Бабинден! Вековни традиции и забрани, не пипайте конец

На 21 януари България отбелязва един от най-обичаните и жизнеутвърждаващи народни празници – Бабинден. Ден, в който почитаме жените, „хванали“ първия вик на новороденото, и отдаване благодарност на онези, които са посрещали живота с ръце, опит и благословия.

От 1951 г. датата е и официален Ден на родилната помощ, на акушерките и гинеколозите – съвременните наследници на древните „баби“.

Празник от праславянските времена, оцелял през вековете

Бабинден е езически по произход, идва от дълбините на праславянската култура и е свързан с култа към плодородието, продължението на рода и женската сила. През Възраждането празникът е бил изключително почитан – ден на смях, обредност, символика и женска солидарност.

Днес част от ритуалите са се изгубили, но духът остава – весел, шумен, благословен.

Утрото на Бабинден: вода, босилек и първата почит

Още преди изгрев майките с малки деца тръгват към чешмата. В менчето с прясна вода пускат босилек или здравец – символи на здраве и чистота. Вземат сапун и нова кърпа и отиват при бабата акушерка, за да ѝ „полеят“.

Обредното поливане се прави под плодно дърво, на дръвника или на стълбите – все места, свързани с плодородието.

Жената подава сапуна, полива ръцете на бабата и ѝ подарява пешкира. А бабата, според традицията, избърсва мокрите си ръце в полите на невестите, за да са плодовити и да раждат леко.

После закичва всяка жена с китка здравец, вързана с червено-бяла нишка – първична „мартеница“ за здраве и живот.

Дарове, благословии и магията на „бабината вода“

След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно – символи на уважение и благодарност.

Бабата от своя страна връзва на дясната ръчичка на всяко дете червено и бяло конче със сребърна монета, а после измива лицето му с вода, минала през нейните ръце. Вярва се, че на Бабинден тази вода има пречистваща сила.

В някои райони майките водят децата си при бабата до навършване на три години, за да ги благослови.

Още след раждането бабата носи в черквата стомна с вода и босилек, за да бъде осветена. Тази „молитвена вода“ се пази и използва до 40-ия ден – периодът на пречистване за майката и бебето.

Празничната трапеза – пиршество на женската сила

На обяд булките и невестите се събират в дома на бабата. Всяка носи погача, баница, варена или печена кокошка, бъклица с ракия или вино.

Целуват ръка на бабата и ѝ поднасят храната. Дъщерите и снахите ѝ подреждат богата трапеза, около която започва весело, шумно и понякога доста пиперливо пиршество – с песни, танци и закачки, в които се преплитат хумор и древни символи на плодородието.

Бабата често слага около врата си наниз от червени чушки и с керемида „кади“ под полите на жените – за повече деца и берекет.

„Влечугането“ – кулминацията на празника

След обяда идват и мъжете. Те изнасят бабата навън, качват я на двуколка, шейна или в голям плетен кош. Преоблечени като „волове“ с маски и рога, те теглят шествието през селото.

Ако срещнат мъж, невестите му свалят калпака и искат откуп – весела игра, която подчертава женската власт в този ден.

Шумната дружина отвежда бабата до реката или чешмата и там я изкъпва – ритуал, известен като „влечугане“.

Вечерта всички се хващат на хоро на мегдана, а празникът завършва пред дома на бабата, където ѝ се целува ръка и се поднасят дарове.

Забраните

На този ден жените не работят тежка домашна работа – не се пере, не се шие, не се плете и не се тъче, за да не се „затваря“ късметът и лекото раждане. Нищо не се дава на заем, защото се вярва, че с предмета може да „излезе“ и благоденствието на дома. Мъжете нямат право да присъстват на сутрешните ритуали, които са изцяло женска територия.

Майките не излизат без китка здравец или босилек – защита срещу лоши очи. А бабата акушерка не бива да отказва поливане или благословия, защото думите и ръцете ѝ в този ден имат особена сила. Забраните не ограничават, а пазят – те са древен код за хармония, живот и общност.