот на местните българи и през 1874 година основава читалище „Искра“ в Голямо Белово. В навечерието на Освобождението беловският край вече има силни възрожденски традиции и хора, готови да се включат в националноосвободителното движение.
По време на Априлското въстание повече от 20 души от Белово се присъединяват към четата на Георги Бенковски. Сред тях са Мартин Тачков, известен като Мацко, и Мария Сутич – единствената жена в четата.
Така градът, който днес празнува своя нов милионер, има зад гърба си история, в която се преплитат древни селища, железопътни строители, революционери и предприемчиви хора.
Малък град с голям повод за радост
Днес Белово е административен център на община в западната част на Пазарджишка област. Общината обхваща освен града и селата Аканджиево, Габровица, Голямо Белово, Дъбравите, Мененкьово, Момина клисура и Сестримо.
Но на 8 ноември вниманието е насочено към един-единствен човек – участника, чиито шест числа се оказаха печеливши. Името му засега остава неизвестно. Не е ясно и какви ще бъдат първите му решения след неочаквания финансов обрат.
От Българския спортен тотализатор пожелаха на новия милионер здраве, радост и мъдрост при вземането на решения с новото финансово състояние. Държавното предприятие напомня и за обществената си мисия да подкрепя българския спорт и култура, като призовава участниците да играят отговорно.
А в Белово вероятно дълго ще се помни този тираж. Защото понякога са нужни само шест числа и фиш за 3,60 евро, за да се превърне една обикновена неделя в исторически ден за цял град.
