Еньовден е християнски празник, отбелязван на 24 юни в чест на раждането на свети Йоан Кръстител. Той е и един от важните празници в българския народен календар, като има различни местни наименования -Яневден (Софийско), Иванден (Струга), Ивъндън (Охрид), Иван Бильобер или Иван Брулню (Великотърновско).
Първоначално празникът е съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова много от поверията и обичаите са свързани с представите за „пътя на небесното светило“ (т.е. видимите изменения на разположението на образа на Слънцето на хоризонта) и култа към него (според езическите представи за божествата, с които се отъждествява). Основно място в обичаите заема фигурата на Свети Еньо.
На тази дата се празнува в България, във връзка с поставянето на нея,
от източноправославната християнска църква, на празника Рождение на св. Йоан Кръстител (отбелязващ раждането на Йоан Кръстител – честван на нея и в много други страни), слят със стария, в процеса на адаптация към предхристиянските традиции. Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции. Има много точни съответствия в обичаите на всички славянски народи.
Мамене, заровено имане, кожух за сняг
Според народните вярвания нощта срещу Еньовден е изключително подходяща за т. нар. „грабене“ (крадене) и „мамене“ (примамване) на плодородието от нивите и добитъка (пренасочването му от чужди – към свои). Този ритуал се прави и на Гергьовден.
Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един обичай – забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи (да жъне).
Традиционно Еньовден е смятан за предвестник на зимата. Казва се: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“.
Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Освен това съществува и поверие, че здравословното състояние на човека през годината може да се познае по сянката му (въз основа на дължината и разположението й) точно по изгрев – човекът трябва да се обърне с лице към Слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Ако се отразява цяла, човекът ще бъде здрав през годината, ако се очертае наполовина – ще боледува. Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве.
Мълчана вода и търкаляне в росата
Според поверията от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Митологичните представи за Слънцето сутринта на Еньовден са, че преди да поеме дългия си земен път (в тях то е живо свръхестествено същество, което обикаля около Земята или преминава над нея и под нея и така се случават денят и нощта), спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано, за да се прости със света, който няма да види до догодина (защото всъщност не е точно едно, а Слънцата се сменят, в течение на годишните времена). А в нощта срещу празника водата става лековита. После се отърсва, и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова традиционно се препоръчва, преди изгрев, измиване в течаща вода или да се отъркалване в росата за здраве. За лечение и гадаене, при залез слънце (на самия Еньовден) се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених („Ладуване“). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
Баячки берат треви
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на Слънцето. Жените – баячки, магьосници, природолечителки, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да бъдат „77 и половина“ – за всички болести и за, болестта без име. Отначало се складират и изсушават, а на Свети Врач се разпределят, според предназначението им. Еньовден е наричан и денят на Божиите природни тайнства и е най-вече празник на билките.
Буля за плодородие и напяване на китки
Еньова буля е регионален обичай, характерен за Югоизточна България. Всички моми се събират в къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце, в старинна булченска носия: с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребриста пара и венец от еньовче. Една мома вдига Еньовата буля (маскираното дете, което замества за случая митологичния персонаж Еньова буля) върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селището, обхождайки доколкото е възможно нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от Св. Еньо здраве и плодородие.
Наред с Нова година, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичаят напяване на китки (букети цветя) или на пръстени по същия начин, както и при ладуването по Васильовден.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
