Още щом прекрачила прага на апартамента, който искала да наеме в Токио, младата Рюа разбрала, че няма да живее сама. Вътре стоял мъж, който я гледал сърдито. Само че брокерът, който ѝ показвал жилището, изобщо не го забелязвал.
„Когато дойдох на оглед, там стоеше един мъж и ме гледаше гневно. Тъй като агентът по недвижими имоти не можеше да го види, разбрах, че трябва да е призрак“, разказва тя пред BBC.
Повечето хора вероятно биха си тръгнали веднага и никога повече не биха се върнали. Но Рюа решила точно обратното-наела апартамента.
„По природа обичам да правя нещата напук, затова реших, че искам да се сприятеля с този сърдит мъжки призрак“, обяснява младата жена, която работи като айдору- популярна в Япония млада изпълнителка и развлекателна артистка. Тя предпочита да не разкрива фамилията си.
Четири години по-късно Рюа продължава да живее на същото място. Твърди, че всеки ден става свидетел на необясними явления -чува непрестанни стъпки, а понякога и гласа на своя невидим съквартирант.
И въпреки всичко няма намерение да се изнася.
Защо японците се страхуват от духовете на мъртвите
В японската култура съществува понятието юрей (yūrei) -неспокоен дух, който по различни причини не може да напусне света на живите.
Според традиционните вярвания такива духове могат да бъдат хора, загинали при насилствени или трагични обстоятелства-жертви на убийства, самоубийства или хора, починали в пълна самота.
Смята се, че ако човек е умрял в дома си при подобни обстоятелства, духът му може да остане там.
Тези вярвания оказват съвсем реално влияние върху пазара на недвижими имоти.
В Япония дори има специална категория жилища, известни като джико буккен (jiko bukken)-имоти с трагично или стигматизиращо минало.
Именно те могат да се окажат истинска находка за хората, които не вярват в призраци или просто не се страхуват от тях.
Самоубийство в апартамента сваля наема с близо 30%
Рюа знаела предварително, че в апартамента ѝ мъж е сложил край на живота си.
Тази трагедия обаче ѝ позволила да наеме жилището на значително по-ниска цена.
Малкият апартамент е с площ едва 25 квадратни метра и се намира в Сетагая -един от привлекателните жилищни райони на Токио.
Обичайният му месечен наем би бил около 62 000 йени, но Рюа плаща само 45 000 йени, или приблизително 285 долара.
Така тя спестява почти 30% от цената всеки месец.
За мнозина подобна отстъпка би била достатъчно убедителна причина да пренебрегнат страховитата история на жилището.
Но японските брокери обясняват, че повечето местни жители все още са много предпазливи.
„Дори апартамент до гробище трудно се отдава под наем, особено ако от кухнята се виждат надгробните плочи“, разказва брокерът Ерик Оскамп.
Според него най-сериозният проблем е, когато в жилището е извършено самоубийство. Дори ако човек е скочил от покрива на сградата, това може да накара наемателите да се изнесат.
Убийства, тежки престъпления и смъртта на самотни хора също могат да понижат цената.
Законът задължава брокерите да разкриват трагедиите
От 2021 г. в Япония действат правителствени указания, според които брокерите трябва да съобщават на бъдещите обитатели за определени случаи на смърт в имота.
Сред тях са самоубийства, убийства, смърт при пожар и случаи, при които тялото на починалия е останало неоткрито продължително време.
При жилищата под наем тази информация трябва да бъде разкривана в продължение на три години след събитието. При продажба задължението няма подобен срок. В други държави правилата са различни.
Във Великобритания няма общо законово изискване продавачът да съобщава, че в жилището е починал човек. В САЩ законодателството се различава според щата. В Калифорния например трябва да се разкрие информация за смъртен случай през последните три години, докато в Аризона и Орегон подобно задължение няма.
Американка купила огромна къща на половин цена
За 79-годишната Даян Тинчър необичайните японски вярвания се оказали възможност да се сдобие с прекрасен дом, който иначе трудно би могла да си позволи.
Американката живее в Япония от близо 40 години и работи като туристически гид.
Тя купила просторна къща с три спални в селски район на префектура Кагошима, в югозападната част на страната. Цената била едва 20 милиона йени, докато подобни имоти в района обикновено струват до 45 милиона. Причината за огромната отстъпка била, че предишната собственичка-възрастна жена, починала сама в къщата.
Брокерът не скрил тази подробност от Даян. Но американката изобщо не се притеснила.
„Не вярвам в призраци. Но знам, че японците са много суеверни“, казва тя. И добавя с усмивка:
„Ако тук има призрак, всеки ден му благодаря, че мога да живея в толкова прекрасен и достъпен дом.“
Сайт показва къде има жилища с трагично минало
Преди покупката Даян проучила историята на имота чрез специализиран сайт, наречен Oshimaland.
Платформата събира информация за японските жилища, в които са се случили трагични събития.
Създадена е през 2005 г. и първоначално обхваща само Токио. Постепенно се разширява в цяла Япония, а през 2011 г. започва да включва и имоти от други държави.
Информацията се добавя от самите потребители, които отбелязват адресите и описват известните им обстоятелства.
Основателят на сайта Теру Ошима разказва, че в миналото подобни жилища почти не са представлявали интерес за купувачите и наемателите.
Но икономическата действителност постепенно променя отношението към тях.
Скъпият живот побеждава страха от призраци
През последните години цените на жилищата в Япония се повишават, а разходите за живот тежат все повече върху домакинствата.
Това кара част от японците да преосмислят традиционните си страхове.
Проучване от 2025 г. показва, че повече от половината анкетирани японци биха наели жилище с трагично минало, стига цената да е достатъчно ниска.
Така имотите, които някога са били почти непродаваеми, постепенно започват да привличат нов тип клиенти. Някои просто не вярват в свръхестественото. Други смятат, че случилото се в миналото няма отношение към настоящия им живот. А трети, като Рюа, дори приемат възможността да делят дома си с невидим обитател. „Вярвам, че призраците някога са били живи човешки същества, затова заслужават нашето уважение“, казва младата жена. И продължава спокойно да живее в малкия си токийски апартамент, където според нея стъпките на невидимия мъж все още се чуват.
